Чл. 315. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книги на длъжника, получени от него правомерно. Това право съществува, докато търговецът има движимите вещи и ценните книги в свое държане.

(2) Правото на задържане съществува и когато:

1. собствеността на вещите е преминала върху кредитора, но той трябва да я прехвърли обратно;

2. собствеността на вещите е прехвърлена на трето лице за длъжника върху кредитора, но той е трябвало да я прехвърли обратно на длъжника.

(3) Правото на задържане има действие и за третите лица, доколкото на тях могат да се противопоставят възражения, които кредиторът има срещу претенцията на длъжника за предаване на вещта.

(4) Правото на задържане отпада, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин.

(5) Правото на задържане може да се упражни и за неизискуеми вземания:

1. ако длъжникът е в открито производство по несъстоятелност;

2. ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника.

(6) Правото на задържане се запазва, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин, щом обстоятелствата по ал. 5 са узнати от кредитора след предаването на вещта.