(1) С член 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 се установяват общите принципи на възможността за проследяването по отношение на храните. В посочения член се предвижда, че възможността за проследяване трябва да бъде създадена на всички етапи на производството, преработката и разпространението. В него е предвидено също, че стопанските субекти в хранителната промишленост трябва да могат да установят всяко лице, което им е доставило храна. Стопанските субекти също трябва да могат да установят предприятията, на които са доставени продуктите им. Тази информация трябва да се предоставя на компетентните органи при поискване от тяхна страна.

(2) Възможността за проследяване е необходима, за да се гарантира безопасността на храните и достоверността на информацията, предоставяна на потребителите. По-конкретно, необходимо е да се използва възможността за проследяване на храните от животински произход, за да се подпомогне изтеглянето на представляващите опасност храни от пазара, с което се защитават потребителите.

(3) За да се постигне възможността за проследяване на храните, установена с член 18 от Регламент (ЕО) 178/2002, са необходими наименованието и адресът както на стопанския субект, който доставя дадена храна, така и тези на стопанския субект, на който тя се доставя. Посоченото изискване се основава на подхода „стъпка назад — стъпка напред“, който предполага, че стопанските субекти в областта на хранителната промишленост разполагат със система, която им дава възможност да установяват непосредствените си доставчици и непосредствените си клиенти, освен ако са крайни потребители.

(4) Кризите с храни в миналото показаха, че документирането не винаги е било достатъчно, за да се установи източникът на подозрителните храни. Опитът при изпълнението на Регламент (ЕО) № 178/2002, на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (2), на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (3) и на Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (4) показва, че стопанските субекти не винаги разполагат с необходимата информация, необходима, за да гарантират, че системите им са в състояние да установят дали преработката и складирането на храни са правилни, по-специално в областта на храните от животински произход. В резултат на посочените обстоятелства са отчетени ненужно високи икономически загуби, дължащи се на липсата на възможност за бързо и пълно проследяване на храните.

(5) Поради това, целесъобразно е да се установят правила за конкретния сектор на храните от животински произход, за да се гарантира правилното прилагане на изискванията, предвидени в член 18 на Регламент (ЕО) № 178/2002. Посочените правила следва да дават възможност форматът, в който се предоставя съответната информация, да бъде определян като се проявява (известна) гъвкавост.

(6) По-специално, целесъобразно е да се предостави информация за обема или количеството на храната от животински произход, препратка за идентифициране на партидата, частта или пратката, което е подходящо, както и подробно описание на храната и датата на изпращане.

(7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват разпоредби за прилагане на изискванията за възможност за проследяване, установени с Регламент (ЕО) № 178/2002, към стопанските субекти в хранителната промишленост по отношение на храните от животински произход.

Член 2

Обхват

1.Настоящият регламент се прилага по отношение на храните, определени в член 2, параграф 1 на Регламент (ЕО) № 852/2004 като непреработени и преработени продукти.

2.Настоящият регламент не се прилага по отношение на храни, съдържащи както продукти от растителен произход, така и преработени продукти от животински произход.

Член 3

Изисквания относно възможността за проследяване

1.Стопанските субекти в сферата на производството на храни следва да гарантират, че на стопанските субекти в сферата на производството на храни, на които се доставят храните, и при поискване — на компетентните органи, се предоставя следната информация за пратките храни от животински произход:

а) точно описание на храната,

б) обем или количество на храната,

в) наименование и адрес на стопанския субект в сферата на производството на храни, от когото е доставена храната,

г) наименование и адрес на изпращача (собственика), ако последният е различен от стопанския субект в сферата на производството на храни, от когото е доставена храната,

д) наименование и адрес на стопанския субект в сферата на производството на храни, на когото е доставена храната,

е) наименование и адрес на получателя (собственика), ако последният е различен от стопанския субект в сферата на производството на храни, на когото е доставена храната,

ж) информация за идентифициране на партидата, частта или пратката, което е подходящо, и

з) датата на изпращане.

2.Информацията, посочена в параграф 1, следва да се предоставя в допълнение към всяка информация, изисквана по силата на съответните разпоредби на законодателството на Съюза по отношение на възможността на проследяване на храните от животински произход.

3.Информацията, посочена в параграф 1, следва да се актуализира ежедневно и да се съхранява най-малко докато може основателно да се допусне, че храната е била консумирана.

Когато бъде поискано от компетентния орган, стопанският субект в сферата на производството на храни предоставя информацията незабавно. Подходящата форма, под която трябва да се предостави информацията, се избира от доставчика на храната, стига изисканата по силата на параграф 1 информация да е ясно и недвусмислено указана и стопанският субект, на който е доставена храната, да може да я намери.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юли 2012 г.