Чл. 458. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата може да бъде платима в местожителството на трето лице, в местожителството на платеца или на друго място.

(2) Когато издателят е определил в менителницата място на плащане, различно от местожителството на платеца, без да посочи трето лице, при което да се извърши плащането, платецът може да го определи при приемането. Ако не е уговорено друго, се смята, че платецът се е задължил да плати лично в определеното в менителницата място на плащане.

(3) Когато менителницата е платима в местожителството на платеца, той може да посочи при приемането адрес в същото населено място, където трябва да се извърши плащането.