Чл. 100. (1) Осиновяването може да бъде пълно или непълно.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) Осиновяването винаги е пълно:

1. когато осиновяваният е дете на неизвестни родители;

2. когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване;

3. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) в случая по чл. 93, ал. 2 и 3.

(3) В останалите случаи осиновяването може да бъде пълно или непълно. Видът се определя от лицата, чието съгласие се изисква по чл. 89.