Чл. 5. (1) Обект на допълнителния надзор на ниво финансов конгломерат е всяко поднадзорно лице:

1. което е начело на финансов конгломерат;

2. чието предприятие майка е финансов холдинг със смесена дейност със седалище в държава членка;

3. свързано с лице от друг финансов сектор по един от следните начини:

а) чрез общо управление по силата на договор или на учредителните им актове или устави, или

б) повече от половината от членовете на управителните или контролните им органи са едни и същи лица през съответната финансова година и до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет.

(2) Всяко поднадзорно лице, което не е обект на допълнителен надзор по ал. 1, чието предприятие майка е със седалище в трета държава и е поднадзорно лице или финансов холдинг със смесена дейност, подлежи на допълнителен надзор на ниво финансов конгломерат съгласно чл. 22.

(3) Когато две или повече лица имат участия или капиталови връзки с едно или няколко поднадзорни лица или упражняват значително влияние над тези поднадзорни лица извън случаите по ал. 1 и 2, БНБ и КФН самостоятелно или в сътрудничество помежду си и по общо съгласие с другите компетентни органи определят дали да се осъществява допълнителен надзор спрямо поднадзорните лица като към финансов конгломерат. В този случай поне едно от лицата трябва да е поднадзорно лице по смисъла на чл. 1 и да са налице условията по чл. 2, ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) В обхвата на допълнителния надзор съгласно този закон се включват управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, по начина и в степента, в която са включени финансовите институции. За тази цел се прилага редът, определен в чл. 3, ал. 1 - 4.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Българската народна банка и КФН не упражняват надзорни правомощия на самостоятелна основа по отношение на финансов холдинг със смесена дейност, на поднадзорни лица от трети държави, които са част от финансов конгломерат или лица от финансов конгломерат, които не са поднадзорни, с изключение на надзора за изпълнение на изискванията на чл. 17.

Чл. 6. (1) Поднадзорните лица във финансовия конгломерат трябва да разполагат по всяко време със собствени средства на ниво финансов конгломерат, които да отговарят на изискването за допълнителна капиталова адекватност по чл. 7, ал. 2.

(2) Поднадзорните лица във финансовия конгломерат трябва да имат подходящи правила за капиталовата адекватност на ниво финансов конгломерат.

(3) Поднадзорните лица или финансовият холдинг със смесена дейност извършват поне веднъж годишно изчислението по чл. 7, ал. 1.

(4) Координаторът упражнява надзор за спазване на изискванията по ал. 1 - 3.

(5) Поднадзорното лице, което е начело на финансовия конгломерат, или финансовият холдинг със смесена дейност, когато начело на финансовия конгломерат не е поднадзорно лице, или поднадзорното лице във финансовия конгломерат, определено от координатора след консултации със съответните компетентни органи и с финансовия конгломерат, предоставя на координатора резултатите от изчислението и данните, необходими за изчислението.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) При изчисляване на допълнителната капиталова адекватност по чл. 7, ал. 1 в обхвата на допълнителния надзор се включват лицата от финансовия сектор и финансовите холдинги със смесена дейност по начина и в степента, определени в чл. 7 - 9 и в приложението.

(7) Когато се прилага методът на счетоводна консолидация - метод № 1, посочен в приложението, при изчисляване на допълнителната капиталова адекватност на финансовия конгломерат, собствените средства и изискванията за платежоспособност на лицата в групата се изчисляват, като се прилагат нормативните изисквания за формата и степента на консолидация за поднадзорните лица от банковия и застрахователния сектор.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Когато се прилага методът на приспадане и агрегиране - Метод 2, посочен в приложението, изчислението се извършва съобразно пропорционалния дял от записания капитал, притежаван пряко или непряко от предприятието майка или от дружеството, което има участие в друго лице от групата. Пропорционалният дял е частта от записания капитал, която предприятието майка или дружеството, което има участие в друго лице от групата, притежава пряко или непряко.

(9) Координаторът може да не включи определено лице при изчисляване на допълнителната капиталова адекватност, когато:

1. лицето осъществява дейност на територията на трета държава, в която има законови пречки за предоставяне на необходимата информация;

2. лицето е от незначителен интерес за целите на допълнителния надзор над поднадзорните лица във финансовия конгломерат;

3. включването на лицето е неподходящо или подвеждащо за целите на допълнителния надзор.

