Член 37

Еднокопитни животни, предназначени за клане с цел консумация от човека, и документиране на лечението

1.Дадено еднокопитно животно се счита за предназначено за клане с цел консумация от човека, освен в случаите, когато в съответствие с настоящия регламент то необратимо е обявено за непредназначено за тази цел в част II от раздел II на идентификационния документ чрез:

а) подпис на собственика по негова собствена преценка, заверен от издаващия орган; или

б) подписи на стопанина и на отговорния ветеринарен лекар, който действа в съответствие с член 10, параграф 2 от Директива 2001/82/ЕО; или

в) вписването, направено от издаващия орган, при издаването на дубликат на идентификационен документ в съответствие с член 29 или 30 или идентификационен документ, заместващ оригинала, в съответствие с член 32.

2.Преди всяко лечение в съответствие с член 10, параграф 2 от Директива 2001/82/ЕО или лечение чрез употреба на лекарствен продукт, разрешен в съответствие с член 6, параграф 3 от посочената директива, отговорният ветеринарен лекар, посочен в член 10, параграф 1 от Директива 2001/82/ЕО, удостоверява статута на еднокопитното животно като:

а) предназначено за клане с цел консумация от човека, което е общият случай; или

б) непредназначено за клане с цел консумация от човека, както е установено в част II от раздел II на идентификационния документ.

3.Когато лечението, посочено в параграф 2 от настоящия член, не е разрешено за еднокопитни животни, предназначени за клане с цел консумация от човека, отговорният ветеринарен лекар, посочен в член 10, параграф 1 от Директива 2001/82/ЕО, осигурява това, че в съответствие с дерогацията, предвидена в член 10, параграф 2 от Директива 2001/82/ЕО, преди лечението съответното еднокопитно животно необратимо се обявява за непредназначено за клане с цел консумация от човека чрез:

а) попълване и подписване на част II от раздел II от идентификационния документ; както и

б) обявяване за невалидна част III от раздел II на идентификационния документ в съответствие с инструкциите, предвидени в част III от раздел II.

4.След предприемането на мерките, предвидени в параграф 3, стопанинът на еднокопитното животно подава идентификационния документ до издаващ орган в държавата членка, където се намира стопанството на животното, или предоставя информация онлайн, когато има осигурен такъв достъп до базата данни, в срок от 14 дни, считано от датата на подписа в част II от раздел II на идентификационния документ.

5.Чрез дерогация от параграф 4 държава членка може да приема мерки, за да гарантира, че отговорният ветеринарен лекар уведомява за мерките, предприети в съответствие с параграф 3, в срок до 14 дни от датата на подписване на част II от раздел II на идентификационния документ:

а) или директно издаващия орган, посочен в параграф 4, и предоставя информацията, необходима на издаващия орган да актуализира базата данни, създадена в съответствие с член 39; или

б) директно централната база данни, създадена в съответствие с член 39, когато е гарантирано, че информацията е включена в база данни, създадена в съответствие с член 38 от издаващия орган, посочен в параграф 4.

6.При нужда от лечение на еднокопитно животно при условията, посочени в член 10, параграф 3 от Директива 2001/82/ЕО, отговорният ветеринарен лекар вписва в част III от раздел II на идентификационния документ необходимите данни относно лекарствения продукт, който съдържа вещества, изброени в Регламент (ЕО) № 1950/2006 като вещества от съществено значение за лечението на еднокопитни животни,, или вещества, които носят допълнителна клинична полза за това лечение.

Отговорният ветеринарен лекар вписва датата на последния предписан прием на лекарствения продукт и в съответствие с член 11, параграф 4 от Директива 2001/82/ЕО информира стопанина за датата, на която изтича карентният период, установен в съответствие с член 10, параграф 3 от посочената директива.