Чл. 116. За служебен стаж се признава и времето по служебното правоотношение, през което държавният служител не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина им на плащане;

3. ползваните неплатени отпуски, установени с този закон или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност;

5. времето за отстраняване от работа във връзка с дисциплинарно дело за уволнение и възбудено наказателно преследване за извършено престъпление въз връзка с изпълнение на службата, ако държавният служител не е бил наказан или е бил оправдан, или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

6. други случаи, установени от Министерския съвет.