(10) Не се изключват лица по ал. 9, т. 2, ако те съвместно са от значителен интерес.

(11) В случаите по ал. 9, т. 3 координаторът, преди да вземе решение, се консултира със съответните компетентни органи, освен когато е необходимо незабавно вземане на решение.

(12) Когато координаторът не включи поднадзорно лице в случаите по ал. 9, т. 2 или 3, лицето, което е начело на финансовия конгломерат, е длъжно да предостави по искане на компетентните органи на държавата членка, в която е лицензирано това поднадзорно лице, информацията, която улеснява надзора върху поднадзорното лице.

Чл. 7. (1) Изчисляването на допълнителната капиталова адекватност по чл. 6 на поднадзорните лица във финансовия конгломерат се извършва в съответствие с техническите принципи по чл. 9 и по един или комбинация от методите съгласно приложението.

(2) Резултатът от изчисленията по ал. 1 не трябва да бъде отрицателна величина.

(3) Българската народна банка или КФН, когато някоя от тях е координатор на финансов конгломерат, след съгласуване със съответните компетентни органи и с финансовия конгломерат определя метода по ал. 1, който ще бъде прилаган от този финансов конгломерат.

(4) Българската народна банка или КФН, когато някоя от тях е координатор на финансов конгломерат и начело на финансовия конгломерат е поднадзорно лице, лицензирано от нея, определя конкретния метод, който ще бъде прилаган от този финансов конгломерат.

(5) Българската народна банка или КФН, когато някоя от тях е координатор на финансов конгломерат, начело на който не е поднадзорно лице, и само те са съответните компетентни органи по отношение на поднадзорните лица в конгломерата, определя конкретния метод, който ще бъде прилаган от този финансов конгломерат.

Чл. 8. (1) Независимо от използвания метод, когато дъщерно дружество в групата има капиталов недостиг или дъщерното дружество от финансовия сектор не е поднадзорно лице - условен капиталов недостиг, в изчислението по чл. 7, ал. 1 се взема предвид целият капиталов недостиг на дъщерното дружество.

(2) Капиталов недостиг или условен капиталов недостиг е налице, когато изискванията за платежоспособност са по-високи от размера на собствените средства, а за лице, което не е поднадзорно - условните изисквания за платежоспособност са по-високи от размера на собствените средства.

(3) Условното изискване за платежоспособност на лице от финансовия сектор, което не е поднадзорно, е минималният размер на собствените средства, който това лице трябва да има при спазване на правилата за съответния сектор, ако беше поднадзорно лице от този финансов сектор. Условното изискване за платежоспособност на финансов холдинг със смесена дейност се изчислява в съответствие със секторните правила на най-значимия финансов сектор във финансовия конгломерат.

(4) В случаите по ал. 1, когато по преценка на координатора отговорността на предприятието майка е строго и ясно ограничена до неговия дял от капитала на дъщерното дружество, с разрешение на координатора капиталовият недостиг може да бъде отчетен съобразно пропорционалния дял.

(5) В случаите, когато не са налице капиталови връзки между лицата във финансовия конгломерат, след съгласуване със съответните компетентни органи и като има предвид задължението, което се поражда от съществуващите отношения между лицата, координаторът определя пропорционалния дял, съобразно който ще се извършва изчислението на изискванията за допълнителна капиталова адекватност.

Чл. 9. (1) При определяне на допълнителната капиталова адекватност многократното използване на елементи, включени в собствените средства на ниво финансов конгломерат, както и всички други начини за формиране на собствени средства между предприятията в групата, се елиминират.

(2) Когато изискванията за платежоспособност за отделен финансов сектор не са покрити със собствени средства съгласно съответните секторни правила, при проверка за спазване на изискването за допълнителна капиталова адекватност на ниво финансов конгломерат се допуска покриването на недостига в един финансов сектор с излишъка в друг, но само с елементи, които са допустими и се включват в собствените средства на лицата с недостиг и на лицата с излишък (междусекторен капитал) според съответните секторни правила.

