Чл. 1. Този закон урежда организацията и правното положение на частните съдебни изпълнители.

Чл. 2. (1)е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания.

(2) Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания.

(3) Органите, компетентни да установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители.

(4) Районът на действие на частния съдебен изпълнител съвпада с района на съответния окръжен съд.

Чл. 3. (1) Създава секато юридическо лице със седалище в София.

(2) В Камарата на частните съдебни изпълнители, наричана по-нататък в закона "камарата", членуват по право всички частни съдебни изпълнители.

(3) Органи на камарата са общото събрание, Съветът на камарата, контролният съвет и дисциплинарната комисия.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) В камарата се създава и води . В регистъра се вписват частните съдебни изпълнители, помощник-частните съдебни изпълнители и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в закона.

(2) Лице, задължено по закона да заяви обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

(3) В регистъра на частните съдебни изпълнители се вписват:

1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) името, единният граждански номер и районът на действие на частния съдебен изпълнител, съответно на помощник-частния съдебен изпълнител;

2. (нова - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) участието на частния съдебен изпълнител в гражданско дружество по чл. 30, ал. 1;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) адрес на кантората;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) наименованието и седалището на застрахователя и размерът на застрахователната сума съгласно чл. 25;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) обстоятелствата по чл. 31, 32, 33, 35, 36, 38, 39, 40 и 41.

(4) Лице, вписано в Регистъра на частните съдебни изпълнители, е длъжно да заяви за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване, в срока по ал. 2.

(5) Регистърът на частните съдебни изпълнители е публичен и всеки има право да го преглежда и да получава извлечения от него.

Чл. 67. Частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата.

Чл. 68. (1) Дисциплинарните наказания са:

1. порицание;

2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) глоба от 1000 до 10 000 лв.;

3. предупреждение за временно лишаване от правоспособност;

4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) лишаване от правоспособност за срок от една до 5 години;

5. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) лишаване от правоспособност завинаги.

(2) Глобата по ал. 1, т. 2 се събира в полза на камарата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Наказанието по ал. 1, т. 5 може да се наложи на частен съдебен изпълнител, спрямо който са налице три или повече влезли в сила дисциплинарни наказания, поне едно от които е по ал. 1, т. 4.

Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му.

(2) Дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 е узнал за нарушението.

Чл. 70. (1) Дисциплинарното производство се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата. Заедно с искането за налагане на дисциплинарно наказание, както и по-късно, може да бъде поискано временното отстраняване на частния съдебен изпълнител от длъжност до приключване на дисциплинарното производство.

(2) Органът, по чието искане е образувано дисциплинарното производство, уведомява частния съдебен изпълнител, който може да даде обяснения в 7-дневен срок от уведомяването.

(3) Съветът на камарата изпраща материалите на председателя на дисциплинарната комисия след изтичане на срока по ал. 2.

(4) Председателят на дисциплинарната комисия определя председателя на дисциплинарния състав от квотата на камарата и двама членове на дисциплинарния състав - по един от квотата на камарата и от квотата на министъра на правосъдието, на които възлага разглеждането на дисциплинарното дело.

Чл. 71. (1) Председателят на състава насрочва заседание и поканва за участие частния съдебен изпълнител, представител на Съвета на камарата и представител на министъра на правосъдието. Частният съдебен изпълнител може да ползва адвокатска защита.

(2) Заседанията на дисциплинарния състав се провеждат при закрити врата.

(3) Дисциплинарният състав се произнася първо по искането за временно отстраняване. Решението за временно отстраняване подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от съобщението. В този случай Върховният касационен съд се произнася в 14-дневен срок.

(4) В дисциплинарното производство се допускат всички доказателства от значение за делото.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Доказателствата, които не може да бъдат събрани поради неявяване на свидетели или вещи лица или поради неизпълнение на задължението им да съдействат на разследването, както и поради непредоставянето на изискани документи, се събират по искане на заинтересованата страна по реда на чл. 207 -209 от Гражданския процесуален кодекс.

(6) Дисциплинарното производство може да бъде спряно само ако трябва да бъде учредено настойничество или попечителство на частния съдебен изпълнител.

(7) Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако:

1. дисциплинарната отговорност е погасена по давност;

2. частният съдебен изпълнител е починал;

3. спрямо същия частен съдебен изпълнител за същото нарушение има незавършено дисциплинарно производство, влязло в сила решение по чл. 72, ал. 3 или влязло в сила определение за прекратяване на делото.

Чл. 72. (1) Дисциплинарният състав разглежда и решава дисциплинарното дело в едномесечен срок от възлагането.

(2) Решението се постановява след тайно съвещание с мнозинство от членовете на състава.

(3) Дисциплинарният състав се произнася с мотивирано решение в срока по ал. 1.

