Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) Минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство е:

1. шестнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категория АМ;

2. шестнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категория А1;

3. осемнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категория А2;

4. двадесет и четири години - за управление на моторно превозно средство от категория А, или:

а) двадесет години - ако водачът притежава свидетелство за управление на мотоциклет от категория А2 от не по-малко от две години;

б) двадесет и една години - за управление на триколесни моторни превозни средства с мощност, превишаваща 15 kW;

5. седемнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категория В1;

6. осемнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категории В и ВЕ;

7. осемнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категории С1 и С1Е, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;

8. двадесет и една години - за управление на моторно превозно средство от категории С и СЕ, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;

9. двадесет и една години - за управление на моторно превозно средство от категории D1 и D1Е, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;

10. двадесет и четири години - за управление на моторно превозно средство от категории D и DЕ, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;

11. двадесет и една години - за управление на трамвайна мотриса от категория Ттм;

12. осемнадесет години - за управление на колесен трактор от категория Ткт по републиканските и общинските пътища.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2022 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за правоспособност за работа със самоходните машини от Българската армия и за тяхното управление се издава при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(4) (Отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.

(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство трябва да отговарят на изискванията на ал. 5.

(7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.

(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) Когато на водач на моторно превозно средство са наложени ограничения за управление на превозни средства, в свидетелството му за управление чрез съответния код на Европейския съюз, определен в наредбата по чл. 159, ал. 1, се указват условията, при които водачът има право да управлява моторно превозно средство.

(9) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) При издаване на дубликат или при подмяна на българско свидетелство за управление на моторно превозно средство или на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от друга държава, не се изисква копие от документ за завършено образование. Наличието на необходимото завършено образование може да се доказва и чрез документ за завършено образование от по-висока степен от посоченото в ал. 2. Подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност, при подмяна на стар образец с нов и при промяна в данните на водача и при замяна на чуждо свидетелство за управление на моторно превозно средство. Дубликат на свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава при повреждане, унищожаване, изгубване или кражба.

(10) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) Българските граждани, пребиваващи в друга държава извън Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, при издаване на българско свидетелство за управление на моторно превозно средство подписват декларация, че обичайното им пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, и дали притежават свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.