Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства.

(2) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя.

(3) Стоки, опаковани заедно и изпратени едновременно от един и същ изпращач до един и същ получател и обхванати от един и същ договор за транспорт, са пратка.

(4) Основен доставчик е данъчно задължено лице, което доставя стоки или извършва дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни или територии, чрез използване на електронен интерфейс.

(5) , са доставките на:

1. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;

2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни, или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, от данъчно задължено лице, независимо дали е установено, или не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;

3. вътрешни дистанционни продажби на стоки са доставките на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят - данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз;

4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, установено на територията на Европейски съюз, и/или на дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, надвишаваща 150 евро.

(6) Данъчно задълженото лице по ал. 2, когато улеснява извършването на доставката по ал. 5, т. 1 - 3 на стока, се счита за доставчик и получател, като се приема, че са налице едновременно две доставки:

1. доставка между основен доставчик и получател - данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс;

2. доставка на стоката, предмет на доставката по т. 1, между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, и получател - данъчно незадълженото лице.

(7) Данъчното събитие за доставките на стоки по ал. 6 възниква и данъкът става изискуем в момента на приемане на плащането.

(8) Моментът на приемане на плащането по ал. 7 се определя съгласно чл. 41а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.

(9) За данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс и улеснява извършването на доставка по ал. 5, за която се счита за доставчик, когато не прилага режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии за доставката, се прилагат правилата за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

(10) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, когато е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а, е длъжно да води електронен регистър по чл. 159г за доставките по ал. 5, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (ОВ, L 284/1 от 26 октомври 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013".

(11) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, установено на територията на страната, включително по постоянен обект, когато не е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а, е длъжно да води електронен регистър, който съдържа обобщена информация за съответния данъчен период за доставките по ал. 5, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013. Съдържанието на обобщената информация се определя с правилника за прилагане на закона.

(12) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс за доставките по ал. 5, за които не се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които не участва и не се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, води отчетност за тези стоки и услуги.

(13) Информацията от регистрите по ал. 10 и 11 и отчетността по ал. 12 се предоставя при поискване от орган по приходите по електронен път или на електронен носител в определен в правилника за прилагане на закона файлов формат.

(14) Лицата по ал. 10, 11 и 12 съхраняват отчетността по ал. 12 и информацията в електронните регистри по ал. 10 и 11 за срок 10 години, считано от края на годината, през която е била извършена доставката.

(15) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени условията на чл. 5б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.

(16) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Алинея 7 не се прилага за доставките по ал. 6, т. 1 на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, независимо дали е приложен режимът по чл. 157а.

(17) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Алинея 7 не се прилага за доставките по ал. 6, т. 2 на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато за тези доставки не е приложен режимът по чл. 157а.

(18) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) В случаите по ал. 6 изпращането или транспортирането на стоката се отнася само за доставката, извършена от данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс към получател - данъчно незадълженото лице.