Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Всеки доставчик, който има право да упражнява дейност по предоставяне на услуги по законодателството на друга държава членка, може свободно да упражнява тази дейност на територията на Република България, без да подлежи на разрешителен режим, когато ще извършва тази дейност временно или еднократно без установяване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Временното или еднократното предоставяне на услуги може да бъде ограничено само от изисквания, въведени със закон, които са съобразени със следните принципи:

1. недискриминация - изискванията не може да дискриминират пряко или непряко на основание на националност или установяване в определена държава членка по отношение на юридическите лица;

2. необходимост - изискванията трябва да бъдат оправдани по причини, свързани с обществения ред, обществената сигурност, общественото здраве или опазването на околната среда;

3. пропорционалност - изискванията трябва да са подходящи и да съответстват на поставените цели.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Изискванията на ал. 2 не могат да ограничават временното или еднократното предоставяне на услуги от доставчик, установен в друга държава членка, чрез:

1. задължение доставчикът да е установен на територията на Република България;

2. задължение доставчикът да е получил разрешение от компетентен орган, да е вписан в регистър или да е регистриран при професионална организация или сдружение в Република България, освен когато това е предвидено в правото на Европейския съюз;

3. задължение доставчикът да притежава идентификационен документ, издаден от компетентен орган в Република България, специфичен за упражняването на даден вид дейност по предоставяне на услуги;

4. забрана за доставчика да създава в Република България определена инфраструктура за предоставяне на услуги;

5. прилагане на специфични договорни условия между доставчика и получателя, които пречат или ограничават предоставянето на услугата от самостоятелно заето лице;

6. изисквания, които се отнасят към използването на оборудване и материали - неразделна част от предоставяната услуга, с изключение на онези, необходими за здравословни и безопасни условия на труд;

7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) изисквания към получателя на услуги, ограничаващи ползването на услуга от доставчик, установен в друга държава членка, които налагат:

а) да е получил разрешение или да е подал декларация пред компетентен орган в Република България;

б) дискриминационни ограничения по отношение на предоставянето на финансова помощ по причина, че доставчикът е установен в друга държава членка, или във връзка с мястото, където се предоставя услугата;

в) дискриминационни ограничения, основани на националност или местоживеене.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Компетентните органи прилагат изискванията при временно предоставяне на услуги, като вземат предвид характера на услугата, продължителността, редовността и честотата на предоставяне, както и специфичните характеристики на услугата, за всеки конкретен случай.

(5) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Компетентните органи при прилагане на изискванията към временното или еднократното предоставяне на услуги са длъжни да приемат документи, издадени по законодателството на друга държава членка, които са еквивалентни или по същността си сравними с целта на изискванията, определени в законодателството на Република България.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) По отношение на условията за наемане на работа и правилата на колективните трудови договори приложимо е законодателството на Република България.