Чл. 456. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 455, не е менителница, освен в случаите, определени в следващите алинеи.

(2) Менителница, в която не е посочен падежът, се смята платима на предявяване.

(3) Менителница, в която не е посочено мястото на плащане, се смята платима в мястото, посочено до името на платеца, което се смята и за местожителство на платеца.

(4) Менителница, в която не е посочено мястото на издаването, се смята, че е издадена в мястото, посочено до името на издателя.