Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Когато нуждите на службата налагат, органът по назначаването може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) По писмено искане на държавния служител ползването на част от платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година.

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.)

(4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

(5) (Отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Органът по назначаването издава мотивирана писмена заповед, когато:

1. отлага ползването на част от отпуска по реда на ал. 1;

2. (отм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.)

3. отказва да разреши ползването на поискан отпуск в други случаи.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в 7-дневен срок преди ползването на отпуска.