Чл. 11. (1) За предоставяне на разрешение за достъп до услуги или упражняване на дейност по предоставяне на услуги не може да се поставят изисквания:

1. свързани с националността на доставчика, на неговия персонал, на лицата притежатели на дялове или акции, на членовете на управителните или надзорните органи на доставчика или за местоживеене в Република България на тези лица, а в случаите на юридически лица - за адрес на управление в Република България;

2. ограничаващи правото на установяване в повече от една държава членка и/или за вписване в идентични регистри и членство в професионални организации или сдружения на повече от една държава членка;

3. ограничаващи свободата на доставчика да избира между основно и вторично място на установяване, както и да избира начина на установяване чрез представителство, клон или дъщерно дружество;

4. за реципрочност с държавата членка, в която доставчикът вече е установен, освен в случаите на реципрочност, предвидени в правото на Европейския съюз относно енергетиката;

5. за доказване на пазарна необходимост, оценка на икономическия ефект от дейността или оценка, доколко дейността е подходяща за икономическите цели, заложени от компетентния орган в неговите стратегически документи;

6. за пряко или непряко включване на конкуренти, включително в консултативни органи; тази забрана не се отнася до случаите, когато компетентният орган е професионална организация или сдружение;

7. за предоставяне на финансова гаранция или застраховка от доставчик или институция, установени на територията на Република България;

8. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) за предварителна регистрация или за предходно осъществяване на дейност за определен период на територията на Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Когато е оправдано от наложителна причина за защита на обществения интерес, който не може да бъде защитен с по-малко ограничителни мерки и не дискриминира доставчика на услуги, предоставянето на разрешение за достъп до услуги или за упражняване на дейност по предоставяне на услуги може да бъде поставено в зависимост от:

1. количествени или териториални ограничения, включително лимити, свързани с фиксиран брой население или минимално географско разстояние между доставчиците;

2. задължение за доставчика да има специфична правно-организационна форма;

3. изисквания, свързани с притежаване на акции или дялове в дадена компания;

4. изисквания, които не са предвидени в правото на Европейския съюз, които запазват достъпа до дейност по осъществяване на дадена услуга за определени доставчици поради специфичния характер на дейността;

5. забрана за повече от едно установяване на територията на една държава;

6. изисквания за минимален брой заети лица;

7. фиксирани минимални и/или максимални тарифи, с които доставчикът трябва да се съобразява;

8. задължения за доставчика освен своята услуга да предоставя заедно с нея и други специфични услуги;

9. изисквания към доставчиците да упражняват само определен вид дейност или ограничения за упражняване на различни дейности в съдружие.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) При предоставяне на разрешение за достъп до услуги или упражняване на дейност по предоставяне на услуги компетентният орган не може да иска доказване изпълнението на изисквания или контролни мерки, които се дублират с такива, изискани в друга държава членка или в Република България.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) За доказване изпълнението на нормативните изисквания за предоставяне на разрешение компетентният орган не може да изисква документите, изходящи от друга държава членка, в оригинал или като заверено копие или заверен превод, освен в случаите, предвидени в други актове на Европейския съюз, или по причини, свързани с обществения интерес, ред и сигурност.

(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Когато за доказване изпълнението на определено изискване е представен документ от държава членка, който служи за еквивалентна цел или от който е видно, че изискването е изпълнено, компетентният орган не може да изисква представянето на друг документ.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Когато определени обстоятелства са удостоверени от друг орган на територията на Република България, компетентният орган не може да изисква доказването им от доставчика, а е длъжен служебно да ги събере.