Чл. 1. Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.

Чл. 2. Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

Чл. 3. При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Чл. 4. Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

Чл. 5. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.

Чл. 7. (1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.

(3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.

Чл. 8. (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл. 360б.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от Гражданския процесуален кодекс, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение. Делата, образувани по заявления по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от Гражданския процесуален кодекс, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите съобразно правилата за местната подсъдност по чл. 411, ал. 1, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс.

(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) На всеки 6 месеца съдийската колегия на Висшия съдебен съвет определя степента на натовареност на съдиите от отделните районни съдилища с дела по ал. 3, изречение първо въз основа на данните за общата им натовареност, като прилага правилата по чл. 30, ал. 5, т. 20.

Чл. 10. (1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно.

(3) Влезлите в сила съдебни актове се отменят само в предвидените със закон случаи.

Чл. 11. (1) По-горната инстанция извършва контрол на актовете на по-долната инстанция само в случаите и по реда, предвидени в закон.

(2) Един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции.

Чл. 12. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане, като е недопустимо използването на заплаха, обидни или нецензурни думи или квалификации.

(2) Сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят до осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса.

Чл. 14. (1) Протоколите се изготвят на български език.

(2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.

Чл. 15. Когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Република България, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите - главния прокурор.

Чл. 132. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.

(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.

(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.

Чл. 133. (1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.

(2) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.

Чл. 136. (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) Прокуратурата на Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.

(2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е част от Прокуратурата на Република България.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 16 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) Във Върховната касационна прокуратура и в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Прокурорите и следователите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура.

(5) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) При упражняване на функциите си по ал. 4 всеки административен ръководител е подчинен на главния прокурор и на по-горестоящите от него административни ръководители.

(6) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

(8) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Европейските делегирани прокурори са членове на прокуратурата на Република България и разполагат с правомощията на прокурори по този закон.

(9) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Европейският прокурор и европейските делегирани прокурори участват в производствата по дела от компетентност на Европейската прокуратура.

(10) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) За осъществяване на своите функции по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/1939", европейските делегирани прокурори се подпомагат от самостоятелна администрация.

(11) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 16 от 2021 г., предишна ал. 10, изм. - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Разпоредбите на ал. 4 - 6 не се прилагат за дейността на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.

(12) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2021 г., обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 2021 г. - ДВ, бр. 41 от 2021 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Разпоредбите на ал. 4 - 6 не се прилагат за дейността на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.

Чл. 137. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Главният прокурор:

1. ръководи и представлява прокуратурата;

2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) организира дейността на Върховната касационна прокуратура и на административните ръководители в прокуратурата;

3. организира и разпределя работата на своите заместници;

4. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура и в администрацията на главния прокурор;

5. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.) участва в Съвета по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство;

6. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) издава писмени инструкции и указания относно дейността на прокуратурата в изпълнение на функциите си по чл. 136, ал. 6, които се публикуват на интернет страницата на Прокуратурата на Република България в 7-дневен срок от издаването им;

7. ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури:

а) получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите и за работата на прокурорите и следователите;

б) установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки;

в) обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение;

г) установяване на добри практики;

д) изпълнение на приоритетите в дейността на прокуратурата;

8. съвместно с министрите и ръководителите на други държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор;

9. издава съвместни инструкции относно реда и показателите за предоставяне на информация за разследванията, съответно:

а) с министъра на вътрешните работи и с министъра на финансите - за разследванията, провеждани от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори;

б) с министъра на отбраната - за разследванията, провеждани от военните разследващи полицаи;

10. (нова - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) съвместно с министъра на вътрешните работи издава инструкция относно реда за достъп и ползването на информация от информационните фондове на Министерството на вътрешните работи;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) определя реда и показателите за получаване на информация за разследванията по досъдебните производства от директора на Националната следствена служба и от административните ръководители на прокуратурите;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) на всеки 6 месеца представя на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Алинея 1, т. 7 не се прилага за дейността на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.

Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Главният прокурор ежегодно в срока по ал. 1 внася в Народното събрание доклад относно дейността на прокуратурата по противодействие на корупционните престъпления, който включва информация и анализ: за образувани и приключили дела за корупционни престъпления; за корупционни престъпления от висок обществен интерес докладът съдържа информация за фазата, на която се намират делата, брой на осъдителните и оправдателните присъди, други основания за приключване на производствата; анализ на сроковете за извършване на разследванията, качеството на обвинителните актове и причините за конкретния резултат от производството. Корупционните престъпления от висок обществен интерес се определят въз основа на критерии, които включват длъжност на лицето в йерархията на органите на публична власт, степен на засегнат интерес и степен на обществена значимост и публичен интерес.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) По искане на Народното събрание или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 Висшият съдебен съвет изслушва главния прокурор. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор отговаря.