(3) В случаите по ал. 2, когато секторните правила предвиждат ограничения относно определени елементи на собствените средства, които отговарят на изискванията за междусекторен капитал, тези ограничения се прилагат съответно при изчисляване на собствените средства на ниво финансов конгломерат.

(4) В случаите по ал. 2 при изчисляване на собствените средства на ниво финансов конгломерат се вземат предвид наличието на излишък на собствени средства и липсата на ограничения за реалното му прехвърляне между отделните лица от групата. Когато са налице ограничения, в собствените средства на ниво финансов конгломерат се включват само елементите или частта от собствените средства на лицата от групата, по отношение на които няма ограничения.

Чл. 10. (1) Поднадзорните лица или финансовите холдинги със смесена дейност уведомяват координатора редовно, но не по-малко от веднъж годишно, за всяка значителна концентрация на риск на ниво финансов конгломерат при спазване на правилата по чл. 12.

(2) Уведомлението по ал. 1 с необходимата информация се представя на координатора от поднадзорното лице, което е начело на финансовия конгломерат. Когато начело на финансовия конгломерат не е поднадзорно лице, това задължение се отнася до финансовия холдинг със смесена дейност или до поднадзорното лице във финансовия конгломерат, определено от координатора след съгласуване със съответните компетентни органи и с финансовия конгломерат.

(3) Значителната концентрация на риск е обект на надзор от страна на координатора.

(4) Българската народна банка и КФН самостоятелно, а когато е необходимо - съвместно, могат да определят за всяка концентрация на риск на ниво финансов конгломерат количествен лимит или да предприемат други надзорни мерки, които биха постигнали целите на допълнителния надзор.

(5) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност, секторните правила за концентрацията на риска в най-значимия финансов сектор във финансовия конгломерат се прилагат за този финансов сектор като цяло, включващ и финансовия холдинг със смесена дейност.

Чл. 11. (1) Поднадзорните лица или финансовите холдинги със смесена дейност уведомяват координатора редовно, но най-малко веднъж годишно, за всички значими вътрешногрупови сделки при спазване на правилата по чл. 12. Значима вътрешногрупова сделка е сделката, чиято стойност надвишава 5 на сто от общата сума на изискванията за платежоспособност на ниво финансов конгломерат.

(2) Уведомлението по ал. 1 с необходимата информация се представя на координатора от поднадзорното лице, което е начело на финансовия конгломерат. Когато начело на финансовия конгломерат не е поднадзорно лице, това задължение се отнася до финансовия холдинг със смесена дейност или до поднадзорното лице във финансовия конгломерат, определено от координатора след съгласуване със съответните компетентни органи и с финансовия конгломерат.

(3) Вътрешногруповите сделки са обект на надзор от страна на координатора.

(4) Българската народна банка и КФН самостоятелно, а когато е необходимо - съвместно, могат да определят количествени ограничения и изисквания за качество по отношение на вътрешногруповите сделки или да предприемат други надзорни мерки, които биха постигнали целите на допълнителния надзор.

(5) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност, секторните правила за вътрешногруповите сделки в най-значимия финансов сектор във финансовия конгломерат се прилагат за този финансов сектор като цяло, включващ и финансовия холдинг със смесена дейност.

Чл. 12. (1) Българската народна банка или КФН, когато някоя от тях е координатор, след съгласуване със съответните компетентни органи определя вида на сделките и рисковете, за които поднадзорните лица във финансовия конгломерат я уведомяват по реда на чл. 10 и 11. Когато определя сделките и рисковете като координатор или дава мнение като съответен компетентен орган, БНБ или КФН взема предвид структурата на групата и на управлението на риска във финансовия конгломерат.

(2) След съгласуване със съответните компетентни органи и с финансовия конгломерат БНБ или КФН, когато някоя от тях е координатор, определя подходящи прагове въз основа на нормативно установените изисквания за собствени средства и/или технически резерви с цел установяване на значителните вътрешногрупови сделки и значителната концентрация на риск, за които следва да бъде уведомявана по реда на чл. 10 и 11.

(3) При упражняване на надзора във връзка с вътрешногруповите сделки и концентрацията на риск БНБ или КФН, когато някоя от тях е координатор, следи за възможното разпространяване на риска върху другите лица във финансовия конгломерат, за риска от възникване на конфликт на интереси, за риска от заобикаляне на секторните правила, както и за степента или размера на рисковете.

