Чл. 13. (1)в Република България да издаде Европейска заповед за защита е съдът, компетентен да разгледа делото, по което е взета мярка за защита по чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Когато е наложена пробационна мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс, компетентен орган да издаде Европейска заповед за защита е окръжният съд по местоизпълнението ѝ.
Чл. 14. (1) Европейска заповед за защита може да бъде издадена по искане на защитеното лице или негов настойник или попечител, когато защитеното лице възнамерява да пребивава или вече пребивава на територията на друга държава членка.
(2) Искането за издаване на Европейска заповед за защита може да бъде направено в страната или в държавата членка по ал. 1.
(3) Когато искането е подадено до съда по чл. 13, но компетентен да издаде Европейска заповед за защита е орган в друга държава членка, искането незабавно му се изпраща.
(4) Искането за издаване на Европейска заповед за защита се подава писмено или устно в съдебно заседание и трябва да съдържа данни за лицето, което го подава, за лицето, което създава опасността, за обстоятелствата, на които се основава, както и посочване на делото, по което е взета мярка за защита или е наложена пробационната мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс.
(5) При издаване на Европейска заповед за защита съдът посочва делото, по което е била взета мярката за защита или е наложена пробационната мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс, взема предвид необходимостта от защита и продължителността на престоя на лицето в другата държава членка по ал. 1.
(6) При подаване на искането по ал. 1 не се заплаща държавна такса.
(7) Съдът разглежда искането за издаване на Европейска заповед за защита еднолично в открито заседание, в тридневен срок от подаването му, със задължителното участие на прокурор и на защитеното лице.
(8) Лицето, което създава опасност, се призовава, когато при вземането на мярката за защита не му е било предоставено правото да бъде изслушано. Неявяването на редовно призованите лица не е пречка за разглеждане на делото.
(9) Съдът се произнася по искането с определение, което се обявява в съдебно заседание.
(10) Когато съдът откаже да издаде Европейска заповед за защита, той уведомява защитеното лице относно всички приложими средства за правна защита, предвидени в закон.
Чл. 15. Определението, с което съдът отказва издаването на Европейска заповед за защита, може да се обжалва от защитеното лице в тридневен срок от неговото обявяване по реда на глава двадесет и втора от Наказателно-процесуалния кодекс. Жалбата се подава чрез съда, постановил акта, с препис за другата страна.
Чл. 16. (1) Съдът, издал Европейската заповед за защита, я изпраща незабавно на компетентния орган на държавата членка по чл. 14, ал. 1 по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността.
(2) Европейската заповед за защита се придружава с превод на официалния или на един от официалните езици на изпълняващата държава, или на друг официален език на Европейския съюз, който тя е определила в декларация до Европейската комисия.
(3) Когато съдът не разполага с информация за компетентния орган в изпълняващата държава, той отправя запитване, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа.
(4) Съдът, издал Европейската заповед за защита, незабавно предоставя информация относно необходимостта от продължаване на защитата при поискване от компетентния орган на изпълняващата държава.
Чл. 17. (1) При отпадане или отмяна на взета мярка за защита или при вземане на нова мярка Европейската заповед за защита може да бъде отменена, съответно да се издаде нова по реда на чл. 14.
(2) Европейската заповед за защита се отменя и при наложено наказание лишаване от свобода на лицето, създаващо опасност.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът незабавно изпраща новата Европейска заповед за защита, съответно уведомява за отмяната ѝ компетентните органи на изпълняващата държава.
Чл. 18. При необходимост съдът провежда консултации с компетентния орган на изпълняващата държава.
Чл. 19. те по издаването и изпращането на Европейска заповед за защита се поемат от Република България.