Член 34
Задължения на официалния ветеринарен лекар и на компетентния орган при клане или смърт на еднокопитни животни
1.При клане или смърт на еднокопитно животно се предприемат следните мерки:
а) транспондерът се предпазва от последваща неправомерна употреба, като се отстранява, унищожава или ликвидира in situ;
б) идентификационният документ се прави невалиден поне чрез означаване „невалиден“ върху всички страници с печат, който не може да бъде подправен, или чрез перфорация на всички страници с подходящ диаметър, не по-малък от стандартната перфорация чрез перфоратор;
в) по отношение на уникалния доживотен номер на еднокопитното животно:
i) идентификационният документ се унищожава под официален контрол в кланицата, в която животното е заклано, като до издаващия орган се изпраща удостоверение за това или директно, или чрез контактната точка, посочена в член 36, параграф 2, с което той се уведомява за датата на клане на животното в кланицата и за датата на унищожаване на идентификационния документ; или
ii) идентификационният документ, който е направен невалиден, се връща на издаващия орган, посочен или в точка 11 от част А на раздел I на идентификационния документ, или в част В от този раздел, като документът е актуализиран в съответствие с член 28, буква б), или директно, или чрез контактната точка, посочена в член 36, параграф 2, заедно с информация за датата, на която животното е заклано или умъртвено с цел борба със заболяванията.
2.Мерките, предвидени в параграф 1, се извършват от или под надзора на:
а) официалния ветеринарен лекар:
i) при клане или убиване с цел борба със заболяванията в съответствие с член 4, параграф 4, буква а), втора алинея от Директива 2009/156/ЕО; или
ii) след клане в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 2009/156/ЕО; или
б) компетентния орган, определен в член 3, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, при обезвреждане или преработка на трупа, който е придружен от идентификационния документ в съответствие с националното законодателство, посочено в член 23, параграф 1 от настоящия регламент, във:
i) обект, одобрен в съответствие с член 24, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1069/2009; или
ii) инсталации за изгаряне с нисък капацитет, посочени в глава III, буква а), подточка iii) от приложение III към Регламент (ЕС) № 142/2011.
3.Когато, в съответствие с параграф 1, буква а) от настоящия член, транспондерът не може да бъде изваден от еднокопитно животно, заклано с цел консумация от човека, официалният ветеринарен лекар обявява месото или частта от месото, в която се намира транспондерът, за негодно за консумация от човека в съответствие с раздел II, глава V, параграф 1, буква н) от приложение I към Регламент (ЕО) № 854/2004.