(4) Българската народна банка и КФН могат да прилагат на ниво финансов конгломерат секторните правила за вътрешногруповите сделки и концентрацията на риска с цел предотвратяване на тяхното заобикаляне.

Чл. 13. (1) Поднадзорните лица във финансовия конгломерат трябва да имат на ниво финансов конгломерат подходящи механизми за управление на риска и за вътрешен контрол, включващи надеждни административни и счетоводни процедури.

(2) Механизмите за управление на риска включват:

1. разумно управление и ръководство, включващо одобряване и периодична оценка от съответните управителни органи на стратегиите и политиките по отношение на всички поемани рискове на ниво финансов конгломерат;

2. подходящи политики за капиталовата адекватност с цел предвиждане на ефекта от плановете за развитие на дейността на отделните поднадзорни лица върху рисковия профил и размера на изисквания капитал на ниво финансов конгломерат;

3. подходящи процедури, които гарантират, че системите за наблюдение на риска на отделните поднадзорни лица, включени в обхвата на допълнителния надзор, са добре интегрирани в тяхната организация и са съвместими една с друга така, че рисковете да могат да се измерват, наблюдават и контролират на ниво финансов конгломерат;

4. (нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) процедури за участие в съществуващите схеми и планове за оздравяване и преструктуриране и при необходимост - в разработването на такива; тези процедури подлежат на редовен преглед.

(3) Механизмите за вътрешен контрол включват:

1. подходящи правила по отношение на капиталовата адекватност за идентифициране и измерване на всички поети съществени рискове и обвързването им с размера на собствения капитал;

2. надеждни отчетни и счетоводни процедури за установяване, измерване, наблюдение и контрол на вътрешногруповите сделки и концентрацията на риска на ниво финансов конгломерат.

(4) Всички лица, включени в обхвата на допълнителния надзор съгласно чл. 5, трябва да имат механизми за вътрешен контрол, осигуряващи необходимите данни и информация за целите на допълнителния надзор.

(5) Механизмите за управление на риска и за вътрешен контрол по ал. 1 - 4 са обект на надзор от страна на координатора.

(6) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Поднадзорните лица на ниво финансов конгломерат предоставят поне веднъж годишно на БНБ, съответно на КФН, подробна информация относно правната, управленската и организационната структура на финансовия конгломерат, включително относно поднадзорните лица, нерегулираните дъщерни дружества и значимите клонове.

(7) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Поднадзорните лица на ниво финансов конгломерат оповестяват публично веднъж годишно чрез пълно описание правната, управленската и организационната структура на финансовия конгломерат или чрез позоваване на вече оповестена еквивалентна информация.

(8) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При упражняване на допълнителен надзор на механизмите за вътрешен контрол и процесите за управление на риска БНБ и КФН вземат предвид изискванията начл. 79в от Закона за кредитните институции и чл. 267 и 268 от Кодекса за застраховането.

Чл. 14. (1) Допълнителният надзор над поднадзорните лица във финансовия конгломерат се упражнява от координатор. Той осъществява и координацията във връзка с допълнителния надзор.

(2) Координатор е един от компетентните органи на заинтересованите държави членки, включително на държавата членка, в която е седалището на финансовия холдинг със смесена дейност.

(3) Координатор е БНБ, съответно КФН, когато начело на финансовия конгломерат е поднадзорно лице, лицензирано от нея съгласно съответните секторни правила.

(4) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност, координатор е БНБ или КФН, ако някоя от тях е лицензирала поднадзорното лице - дъщерно дружество на финансовия холдинг със смесена дейност.

(5) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България, който е предприятие майка на две или повече поднадзорни лица със седалище в държава членка и едно от тези поднадзорни лица е лицензирано от БНБ или от КФН, координатор е БНБ, съответно КФН.

(6) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България, който е предприятие майка на две или повече поднадзорни лица, лицензирани от БНБ или КФН и осъществяващи дейност в различни финансови сектори, координатор е БНБ, съответно КФН, лицензирала поднадзорното лице, което осъществява дейност в най-значимия финансов сектор. В този случай при определянето на координатор банковият сектор и секторът за инвестиционни услуги не се разглеждат заедно.

