Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г.) (1) Договорът за финансово обезпечение се доказва в писмена форма.

(2) Предоставянето на финансовото обезпечение се доказва в писмена форма, която позволява идентифицирането на финансовото обезпечение, за което се отнася. За тази цел е достатъчно да се докаже, че:

1. безналичните ценни книжа са заверени по съответната сметка, съответно залогът е отбелязан по сметката;

2. паричните вземания са заверени по посочената сметка в банка, съответно залогът е отбелязан по сметката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Съответна сметка е регистърът или сметката, в които се извършват записвания, чрез които финансово обезпечение под формата на безналични ценни книжа се предоставя на обезпеченото лице. Регистърът или сметката може да се води и от обезпеченото лице.

(4) Включването на вземане по кредит в списък, предоставен на обезпеченото лице в писмена форма, е достатъчно за индивидуализиране на вземането по кредит и за доказване на факта на предоставянето му като финансово обезпечение между страните, пред длъжника и спрямо трети лица. Предоставянето на вземане по кредит като финансово обезпечение има действие спрямо длъжника и третите лица след съобщаването му на длъжника.

(5) Длъжниците по вземане по кредит могат да се откажат в писмена форма от:

1. правата си на прихващане спрямо кредиторите по вземане по кредит и спрямо лица, на които кредиторите са прехвърлили, заложили или по друг начин са предоставили вземането по кредит като обезпечение;

2. правата си, произтичащи от правилата за банкова тайна, прилагането на които би попречило или ограничило възможността на кредитора по вземането по кредит да предостави информация за вземането по кредит или за длъжника за целите на използването на вземането по кредит като финансово обезпечение.