(5) (Предишна ал. 4, изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 1 до 31 май. Докладите по ал. 1, 2 и 3 се обсъждат, след като Народното събрание в едномесечен срок от внасянето им изслуша главния прокурор. При обсъждането на докладите народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря.

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Административният ръководител на районна, окръжна, военно-окръжна, апелативна и военно-апелативната прокуратура:

1. организира и ръководи дейността на съответната прокуратура;

2. назначава и освобождава служителите в нея;

3. в предвидените от закона случаи изготвя индивидуалния план за професионално развитие по чл. 30а, ал. 3 и следи за изпълнението му;

4. в определен от главния прокурор срок изготвя годишен доклад за дейността на съответната прокуратура, представя го на горестоящия административен ръководител и го публикува на интернет страницата на съответната прокуратура.

(2) Разпорежданията на административния ръководител във връзка с правомощията му по ал. 1, т. 1 са задължителни за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Административният ръководител на районна, окръжна и на военно-окръжна прокуратура или оправомощени от него заместници осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването, на проверките по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.

(4) Административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури ръководят контролната дейност в районите си, която има за цел да осигури:

1. получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите от района и за работата на прокурорите и следователите в тях;

2. установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки;

3. обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Административните ръководители на апелативните прокуратури всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и на военно-окръжни прокуратури.

Чл. 143. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Устни разпореждания и указания във връзка с работата по делата и преписките са недопустими.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В определените със закон случаи прокурор от по-горестоящата прокуратура може:

1. да извършва действия, включени в компетентността на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури;

2. мотивирано и писмено да спира, отменя или изменя актовете на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури.

(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При отмяна на прокурорски акт могат да се дават само писмени и мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора.

(6) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В случаите, когато отменя прокурорски акт поради това, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва какви действия и за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат.

(7) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Прокурорът, получил указанията по ал. 3, т. 2 и по ал. 5 и 6, може да направи възражение пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на прокурора, дал указанията.

(8) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г.) Алинеи 1 - 7 не се прилагат за дейността на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.

(9) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2021 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.)

Чл. 144. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, съответният административен ръководител определя друг прокурор, който да го замести.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., нова - ДВ, бр. 16 от 2021 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.)

Чл. 145. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. (доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им;

2. лично да извършва проверки;

3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;

4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;

5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;

6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Проверката по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец. Прокурорът се произнася по материалите от проверката в срок до един месец от получаването им.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.

(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган, ако това е предвидено със закон.

Чл. 146. (1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:

1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

2. разговаря насаме със задържаните или настанените;

3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;

4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:

1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Когато длъжността на прокурор в съответната прокуратура не е заета или прокурор е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия:

1. апелативният прокурор - за своя район, може да командирова:

а) в апелативна прокуратура - прокурор от окръжна прокуратура със съответен ранг;

б) в окръжна прокуратура - прокурор от районна прокуратура със съответен ранг;

2. окръжният прокурор - за своя район, може да командирова:

а) в окръжна прокуратура - прокурор от друга районна прокуратура, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;

б) в районна прокуратура на свободна длъжност за прокурор - младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;

3. главният прокурор може да командирова:

а) във Върховната касационна прокуратура - прокурор от апелативна или окръжна прокуратура, който има най-малко 12 години юридически стаж и ранг "прокурор във Върховната касационна прокуратура", след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;

б) в Националната следствена служба - следовател от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, който има най-малко 12 години юридически стаж и ранг "следовател в Националната следствена служба", след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;

в) следователите от окръжните следствени отдели, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) След вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия главният прокурор може да командирова прокурори от цялата страна при невъзможност за командироване по реда на ал. 1, т. 1 и 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост и за определяне на конкретния прокурор или следовател.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Срокът на командироване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца в рамките на една година.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Командированите прокурори и следователи участват с право на глас в събранията на органа, от който са командировани.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Командированите прокурори и следователи участват без право на глас в събранията на органа, в който са командировани.

(7) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат по отношение на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник.

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Следствени органи са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.

(2) Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.

Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.

Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".

Чл. 249. (1) Националният институт на правосъдието осъществява:

1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия, младши прокурор, и младши следовател;

2. (нова - ДВ, бр. 49 от 2018 г.) задължително въвеждащо обучение на съдиите, прокурорите и следователите при първоначално назначаване в органите на съдебната власт и при избор на съдебните заседатели за първи мандат;

3. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., предишна т. 2, доп. - ДВ, бр. 49 от 2018 г.) поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, съдебните заседатели, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието;

4. (нова - ДВ, бр. 49 от 2018 г.) електронно обучение и организира приложно изследване и анализ на практики в областта на правосъдието;

5. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) поддържането и повишаването на професионалната квалификация на специалистите, утвърдени за вещи лица в областта на съдебните автотехнически експертизи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Националният институт на правосъдието осъществява поддържането и повишаването на квалификацията чрез обучителни дейности и на други лица, когато това му е възложено със закон или акт на Министерския съвет.

Чл. 258. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Срокът на обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е 9 месеца и започва през месец септември на съответната година. През време на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи получават 70 на сто от основното възнаграждение на младши съдия, младши прокурор и младши следовател за сметка на бюджета на съдебната власт чрез Националния институт на правосъдието. Средствата се осигуряват от бюджета на съдебната власт чрез увеличаване на бюджета на Националния институт на правосъдието съобразно конкретния брой кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за съответния випуск.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В края на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи полагат писмен и устен изпит с практическа насоченост, като оценките са по шестобалната система.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Изпитите по ал. 2 се провеждат от комисия, определена от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, в състав председател и четирима членове, която включва съдии и прокурори. В комисията не могат да участват постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието, както и членове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(4) Резултатите от писмения и устния изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Националния институт на правосъдието и на страницата му в интернет.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) За резултатите от изпитите се изготвя обща оценка, която представлява средно аритметично от сбора от оценката от писмения и устния изпит, и се изпраща на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

(6) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В края на обучението постоянните преподаватели изготвят доклади за нравствените и професионалните качества по чл. 162, т. 3, проявени от кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението. Докладите се предоставят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет заедно с оценката по ал. 5.

Чл. 258б. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Статусът на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1, организацията и редът за провеждането на изпитите по чл. 258 и 258а се уреждат с актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г.) (1) Преподавателите към Националния институт на правосъдието са постоянни и временни. Обучението на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи се осъществява от постоянни преподаватели, но в него могат да участват и временни преподаватели.

(2) Постоянни и временни преподаватели към Националния институт на правосъдието са съдии, прокурори и следователи. Временни преподаватели може да бъдат научни сътрудници по правни науки и експерти в други области.

(3) Съдиите, прокурорите и следователите, избрани за постоянни преподаватели от управителния съвет, се командироват за срок до една година от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на управителния съвет на Националния институт на правосъдието. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност 5 години.

(4) Съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители осъществяват преподавателска дейност като временни преподаватели в Националния институт на правосъдието и разработват учебни материали, самообучителни ресурси и публикации, необходими за обучителната дейност на Националния институт на правосъдието, въз основа на заповед, издадена от директора на Националния институт на правосъдието.

(5) Редът за определяне на лицата по ал. 2, 3 и 4 и възнагражденията им се уреждат с вътрешните правила по чл. 253, т. 4.

(6) При осъществяване на преподавателска дейност в Националния институт на правосъдието временните преподаватели ползват платен служебен отпуск.

Чл. 266. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждането му.

(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в "Държавен вестник" и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.

(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:

1. брой на свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и районите на дейността им;

2. дата, час и място на провеждане на конкурса;

3. място и срок за приемане на конкурсните документи;

4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.

(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 267. За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.

Чл. 268. (1) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит.

(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.

(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието в 14-дневен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.

Чл. 270. Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

Чл. 278. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.

Чл. 279. (1) В районните съдилища има съдии по вписванията.

(2) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.

(3) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районен съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции на съдия по вписванията.

Чл. 281. Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

Чл. 283. За участие в конкурс за съдии по вписванията могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.

Чл. 287. Съдията по вписванията се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:

1. при пенсиониране;

2. по собствено желание;

3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.

Чл. 292. (1) На съдиите по вписванията се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите по вписванията и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по чл. 225.

Чл. 293. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.

Чл. 294. (1) Завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на работата на професиите, за които се изисква юридическо образование и участват в изготвянето на проекти на актове и документи с правно значение.

