(2) Съгласно становището на Общността, изразено напоследък по-специално от Европейския съвет от март 2007 г., за да бъде постигната тази цел, световната средногодишна температура на повърхността не следва да надхвърля нивата от преди началото на индустриализацията с повече от 2 °C, което предполага, че до 2050 г. глобалните емисии на парникови газове следва да бъдат намалени най-малко с 50 % под нивото за 1990 г. Емисиите на парникови газове на Общността, обхванати от настоящото решение, следва да продължат да намаляват и след 2020 г. като част от усилията на Общността да допринесе за постигането на целта за глобално намаление на емисиите. Развитите държави, включително държавите-членки на ЕС, следва да продължат да имат водеща роля, като поемат ангажимент за колективно намаляване на своите емисии на парникови газове с около 30 % до 2020 г. в сравнение с 1990 г. Те следва да направят това и с оглед на колективно намаляване на своите емисии на парникови газове с 60 до 80 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г. Всички отрасли на икономиката следва да допринесат за постигане на това намаление на емисиите, включително международното морско корабоплаване и въздухоплаването. Въздухоплаването допринася за това намаление посредством включването си в схемата на Общността за търговия с квоти за емисии на парникови газове (наричана по-долу „схема на Общността“). В случай че международно споразумение, което включва емисиите от международното мореплаване в неговите цели за намаления чрез Международната морска организация, не бъде одобрено от държавите-членки или подобно споразумение чрез РКОНИК не бъде одобрено от Общността до 31 декември 2011 г., Комисията следва да направи предложение за включване на емисиите от международно мореплаване в ангажимента на Общността за намаляване на емисиите, с цел предложението да влезе в сила до 2013 г. Такова предложение следва да сведе до минимум възможни отрицателни последици за конкурентоспособността на Общността, като същевременно се вземат предвид възможните ползи за околната среда.