Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) (1) Търговски риск по този закон е:

1. неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност на длъжника по договора;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2018 г., в сила от 04.12.2018 г.) закъснение на дължимо плащане след настъпване на датата на плащането, указана в договора, по причини, несвързани с изпълнението на договора;

3. едностранно прекратяване на договор от длъжника без наличието на правно основание за това;

4. отказ на длъжника да приеме стоките или услугите - предмет на договора, без наличието на правно основание за това.

(2) В случаите по ал. 1 не е налице търговски риск, когато длъжник по договора е чужда държава, държавен орган или държавна организация на чужда държава.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2018 г., в сила от 04.12.2018 г.) В случаите на средносрочен и дългосрочен риск ал. 1 и 2 се прилагат, доколкото в т. 14 - 16 от Общите принципи по приложение № 2 не е предвидено друго.