Чл. 31. (1) Трансфер от територията на Република България за територията на друга държава членка на продукти, свързани с отбраната, посочени в списъка по чл. 2, ал. 1, се извършва след издаване на индивидуално, глобално или национално генерално разрешение за трансфер.

(2) Индивидуалното разрешение за трансфер се издава на лице по чл. 5, т. 1 за трансфер на определено количество продукти, свързани с отбраната, до определен получател в държава членка чрез една или няколко частични доставки на основание на договорни отношения между доставчика и получателя. Индивидуалното разрешение за трансфер е със срок на валидност до две години и може да бъде продължено еднократно с още една година.

(3) Индивидуалното разрешение се издава, когато:

1. искането за разрешение за трансфер се ограничава до един трансфер;

2. са налице съображения за опазване на интереси в сферата на сигурността или на обществения ред;

3. това се налага в изпълнение на поети международни задължения и ангажименти, по които Република България е страна;

4. Междуведомствената комисия има основания да смята, че доставчикът не е в състояние да изпълни условията и реда на глобалното разрешение за трансфер.

(4) Глобалното разрешение за трансфер се издава на лице по чл. 5, т. 1 за трансфер на определен тип или категория продукти, свързани с отбраната, до няколко получатели в една или повече държави членки. Глобалното разрешение за трансфер е със срок на валидност три години и може да бъде продължено еднократно за същия срок.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2014 г., в сила от 31.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Националното генерално разрешение за трансфер се издава от Междуведомствената комисия и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията, когато:

1. получателят е част от въоръжените сили на друга държава членка или е договарящ орган в областта на отбраната, който извършва покупки на продукти, свързани с отбраната, предназначени за употреба само от въоръжените сили на държавата членка;

2. получателят е сертифициран като получател на продукти, свързани с отбраната, съгласно националното законодателство на друга държава членка;

3. трансферът се извършва с цел оценяване, изложение или демонстрация;

4. трансферът се извършва с цел поддръжка или поправка на продукти, свързани с отбраната, до получател, който е бил първоначалният им доставчик;

5. трансферът се извършва с цел изпълнение на междуправителствена програма за сътрудничество при разработването, производството или употребата на един или няколко продукта, свързани с отбраната, до други държави членки, които са участници в програмата.

(6) В разрешението по ал. 5 се посочват типът или категорията продукти, свързани с отбраната, както и категорията или категориите получатели в друга държава членка.

(7) Разрешението по ал. 5 може да включва получатели в повече от една държава членка, когато трансферът е необходим за осъществяване на междуправителствена програма за сътрудничество относно разработването, производството или употребата на един или няколко продукта, свързани с отбраната.

(8) Обхватът на разрешението по ал. 5 по отношение на продуктите, свързани с отбраната, които се включват в него, и условията, свързани с неговото използване, се определят от Междуведомствената комисия.