(7) Когато начело на финансовия конгломерат са два или повече финансови холдинга със смесена дейност със седалище в различни държави членки, една от които е Република България, и има поднадзорни лица със седалище във всяка от тези държави членки, координатор е БНБ или КФН, ако е лицензирала поднадзорното лице с най-голямо балансово число измежду лицата от един и същ финансов сектор или поднадзорното лице в най-значимия финансов сектор.

(8) Когато начело на финансовия конгломерат е финансов холдинг със смесена дейност, който е предприятие майка на повече от едно поднадзорни лица със седалище в държава членка и никое от тези лица не е лицензирано в държавата членка, в която се намира седалището на предприятието майка, координатор е БНБ или КФН, ако е лицензирала поднадзорното лице с най-голямото балансово число в най-значимия финансов сектор.

(9) Когато начело на финансовия конгломерат няма предприятие майка, както и извън случаите по ал. 4 - 8, координатор е БНБ или КФН, ако е лицензирала поднадзорното лице с най-голямото балансово число в най-значимия финансов сектор.

(10) В особени случаи БНБ и КФН по общо съгласие със съответните компетентни органи могат да не приложат критериите по ал. 1 - 9, ако прилагането им би било неподходящо с оглед структурата на конгломерата и относителната значимост на неговите дейности в отделните държави, и да определят друг компетентен орган за координатор. Преди да вземат това решение, компетентните органи предоставят възможност на конгломерата за изразяване на становище.

Чл. 15. (1) При упражняване на допълнителния надзор координаторът:

1. съгласува събирането и предоставянето на необходимата информация при нормално осъществяване на дейността на финансовия конгломерат и в извънредни ситуации, включително предоставянето на информация, която е от значение за упражняването на надзорните функции на съответния компетентен орган съгласно секторните правила;

2. извършва оценка на финансовото състояние на финансовия конгломерат;

3. преценява спазването на изискванията за капиталова адекватност, концентрацията на риск и вътрешногруповите сделки на ниво финансов конгломерат;

4. оценява структурата, организацията и механизмите за вътрешен контрол и за управление на риска на финансовия конгломерат;

5. планира и съгласува в сътрудничество със съответните заинтересовани компетентни органи упражняването на надзора върху финансовия конгломерат при нормално осъществяване на дейността му и в извънредни ситуации;

6. (нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) извършва периодично подходящи стрес тестове на ниво финансов конгломерат;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) осъществява и други функции, предприема необходимите мерки и взема решения във връзка с упражняването на допълнителния надзор по този закон.

(2) Българската народна банка и КФН сключват помежду си и с другите заинтересовани компетентни органи споразумения за целите на допълнителния надзор. С тези споразумения могат да се предвидят допълнителни функции на координатора, процедури за вземане на решения между съответните компетентни органи и за сътрудничество с други компетентни органи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Споразуменията по ал. 2 се обособяват самостоятелно в писмените споразумения за координация и сътрудничество по чл. 94, ал. 1 от Закона за кредитните институции, съответно в координационните споразумения по чл. 268, ал. 4 от Кодекса за застраховането.

(4) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Координаторът, който ръководи надзорна колегия, създадена съгласно чл. 92д от Закона за кредитните институции, съответно надзорния колегиум по чл. 268 от Кодекса за застраховането, определя другите компетентни органи, които ще участват в заседание или дейност на тази колегия.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Когато БНБ или КФН е координатор и се нуждае от информация, която вече е била предоставена от поднадзорно лице на друг компетентен орган в съответствие със секторните правила, БНБ или КФН отправя искане към този орган за предоставяне на информацията, когато е възможно, за да се избегне повторното ѝ предоставяне на различни надзорни органи.

Чл. 16. (1) Българската народна банка и КФН сътрудничат помежду си и с другите компетентни органи, упражняващи надзор върху поднадзорните лица във финансовите конгломерати, както и със съответните координатори на финансови конгломерати.

(2) В съответствие със секторните правила и с разпоредбите на този закон БНБ и КФН предоставят по искане на органите по ал. 1 информацията, която е необходима за упражняването на техните надзорни функции. Българската народна банка и КФН могат да предоставят и без изрично искане на тези органи информацията, която смятат за съществена.

