Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са нивата на:

1. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) суспендирани частици;

2. (нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) фини прахови частици;

3. (предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) серен диоксид;

4. (предишна т. 3, изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) азотен диоксид и/или азотни оксиди;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) въглероден оксид;

6. (предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) озон;

7. (предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) олово (аерозол);

8. (нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) бензен;

9. (нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) полициклични ароматни въглеводороди;

10. (нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) тежки метали - кадмий, никел и живак;

11. (нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) арсен.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) За отделни райони, в зависимост от характера на източниците на емисии и характерния здравен риск, министърът на околната среда и водите по собствена инициатива, както и по предложение на министъра на здравеопазването или на общинските органи може да определя допълнителни показатели извън тези по ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и измерените концентрации за отделните показатели се определят като маса, съдържаща се в един кубически метър въздух при нормални условия за определено време.