Чл. 296. Кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на правосъдието:

1. писмено заявление, в което посочва трите си имена, единния граждански номер, съответно личния номер на чужденец, и постоянния си адрес;

2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше образование по специалността "Право";

3. (отм. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)

4. копие от документ за самоличност;

5. копие от удостоверението за пребиваване - за гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз;

6. (нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) писмено съгласие от наставника по чл. 297, ал. 5 и индивидуален стажантски план за провеждане на професионалния стаж по чл. 297, ал. 2, т. 2.

Чл. 297. (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Министърът на правосъдието или оправомощен от него заместник-министър разпределя стажант-юриста към окръжния съд, в чийто съдебен район е постоянният му адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Стажът за придобиване на юридическа правоспособност се провежда на два етапа:

1. основен: общо запознаване с основните функции, задълженията и с организацията на дейността на органите на съдебната власт с продължителност, не по-малка от два месеца; във всеки орган на съдебната власт на стажант-юриста се определя наставник;

2. професионален: при адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, представител на друга професия, за която се изисква юридическо образование, в орган на изпълнителната власт или в друга институция, определена с наредбата по чл. 297а, чиято дейност е свързана с развитието на правото, съдебната власт или защитата на правата на човека; професионалният стаж е с продължителност 4 месеца и се провежда под ръководството на наставник; професионалният стаж може да бъде проведен и в орган на съдебната власт по т. 1.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж, освен когато договорът с лице по ал. 2, т. 2 предвижда друго.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Стажът по ал. 2, т. 1 се отчита при атестирането на съответния съдия, прокурор или следовател.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Стажът по ал. 2, т. 2 се провежда под ръководството на наставник с най-малко 5 години стаж на съответната длъжност или професия. Мястото на провеждане на професионалния стаж е в окръжния район, посочен по реда на чл. 296, т. 1.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствен отдел.

Чл. 299. (1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Заповедта на министъра на правосъдието и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в Министерството на правосъдието в тридневен срок преди датата на провеждането на изпита и се публикуват на интернет страницата на Министерството на правосъдието в интернет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Изпитът се провежда два пъти годишно от петчленна комисия в състав: председател - представител от Инспектората към министъра на правосъдието, и членове - представител на Висшия адвокатски съвет, двама представители на органите на съдебната власт, хабилитиран учен по правни науки. Органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., нова - ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Министърът на правосъдието със заповед по ал. 1 може да насрочва изпит и по-често от два пъти годишно, когато подадените молби за явяване на изпит са повече от 200 и стажант-юристите отговарят на изискванията за допускане до изпит.

Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност е единен и анонимен. Той включва комбинирана проверка на знанията на кандидатите чрез решаване на казус и решаване на тест с практическа насоченост и се оценява с оценка "издържал" или "неиздържал".

(2) При провеждане на изпита се проверяват придобитите по време на стажа практически знания и умения, включително способността да се анализират фактите с правно значение и приложимото право, както и познанията по професионална юридическа етика.

(3) При оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 297, ал. 2, т. 1, до три пъти.

(4) Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.

Чл. 301. Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка "издържал".

Чл. 304. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Предложение за поощрение до съответната колегия на Висшия съдебен съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председателя на апелативен, военно-апелативен, окръжен и административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, както и от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация.

(2) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да прави предложение за поощрение до съответния административен ръководител.

Чл. 329. (1) Съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември.

(2) От съдебната ваканция не се ползват прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.

(3) През съдебната ваканция се разглеждат:

1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;

2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;

3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;

4. дела по несъстоятелност;

5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) дела по Закона за защита от домашното насилие;

6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец;

7. (нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) дела за осиновяване на дете;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

(4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.

Чл. 331. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да се разреши неплатен отпуск.

(2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.

Чл. 333. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 337. По преценка на административния ръководител съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не може да ползва отпуск, освен при временна неработоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени.

Чл. 338. Ползването на отпуск, освен при временна неработоспособност, се разрешава от:

1. председателя на районния съд - за съдиите от районния съд, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията;

2. председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и председателите на районните съдилища;

3. председателя на военния съд - за съдиите от военния съд;

4. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.)

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председателя на административния съд - за съдиите от административния съд;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председателя на апелативния съд - за съдиите от апелативния съд и за председателите на окръжните съдилища;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председателя на военно-апелативния съд - за съдиите от военно-апелативния съд и председателите на военните съдилища;

8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.)

