Чл. 23. (1)на Република България е:

1. извънредният и пълномощен посланик;

2. постоянният представител на Република България при международните правителствени организации.

(2) Задграничното представителство на Република България може да се ръководи и от:

1. управляващ;

2. временно управляващ;

3. ръководител на дипломатическо бюро, бюро за връзка или специална мисия;

4. генерален консул;

5. консул.

(3) Ръководителят на задграничното представителство:

1. ръководи, координира и контролира дейността на задграничното представителство в съответствие с указанията на министъра на външните работи;

2. осъществява общ контрол върху дейността на всички служби и служители, дългосрочно командировани в приемащата страна от други държавни учреждения и организации;

3. спира временно изпълнението на указания, дадени от министри и ръководители на ведомства, като незабавно информира за своето решение и мотивите за него министъра на външните работи и съответния ръководител.

(4) Ръководителите на службите и служителите в задграничното представителство са подчинени на ръководителя на представителството.

(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2011 г., в сила от 08.09.2011 г.) В държави, в които няма задгранични представителства на Република България, могат да се назначават извънредни и пълномощни посланици със седалище в София.

(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2011 г., в сила от 08.09.2011 г.) Министърът на външните работи издава заповед, с която определя функциите и задълженията на извънредните и пълномощни посланици със седалище в София.