ЗАКОН ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА

Препратки към всички разпоредби
Показват се само разпоредби, към които има препратки.

Глава трета. ИЗДАВАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ОТ БЪЛГАРСКИ СЪД

Препратки

Чл. 13. (1)в Република България да издаде Европейска заповед за защита е съдът, компетентен да разгледа делото, по което е взета мярка за защита по чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Когато е наложена пробационна мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс, компетентен орган да издаде Европейска заповед за защита е окръжният съд по местоизпълнението ѝ.

Препратки

Чл. 14. (1) Европейска заповед за защита може да бъде издадена по искане на защитеното лице или негов настойник или попечител, когато защитеното лице възнамерява да пребивава или вече пребивава на територията на друга държава членка.

(2) Искането за издаване на Европейска заповед за защита може да бъде направено в страната или в държавата членка по ал. 1.

(3) Когато искането е подадено до съда по чл. 13, но компетентен да издаде Европейска заповед за защита е орган в друга държава членка, искането незабавно му се изпраща.

(4) Искането за издаване на Европейска заповед за защита се подава писмено или устно в съдебно заседание и трябва да съдържа данни за лицето, което го подава, за лицето, което създава опасността, за обстоятелствата, на които се основава, както и посочване на делото, по което е взета мярка за защита или е наложена пробационната мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс.

(5) При издаване на Европейска заповед за защита съдът посочва делото, по което е била взета мярката за защита или е наложена пробационната мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс, взема предвид необходимостта от защита и продължителността на престоя на лицето в другата държава членка по ал. 1.

(6) При подаване на искането по ал. 1 не се заплаща държавна такса.

(7) Съдът разглежда искането за издаване на Европейска заповед за защита еднолично в открито заседание, в тридневен срок от подаването му, със задължителното участие на прокурор и на защитеното лице.

(8) Лицето, което създава опасност, се призовава, когато при вземането на мярката за защита не му е било предоставено правото да бъде изслушано. Неявяването на редовно призованите лица не е пречка за разглеждане на делото.

(9) Съдът се произнася по искането с определение, което се обявява в съдебно заседание.

(10) Когато съдът откаже да издаде Европейска заповед за защита, той уведомява защитеното лице относно всички приложими средства за правна защита, предвидени в закон.

Допълнителни разпоредби

Препратки

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Защитено лице" е физическо лице, което е обект на защита, произтичаща от мярка за защита, взета от издаващата държава.

2. "Лице, създаващо опасност" е физическо лице, на което са наложени една или повече от забраните или ограниченията, посочени в чл. 3, ал. 2.

3. "Издаваща държава" е държавата членка, в която е взета мярка за защита, която представлява основанието за издаване на Европейска заповед за защита.

4. "Изпълняваща държава" е държавата членка, на която е изпратена Европейска заповед за защита за признаване и изпълнение.

5. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 27.05.2016 г.) "Държава на надзор" е държавата членка, на която е изпратено за признаване и изпълнение съдебно решение по смисъла на чл. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции или акт за налагане на мярка за процесуална принуда по смисъла на чл. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане.

6. "Държава членка" е държава - членка на Европейския съюз, с изключение на Дания и Ирландия.

Препратки

§ 5. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14 и 24 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 67:

а) заглавието се изменя така: "Мерки за защита на пострадалия";

б) алинея 1 се изменя така:

"(1) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия:

1. да доближава непосредствено пострадалия;

2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;

3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.";

в) създава се нова ал. 2:

"(2) Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита.";

г) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.

2. Създава се чл. 68а:

"Последици от нарушаване на мерките за защита на пострадалия и на забраната за напускане на пределите на Република България

Чл. 68а. Когато обвиняемият наруши мярката по чл. 67 или забраната по чл. 68, му се взема мярка за неотклонение или определената мярка за неотклонение се изменя в по-тежка по реда, предвиден в този кодекс."

3. В чл. 310 се създава ал. 5:

"(5) В случаите на наложена пробационна мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита."

Мерки по въвеждане
Зареждане ...