9. (предишна т. 7, доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) председателя на Върховния касационен съд - за съдиите от Върховния касационен съд и за председателите на апелативните съдилища и военно-апелативния съд;

10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председателя на Върховния административен съд - за съдиите от Върховния административен съд и за председателите на административните съдилища;

10а. (нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) районен прокурор - за прокурорите при районна прокуратура;

11. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) окръжния прокурор - за прокурорите при окръжната прокуратура и следователите в окръжния следствен отдел и административните ръководители на районната прокуратура;

12. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) апелативния прокурор - за прокурорите при апелативната прокуратура и за ръководителите на окръжните прокуратури;

13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) военно-окръжния прокурор - за прокурорите при военно-окръжната прокуратура и военните следователи;

14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) военно-апелативния прокурор - за прокурорите от военно-апелативната прокуратура и военно-окръжните прокурори;

15. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.)

16. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна т. 13, доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) главния прокурор - за прокурорите във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, за апелативните прокурори и военноапелативния прокурор и директора на Националната следствена служба;

17. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна т. 14 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) директора на Националната следствена служба - за следователите от Националната следствена служба.

Чл. 339. За неуредените в тази глава въпроси се прилага Кодексът на труда.

Чл. 340. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Националният институт на правосъдието и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите, на европейските делегирани прокурори и на окръжните следствени отдели.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Националния институт на правосъдието и на органите на съдебната власт са съдебни служители.

Чл. 340а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2018 г.) (1) За съдебен служител може да бъде назначено лице, което:

1. е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. е навършило пълнолетие;

3. не е поставено под запрещение;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;

6. отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Не може да бъде назначено за съдебен служител лице, което:

1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;

3. е съветник в общински съвет;

4. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

5. работи по трудово правоотношение при друг работодател, освен като преподавател във висше училище;

6. е адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител или упражнява друга свободна професия.

(3) На ръководни и експертни длъжности може да бъдат назначавани само лица с висше образование.

(4) Когато възникне някое от основанията за несъвместимост по ал. 2, съдебният служител е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това работодателя.

(5) Трудовото правоотношение със съдебния служител се прекратява без предизвестие при:

1. възникване на пречка по ал. 1;

2. несъвместимост по ал. 2; когато несъвместимостта е по ал. 2, т. 1, трудовото правоотношение се прекратява с един от двамата служители по преценка на работодателя;

3. неизпълнение на задължението по ал. 4.

(6) Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.

Чл. 341. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Колегиите на Висшия съдебен съвет издават след съгласуване с Комисия "Бюджет и финанси" Класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната власт, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.

(2) Броят на съдебните служители в органите на съдебната власт се определя от колегиите по предложение на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност на органа на съдебната власт и след съгласуване с Комисия "Бюджет и финанси".

(3) Пленумът на Висшия съдебен съвет издава Класификатор на длъжностите в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието, а след съгласуване с главния инспектор - и на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В класификатора се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.

(4) Броят на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието се определя от пленума на Висшия съдебен съвет по предложение на съответния ръководител. Броят на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет се утвърждава от главния инспектор съобразно натовареността на органа и неговия бюджет.

Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) По предложение на всяка от колегиите пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилници за администрацията на съответните органи на съдебната власт. По предложение на европейския прокурор от България в колегията на Европейската прокуратура пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им.

(3) Правилниците се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 344. Органът по назначаването е длъжен да осигури на съдебния служител необходимите условия за изпълнение на служебните му задължения, както и за повишаване на неговата квалификация или преквалификация.

Чл. 346. Съдебният служител е длъжен да пази като служебна тайна сведенията, които са му станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Чл. 347. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител трябва да има поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.

Чл. 354. Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 10 брутни месечни възнаграждения.

Чл. 355. (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.

(2) За главен секретар на Висшия съдебен съвет може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.

(3) Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс.

(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.

(5) Главният секретар:

1. назначава и освобождава служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет;

2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Висшия съдебен съвет;

3. осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на съдебните администратори.

(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Времето, прослужено като главен секретар на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 30, ал. 2, т. 15.

Чл. 357. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Администрациите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор се ръководят от главни секретари.

(2) Администрациите на съдилищата и прокуратурите се ръководят от съдебни администратори.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Назначаването на главен секретар и съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Конкурсът се провежда от комисия в състав от трима до петима членове, назначена с писмена заповед на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, за който е обявен конкурсът за главен секретар или съдебен администратор.

