Чл. 5. (1) Дружеството със специална инвестиционна цел може да извършва следните дейности:

1. набиране на средства чрез издаване на ценни книжа;

2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им или покупко-продажба на вземания.

(2) Дружеството със специална инвестиционна цел не може да извършва други дейности извън посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са позволени от този закон.

(3) Дружеството със специална инвестиционна цел може да инвестира само в недвижими имоти или само във вземания.

(4) Дружеството със специална инвестиционна цел не може да придобива недвижими имоти или вземания, които са предмет на правен спор.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2025 г.) Недвижимите имоти, придобивани от дружеството със специална инвестиционна цел, трябва да се намират на територията на Република България, на друга държава членка или на държава, която се е присъединила към Кодекса за либерализация на движението на капитали на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

(6) Вземанията, придобивани от дружеството със специална инвестиционна цел, трябва да:

1. са към местни лица;

2. не са обект на принудително изпълнение.

(7) Най-малко 70 на сто от активите на дружеството със специална инвестиционна цел, инвестиращо в недвижими имоти, към края на всяко тримесечие следва да бъде в резултат на дейността по ал. 1, т. 2.

(8) При набиране на средства по ал. 1, т. 1 дружеството привежда активите си в съответствие с изискването на ал. 7 в 6-месечен срок от вписване на емисията ценни книжа в Централния регистър на ценни книжа.

(9) Най-малко 70 на сто от брутните приходи за съответната финансова година на дружество със специална инвестиционна цел, инвестиращо в недвижими имоти, следва да бъде в резултат на дейността по ал. 1, т. 2.

(10) Дружеството със специална инвестиционна цел, инвестиращо в недвижими имоти, привежда дейността си в съответствие с изискванията по ал. 7 и 9 в срок до две години от издаването на лиценз по чл. 11.