Чл. 73. (1) Решението по чл. 72, ал. 3 може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.

(2) Решението може да се обжалва от частния съдебен изпълнител, от Съвета на камарата и от министъра на правосъдието в 14-дневен срок от съобщението.

(3) Министърът на правосъдието може да обжалва решението и когато дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета на камарата.

(4) Върховният касационен съд разглежда жалбата по същество в състав от трима съдии. Съдът може да прогласи нищожността на решението, да го обезсили и прекрати дисциплинарното производство, да остави в сила решението, да отмени решението или да измени наложеното наказание.

(5) Производството пред съда може да бъде спряно само на основание чл. 71, ал. 6.

(6) Решението на Върховния касационен съд е окончателно.

Чл. 74. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

(2) Държавата не отговаря за действията на частния съдебен изпълнител.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) (1) Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки частен съдебен изпълнител чрез:

1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт;

2. финансови инспектори от Министерството на правосъдието.

(2) За финансови инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и стаж по специалността 5 години.

(3) Редът за извършване на финансов контрол се определя с наредба, издадена от министъра на правосъдието.

Чл. 75а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) (1) Финансовите инспектори извършват контрол за точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл. 78, ал. 2.

(2) Финансовите инспектори извършват проверки на постъпилите парични средства в банковите сметки по чл. 24, ал. 1 и в касата на частния съдебен изпълнител за правилното им управление, разпореждане и отчитане.

(3) Съдебният и финансовият инспектор изготвят доклад за всяка извършена проверка до министъра на правосъдието и при установени нарушения правят предложение за търсене на съответна отговорност.

Чл. 76. (1) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Проверка на дейността на частния съдебен изпълнител се назначава със заповед на министъра на правосъдието служебно, по повод сигнал или жалба на заинтересованото лице, както и по предложение на Съвета на камарата. Заповедта не подлежи на обжалване, като копие от нея се изпраща на Съвета на камарата. В заповедта министърът на правосъдието определя вида на контрола - съдебен или финансов, частния съдебен изпълнител, който подлежи на контрол, лицата, на които е възложен контролът, срока за осъществяване на проверката, срока, който обхваща проверката, и други данни по преценка на органа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Съдебният и финансовият инспектор имат право на свободен достъп до кантората и служебния архив на частния съдебен изпълнител. При констатиране на нарушения съдебният и финансовият инспектор могат да правят копия на документи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Частният съдебен изпълнител е длъжен да осигури свободен достъп на съдебния и финансовия инспектор до служебните помещения и до служебния архив за извършване на назначената от министъра на правосъдието проверка.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Съдебният и финансовият инспектор имат достъп за проверка до специалните банкови сметки по чл. 24, ал. 1 и до касата на частния съдебен изпълнител.

(5) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2020 г.) При осъществяване на проверките инспекторите по чл. 75, ал. 1 могат да използват и информационната система по чл. 360у, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 31 от 2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 86 от 2020 г.) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки до отделен частен съдебен изпълнител и до камарата за отстраняване на констатирани недостатъци.

(7) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2007 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 86 от 2020 г.) Когато върху дейността на частния съдебен изпълнител се извършват едновременно проверки от финансови инспектори по този закон и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приключва се проверката, започнала първа, след което се извършва другата.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) (1) Частните съдебни изпълнители представят в Министерството на правосъдието 6-месечен и годишен отчет за дейността си. Изискванията към отчетите се определят с наредба на министъра на правосъдието.

(2) Шестмесечните отчети се представят в Министерството на правосъдието в едномесечен срок от изтичане на 6-месечието, а годишните отчети - в двумесечен срок след края на годината.

Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2020 г.) При извършване на дейността си частните съдебни изпълнители са длъжни да подават ежедневно данни в информационната система на съдебното изпълнение по ред и във формат, определени с наредбата по чл. 360у, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

Чл. 78. (1) Такси по изпълнението се събират за:

1. извършването на изпълнителни действия;

2. извършването на други действия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата.

(3) Частните съдебни изпълнители могат да договарят допълнителни възнаграждения, като изплатените в по-висок размер суми не се смятат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника.

(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира.

Чл. 79. (1) За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.

(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) За всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.

Чл. 82. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата, и не зависят от материалния интерес.

Чл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) Процентът на пропорционалната такса според материалния интерес намалява с увеличаване на интереса като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по чл. 78, ал. 2. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.

(3) За определени действия тарифата може да предвиди таксата по ал. 1 да се събира в намален или в увеличен размер.

Чл. 84. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Допълнителната такса по изпълнението се дължи за действия по индивидуално принудително изпълнение в неработно време или в почивни и празнични дни и е за сметка на взискателя.

(2) Таксата по ал. 1 не може да надхвърля размера на основната такса.