Чл. 44а. (1) (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишен текст на чл. 44а - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Чужденец, на който е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Когато обстоятелствата по ал. 1 са установени с влязъл в сила съдебен акт, на чужденеца се издава и връчва заповед от органа, издал заповедта за експулсиране, в която изрично се посочва забраната за експулсиране и държавата, в която чужденецът не следва да бъде експулсиран. Заповедта не подлежи на обжалване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Чужденецът се задължава да се явява веднъж седмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) В случай че след една година от издаването на заповедта по ал. 2 експулсирането в трета сигурна страна не е осъществено, на чужденеца се разрешава временен достъп до пазара на труда при условията и по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност - до осъществяване на експулсирането.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.

(6) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Когато обстоятелствата по ал. 5 са установени с влязъл в сила съдебен акт, на чужденеца се издава и връчва заповед от органа, издал заповедта за връщане, в която изрично се посочват забраната за връщане и държавата, в която чужденецът не следва да бъде връщан. Заповедта не подлежи на обжалване. В тези случаи връщането може да бъде изпълнено в друга държава, която се вписва в заповедта за връщане.