(3) Българската народна банка и КФН събират и обменят информация за:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) правната, управленската и организационната структура на групата, включваща всички поднадзорни лица, нерегулирани дъщерни дружества и значими клонове, които са част от финансовия конгломерат, както и лицата с квалифицирано дялово участие до ниво краен собственик;

2. компетентните органи, упражняващи надзор върху поднадзорните лица в групата;

3. плановете за развитие на дейността на финансовия конгломерат;

4. финансовото състояние на финансовия конгломерат, включително капиталовата адекватност, вътрешногруповите сделки, концентрацията на риск и рентабилността;

5. основните акционери и съдружници, както и членовете на управителните органи и всички други лица, оправомощени да управляват и представляват дружествата във финансовия конгломерат;

6. организацията и системите за управление на риска и за вътрешния контрол на ниво финансов конгломерат;

7. процедурите за събиране на информация от лицата във финансовия конгломерат и за проверка на информацията;

8. затрудненията в дейността на поднадзорните лица или на други лица от финансовия конгломерат, които могат сериозно да засегнат поднадзорните лица;

9. съществените санкции и мерки, предприети от компетентните органи в съответствие със секторните правила или този закон;

10. други въпроси от значение за упражняването на допълнителния надзор по този закон.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) В съответствие със секторните правила БНБ и КФН могат да обменят необходимата за осъществяване на техните функции информация относно поднадзорните лица във финансовия конгломерат с централните банки, Европейската система от централни банки, Европейската централна банка и Европейския съвет за системен риск.

(5) Преди да вземат решение, БНБ и КФН обсъждат с останалите заинтересовани компетентни органи, когато това е от значение за надзорните функции на тези органи, следните въпроси:

1. промени в капиталовата, организационната или управленската структура на поднадзорните лица във финансовия конгломерат, които изискват одобрение или разрешение от БНБ или КФН;

2. санкции или мерки, предприемани от БНБ или КФН.

(6) Българската народна банка и КФН могат да не проведат обсъждането по ал. 5 при необходимост от незабавно вземане на решение, както и когато обсъждането може да затрудни или осуети изпълнението на решението. В този случай БНБ и КФН уведомяват незабавно другите компетентни органи.

(7) Българската народна банка или КФН, когато някоя от тях е координатор, може да поиска от компетентните органи на държавите членки, в които се намира седалището на предприятието майка, да съберат от него всяка информация, необходима за изпълнението на функциите на координатора, и да предоставят събраната информация. Когато информацията вече е била предоставена на компетентния орган съгласно секторните правила, БНБ или КФН може да поиска информацията от този орган.

(8) Българската народна банка и КФН могат да обменят информацията по ал. 1 - 7 и с други органи.

(9) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Когато координатор от държава членка извършва стрес тестове на ниво финансов конгломерат, БНБ и/или КФН, когато са съответни компетентни органи, сътрудничат на координатора.

(10) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Когато БНБ или КФН е координатор, предоставя на СКЕНО информацията, получена по ал. 3, т. 1 и 2 и по чл. 13, ал. 4, 6 и 7.

(11) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Българската народна банка и КФН си сътрудничат със СКЕНО, като незабавно му предоставят цялата необходима информация за изпълнение на задълженията му при условията и по реда на чл. 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/12 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1093/2010", чл. 35 на Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/48 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1094/2010", и чл. 35 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/84 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1095/2010".

(12) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 105 от 2011 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Събирането или притежаването на информация за лице от финансов конгломерат, което не е поднадзорно лице, не означава, че БНБ и КФН трябва да упражняват надзор на самостоятелна основа по отношение на това лице.

(13) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 105 от 2011 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Информацията, получена или обменяна по този закон между компетентните органи и между компетентните органи и други органи, е професионална тайна, разкриването на която се допуска по реда, предвиден в секторните правила.

(14) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Сътрудничеството и обменът на информация по глава трета и упражняването на функциите по чл. 15 и при спазване изискванията за поверителност - с надзорните органи от трети държави, се извършват посредством надзорните колегии, посочени в чл. 92д и 92е от Закона за кредитните институции, съответно посредством надзорните колегиуми по чл. 268 от Кодекса за застраховането.

