Член 1
Допустими разходи
Регламент (ЕО) № 555/2008 се изменя, както следва:
1) В дял II, глава II, раздел 1 се добавя следният член 5а:
1.Разходите за персонал на бенефициентите, посочени в член 4, се считат за допустими, ако са направени във връзка с подготовката, изпълнението или проследяването на конкретния подпомаган проект за насърчаване, включително във връзка с оценката. Това включва разходите за персонал, специално договорно нает от бенефициента по повод на проекта за насърчаване, и разходите, съответстващи на дела от работното време, прекарано в работата по проекта за насърчаване, от страна на постоянния персонал на бенефициента.
Държавите членки приемат за допустими разходите за персонал, когато бенефициентите представят оправдателни документи, в които се указват подробностите относно действително извършената работа във връзка с конкретния подпомаган проект за насърчаване.
2.Административните разходи, извършени от бенефициента, се считат за допустими само ако:
а) са свързани с подготовката, прилагането или проследяването на проекта; както и
б) не надхвърлят 4 % от действителните разходи за осъществяване на проектите.
Държавите членки могат да решават дали тези административни разходи са допустими на базата на фиксиран дял или въз основа на представянето на оправдателни документи. В последния случай изчисляването на посочените разходи се основава на счетоводните принципи, правила и методи, използвани в държавата на бенефициента.“
2) В член 19, параграф 2 втората алинея се заменя със следното:
„Размерът на авансовото плащане не следва да надхвърля 20 % от публичната помощ, свързана с инвестицията, а неговото изплащане се извършва при условие на издаването на банкова или равностойна на нея гаранция в размер на 110 % от сумата на авансовото плащане. В случай на инвестиции, за които индивидуалното решение за предоставяне на помощ е взето през финансовата 2013, 2014 или 2015 година, размерът на авансовото плащане може да бъде увеличен с до 50 % от публичната помощ, свързана с посочената инвестиция. За целите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2012 на Комисията (*1) авансовата сума трябва да бъде изразходвана за извършването на съответната операция в рамките на две години след нейното изплащане.
3) В дял II, глава III се добавя следният член 37б:
1.Когато авансовите плащания са отпуснати в съответствие с член 5, параграф 7, член 9, параграф 2, член 19, параграф 2 и член 24, параграф 3, от бенефициентите се изисква ежегодно да представят на разплащателните агенции следната информация за всеки проект:
а) отчети за разходи, които оправдават, за всяка мярка, използването на авансови плащания до 15 октомври; както и
б) потвърждение, за всяка мярка, на салдото по неизползваните остатъчни авансово отпуснати средства към 15 октомври.
Държавите членки определят в своите национални правила датата на изпращане на тази информация, за да може тя да бъде включена в текущите годишни счетоводни отчети на разплащателните агенции, посочени в член 6 от Регламент (ЕО) № 885/2006, в срока, посочен в член 7, параграф 2 от посочения регламент.
2.Параграф 1 не се прилага към годишните отчети за 2013 г., освен ако авансовите плащания на повече от 20 % и до 50 % от публичната помощ, свързана с инвестициите, са отпуснати в съответствие с член 19, параграф 2, втора алинея.
3.За целите на член 18, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2012 доказателствата за окончателното придобиване на правото да се произвежда са последният отчет за разходите и потвърждението на баланса по параграф 1.
Що се отнася до авансовите плащания по член 9, параграф 2 и член 19, параграф 2 от настоящия регламент, последният отчет за разходите и потвърждението на баланса по параграфи 1 и 2 се съобщават до края на втората финансова година след тяхното плащане.“
4) В дял III, глава II се вмъква следният член 45а:
1.Документите V I 1, установени в съответствие с членове 43 и 45, може да бъдат заменени с електронен документ за внос в Съюза на лозаро-винарски продукти от трети държави, които имат система за контрол, приета от Съюза за равностойна на тази, която е създадена за същите продукти от законодателството на Съюза.
Система за контрол в трета държава може да бъде приета като равностойна на тази, която е създадена за същите продукти от Съюза, ако отговаря най-малко на следните условия:
а) предлага достатъчно гаранции относно естеството, произхода и възможността за проследяване на лозаро-винарски продукти, произведени или търгувани на територията на съответната трета държава;
б) гарантира достъп до данните, съхранявани в използваната електронна система, по-специално по отношение на регистрацията и идентификацията на операторите, контролните органи и лабораториите за анализ;
в) гарантира възможността за проверка на данните, посочени в буква б), в рамките на административната взаимопомощ.
Трети държави, които имат въведена система за контрол, приета от Съюза за равностойна в съответствие с втората алинея, се включват в списъка, посочен в приложение XII, част В.
2.Електронният документ, предвиден в параграф 1, съдържа най-малко информацията, необходима за създаването на документ V I 1.
Електронният документ получава уникален административен референтен код от или под контрола на компетентните органи на третата държава на износ. Този код се включва в търговските документи, изисквани за внос на територията на Съюза.
3.Достъп до електронния документ или до данните, необходими за съставянето му, се предоставя при всяко поискване от страна на компетентните органи на държавата членка на местоназначение.
Данните, посочени в първа алинея, могат да бъдат поискани под формата на документ на хартиен носител, в който данните се групират и излагат по същия начин както в електронния документ.“
5) Приложение XII се заменя с текста, съдържащ се в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.