(5) Докато упражняват длъжността си, главният секретар и съдебният администратор не могат да членуват в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършват политическа дейност.

(6) Изискванията за заемане на длъжността на главния секретар и на съдебния администратор се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Главният секретар и съдебният администратор:

1. при оправомощаване от страна на съответния административен ръководител представляват съда и прокуратурата в равнопоставените му отношения с държавните учреждения и частните лица;

2. ръководят общата и специализираната администрация;

3. изготвят щатното разписание на администрацията и го предлагат за одобрение на съответния административен ръководител;

4. въвеждат програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността;

5. изготвят информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от пленума на Висшия съдебен съвет, и ги предоставят на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

6. в края на всяко шестмесечие изготвят и предоставят на съответния административен ръководител обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата, информация за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, както и информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

7. организират публикуването на влезлите в сила актове на интернет страницата на съответния съд.

(8) Главният секретар получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия във Върховния касационен съд.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер, определен в Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата по чл. 341, ал. 1.

(10) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Времето, прослужено като главен секретар на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7, за лица с висше юридическо образование.

Чл. 359. За неуредените в тази глава въпроси за съдебните служители се прилага Кодексът на труда.

Чл. 360. (1) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

(2) Когато неприключило дело или преписка трябва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане.

Чл. 361. (1) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Самостоятелният бюджет на съдебната власт е част от държавния бюджет. Първостепенният разпоредител с бюджет по бюджета на съдебната власт прилага и програмен формат на бюджет съгласно приета от Пленума на Висшия съдебен съвет Методология за програмно бюджетиране в съдебната власт, съответстваща на приложимите общи изисквания за структурата и съдържанието на програмните формати на бюджет по Закона за публичните финанси.

(2) Бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетите на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на органите на съдебната власт, които са юридически лица, и на Националния институт на правосъдието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието, разходите за издръжка на органите на съдебната власт, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието с изключение на разходите, които по силата на този закон се определят по бюджета на Министерството на правосъдието, взаимоотношенията с централния бюджет и други бюджети и финансирането на бюджетното салдо.

(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползвани наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет.

Чл. 367. Висшият съдебен съвет организира изграждането и осигурява функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.

Чл. 395. (1) Вещото лице извършва експертизи.

(2) Всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.

Чл. 396. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица. За преводач се назначава лице от съответния списък на специалистите, утвърдени за преводачи.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) При необходимост за вещо лице или преводач може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.

(3) При сложност или комплексност на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.

(4) При изпълнение на функциите си вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, назначил експертизата.

Чл. 398. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и за преводачи.

(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице или преводач от списъците на други съдебни райони.

(4) Списъците по ал. 1 и 2 са публични.

Чл. 401. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Списъците по чл. 398, ал. 1 се утвърждават от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определен от него съдия, апелативният прокурор или определен от него прокурор, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор и председателят на административния съд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Списъците по чл. 398, ал. 2 се утвърждават от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор.

(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Комисиите по ал. 1 и 2, които съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица, заседават два пъти годишно.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) Утвърдените списъци се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за публикуване в интернет.

Чл. 402а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Към Министерството на правосъдието се създава Информационна система "Единен регистър на вещите лица", която съдържа данните, вписани в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 398, ал. 1 и 2. Данните се въвеждат в регистъра по разпореждане на съответните административни ръководители в органите на съдебната власт незабавно след утвърждаването на списъците.

Чл. 403. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Министърът на правосъдието, съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет, издава наредба за:

1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица;

2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица;

3. условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица;

4. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2011 г., в сила от 14.06.2011 г., нова - ДВ, бр. 86 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) правото на достъп до информационната система по чл. 402а и данните, които се въвеждат в нея;

5. (нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) реда за признаване на правоспособност на вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Министърът на правосъдието съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет издава наредба за:

1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за преводачи;

2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за преводачи;

3. условията и реда за определяне възнагражденията на преводачите.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Наредбите по ал. 1 и 2 се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 403а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2011 г., в сила от 14.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Условията и редът за извършването на съдебномедицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения, се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването, съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 405. (1) Който не изпълни разпореждане на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, дадено по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Глобата се налага с разпореждане или постановление, след като на лицето се предостави възможност да даде обяснение във връзка с нарушението.

(3) Наложилият наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да отмени или да намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в 7-дневен срок от съобщението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението или постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.