Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен текст на чл. 15 - ДВ, бр. 33 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2013 г.) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 ако отговаря на едно от следните изисквания:

1. е от български произход;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) осиновен е от български гражданин при условията на пълно осиновяване;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин.

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) В производството за придобиване на българско гражданство по натурализация по ал. 1, т. 1 с молбата се представят официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице - негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход. Документите трябва да съдържат информация за имената на възходящия и родствената му връзка с молителя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.)