Чл. 59. (1) Когато установи, че дружество за секюритизация, агент за ОПС съответствие, спонсор, инициатор, първоначален кредитор или институционален инвеститор, за които Комисията, съответно ресорният заместник-председател са определени за компетентен орган, негови служители, членове на управителния или контролния орган на съответното поднадзорно лице или лицата, които представляват съответното поднадзорно лице, негов ликвидатор или синдик, са извършили или извършват дейност в нарушение на Регламент (ЕС) 2017/2402, дял трети от този закон, актовете по прилагането им, решения на Комисията или на ресорния заместник-председател, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от Комисията или от ресорния заместник-председател или са застрашени интересите на инвеститорите, съответно застрахованите или осигурените лица, Комисията, съответно ресорният заместник-председател, може:

1. да задължи съответното лице в определен срок да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, съответно застрахованите или осигурените лица;

2. да спре предлагането или продажбата на облигациите, издадени във връзка със секюритизация;

3. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г.) временно да забрани инициаторът и спонсорът да уведомяват съгласно чл. 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402, че дадена секюритизация отговаря на изискванията, посочени в чл. 19 - 22, чл. 23 - 26 или чл. 26а - 26д от същия регламент;

4. временно да спре от търговия на регулиран пазар или от друга система за търговия облигациите, издадени във връзка със секюритизация;

5. временно да забрани да извършва дейност като агент за ОПС съответствие, когато агентът не е уведомил за съществени промени в информацията, предоставена съгласно чл. 28, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402, или за всякакви други промени, за които може основателно да се смята, че засягат оценката на компетентния орган;

6. временно да забрани на съответното лице да изпълнява функциите като член на управителния или на контролния орган на инициатора, спонсора или дружество за секюритизация или на всяко друго лице, за което се смята, че носи отговорност за нарушението.

(2) При определянето вида на принудителната мярка по ал. 1 Комисията, съответно ресорният заместник-председател, взема предвид обстоятелствата по чл. 33, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402.

(3) Когато институционален инвеститор е възложил на друг институционален инвеститор да вземе решения за управление на инвестициите, които биха могли да доведат до секюритизираща позиция, и му е дал указания в съответствие с чл. 5, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402, а другият институционален инвеститор не изпълни задълженията си, спрямо последния могат да се приложат принудителните административни мерки по ал. 1.