Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Държавният служител ползва платения си годишен отпуск с писмено разрешение на органа по назначаването.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск на държавния служител, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59.

(5) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1.