Член 53

1. За прилагането на член 192а от Директива 2006/112/ЕО се взема предвид само постоянен обект, с който разполага данъчнозадълженото лице, когато същият е с достатъчно постоянен характер и подходяща структура по отношение на човешките и техническите ресурси, който му позволява да извършва доставки на стоки и услуги, в които участва.

2. Когато данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект на територията на държавата-членка, където ДДС е дължим, се счита, че този обект не участва в доставката на стоки или услуги по смисъла на член 192а, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, освен ако техническите и човешките ресурси на този постоянен обект се използват от данъчнозадълженото лице за операции, свързани с изпълнението на облагаемата доставка на тези стоки или услуги на територията на тази държава-членка, преди или по време на изпълнението ѝ.

Когато средствата от постоянния обект се използват единствено за целите на административното обслужване, като счетоводство, фактуриране и събиране на вземания, не се счита, че те се използват за изпълнение на доставка на стоки или услуги.

Ако обаче се издаде фактура с идентификационния номер по ДДС, предоставен му от държавата-членка на постоянния обект, се счита, че постоянният обект участва в доставката на стоки или услуги, извършена в тази държава-членка, освен ако съществува доказателство за противното.