Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.

(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:

1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;

2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;

3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето;

4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването ѝ е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност;

2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването ѝ е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност;

3. (нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Това не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване.

(4) Алинея 3 не се прилага при:

1. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло и на лични предпазни средства от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето;

2. безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри;

3. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила;

4. (нова - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка, когато към момента на предоставянето едновременно са изпълнени следните условия:

а) единичната бройка от хранителна стока е с незначителна стойност;

б) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) операторът на хранителна банка е вписан в регистър по чл. 103 от Закона за храните;

в) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) хранителната стока е включена в списъка по чл. 96, ал. 2 от Закона за храните;

г) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) не е изтекъл срокът по чл. 96, ал. 3 от Закона за храните, до който може да се доставя хранителната стока;

д) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) операторът на хранителна банка, преди извършване на дарението, е предоставил по електронен път на Националната агенция за приходите изискуемата информация, която като съдържание и файлов формат се определя със заповед на изпълнителния директор на агенцията;

е) (изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) общата стойност на безвъзмездно предоставените хранителни стоки към оператори на хранителна банка за текущата календарна година не надхвърля 1 на сто от общата стойност на извършените от лицето облагаеми доставки на хранителни стоки през календарната година преди текущата и за всяко предоставяне е бил съставен документ с посочени вид, количество, единична и обща стойност на хранителните стоки, с който се удостоверява тяхното предаване на съответния оператор на хранителна банка;

ж) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) лицето, предоставило безвъзмездно хранителните стоки, няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, в който стоките са предоставени, като задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната му сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не се смята за доставка на стока за целите на този закон преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 3 от Закона за особените залози.

(6) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Алинея 3, т. 2 се прилага и в случаите на извършване на безвъзмездна вътреобщностна доставка на стока, когато при производството, придобиването или вноса ѝ е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

(7) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Алинея 3, т. 3 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, определени в правилника за прилагане на закона, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им. Когато за доставката е приложена ал. 3, т. 3 и впоследствие лицето докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 3, т. 3. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства, и редът за извършване на корекцията се определят с правилника за прилагане на закона.