Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г.) С договора за финансово обезпечение едно лице, наречено "обезпечител", прехвърля правото на собственост или всички права или учредява залог върху финансово обезпечение на друго лице, наречено "обезпечено лице", с цел да обезпечи финансово задължение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г.) Договорът за финансово обезпечение може да бъде договор за финансово обезпечение с прехвърляне право на собственост или всички права върху финансовото обезпечение, наричан по-нататък "прехвърлителен договор", или договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог, наричан по-нататък "договор за залог", независимо дали те са сключени самостоятелно, представляват част от пораждащия основното задължение договор, част са от рамков договор или от договор при общи условия. Договорът за финансово обезпечение трябва да посочва финансовото задължение и финансовото обезпечение.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2025 г.) Чрез прехвърлителния договор, включително споразуменията с уговорка за обратно изкупуване (репо-сделки), обезпечителят изцяло прехвърля правото на собственост или всички права върху финансовото обезпечение на обезпеченото лице, за да обезпечи или осигури по друг начин изпълнението на финансовото задължение.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г.) Чрез договора за залог обезпечителят учредява залог в полза на обезпеченото лице, като при учредяване на залога запазва пълното или ограничено право на собственост или всички права върху финансовото обезпечение.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г.)

(6) Договорът за финансово обезпечение влиза в сила съобразно предвидените в него условия, независимо от започването или продължаването на прекратителни процедури или оздравителни мерки по отношение на обезпечителя или обезпеченото лице.