Чл. 17. (1) (Предишен текст на чл. 17 - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, които управляват дейността на финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България, трябва да отговарят на следните условия:

1. да притежават достатъчна професионална квалификация и опит за управлението на дейността на финансовия холдинг;

2. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

3. да не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност или което е прекратено поради несъстоятелност, през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори;

4. да не са обявявани в несъстоятелност или да не се намират в производство по обявяване в несъстоятелност като едноличен търговец;

5. да не са лишени от правото да заемат материалноотговорна длъжност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 за български граждани се установяват служебно.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Лицата, попадащи в обхвата на допълнителния надзор, независимо от това дали са, или не са поднадзорни лица, могат да обменят:

1. помежду си всяка информация, необходима за изпълнение на изискванията по този закон;

2. с Европейските надзорни органи и СКЕНО информация, необходима за изпълнение на задълженията им при условията и по реда на чл. 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, чл. 35 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и чл. 35 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(2) Българската народна банка или КФН, когато някоя от тях е координатор, има право да изисква всяка информация, свързана с допълнителния надзор, от лицата от финансовия конгломерат, независимо дали са, или не са поднадзорни лица.

Чл. 19. (1) Когато при упражняване на функциите по този закон БНБ и КФН сметнат, че е необходимо да проверят информацията за дадено лице, независимо дали е, или не е поднадзорно лице, което е част от финансовия конгломерат и има седалище или осъществява дейност на територията на друга държава членка, те могат да поискат от компетентните органи на тази държава да извършат проверката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2024 г.) Когато БНБ и КФН получат искане по ал. 1, те извършват проверката самостоятелно в рамките на своите правомощия или възлагат извършването ѝ на регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта или на експерт, или позволяват на органа, отправил искането, да извърши проверката. Когато проверката не се извършва от компетентния орган, отправил искането, той може да участва при извършването ѝ.

Чл. 20. (1) Когато поднадзорно лице във финансовия конгломерат не спазва изискванията на чл. 6 - 11 и чл. 13 или когато тези изисквания не са нарушени, но може да бъде застрашена платежоспособността на финансовия конгломерат, или когато вътрешногруповите сделки или концентрацията на риск представляват заплаха за финансовото състояние на поднадзорно лице, БНБ или КФН незабавно предприема необходимите мерки по отношение на:

1. финансовия холдинг със смесена дейност - когато тя упражнява функциите на координатор;

2. лицензираното от нея поднадзорно лице.

(2) Българската народна банка или КФН уведомява компетентните органи за обстоятелствата по ал. 1, когато упражнява функциите на координатор.

(3) По отношение на финансовия холдинг със смесена дейност, когато не са спазени изискванията на чл. 17 или в случаите по ал. 1, т. 1, БНБ или КФН може да:

1. постави допълнителни изисквания във връзка с отчетността;

2. отправи писмено предупреждение;

3. свика общо събрание или да насрочи заседание на управителните или контролните органи за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети;

4. разпореди да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях;

5. го задължи да увеличи капитала си и/или капитала на негови дъщерни дружества - поднадзорни лица;

6. изпрати свои представители на заседанията на органите му за управление;

7. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) назначи регистриран одитор, който да извърши финансова или друга проверка съгласно определени изисквания;

8. разпореди на финансовия холдинг да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват и представляват; ако в определения от координатора срок лицата не бъдат освободени, координаторът може да ги отстрани от длъжност и да поиска вписване на акта за отстраняването им в търговския регистър.

(4) По отношение на поднадзорните лица по ал. 1, т. 2 се прилагат мерките, предвидени в секторните правила.

(5) Когато е необходимо, БНБ и КФН съгласуват с останалите заинтересовани компетентни органи и с координатора надзорните си действия.

Чл. 21. (1) Българската народна банка и КФН могат да предприемат мерките, предвидени в секторните правила, за предотвратяване или преустановяване на заобикалянето им от поднадзорните лица във финансовия конгломерат.

(2) Във връзка с упражняването на допълнителния надзор по този закон при извършването на проверки на финансовите холдинги със смесена дейност и на лицата във финансовия конгломерат, които не са поднадзорни, БНБ и КФН имат правомощията, предвидени в секторните правила.