Чл. 73. (1) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) площадки за изграждане на транспортни съоръжения (пристанища, летища, жп гари, автогари), промишлени предприятия и ферми за отглеждане на животни, риба и други водни животни, добив на подземни богатства, гробищни паркове, депа за отпадъци, насипища и хвостохранилища, електроцентрали, язовири, пречиствателни станции за питейни или отпадъчни води и други хидротехнически съоръжения, както и на площадкови енергийни обекти по смисъла на Закона за енергетиката;

2. трасета на линейни обекти, разположени върху повърхността на терена - пътища и железопътни линии, включително съоръженията към тях, водни канали;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии в случаите, когато има действащи общи устройствени планове на общините или за части от тях, в които се намират имотите;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, за които има влязъл в сила:

а) подробен устройствен план - за реализиране на проекти за предоставяне на социални услуги - резидентен тип, и социални услуги от специализираните институции;

б) общ устройствен план - в останалите случаи;

5. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост, обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, с опазването на околната среда, за изграждането на които има решение на Министерския съвет, както и изграждане на индустриални паркове по смисъла на Закона за индустриалните паркове и общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията;

6. изграждане на стълбове за лифтове и влекове, както и на основи на съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове;

7. изграждане на ски писти.

(2) Забранява се промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии за срок 20 години след опожаряването им. Забраната не се прилага, когато промяната на предназначението е свързана със:

1. отбраната или сигурността на страната;

2. изпълнението на инвестиционни проекти, одобрени с решение на Министерския съвет;

3. изпълнение на инвестиционни проекти за нужди на общината, одобрени с решение на общинския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Приходите от промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и храните и се разходват само за залесяване и строителство и поддръжка на горски пътища.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии по ал. 1, т. 3 и т. 4, буква "б" се извършва, след като заявителят е придобил правото на собственост върху имота.

(5) Поземлени имоти в горски територии се смятат с променено предназначение от датата на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията, които стават публична държавна или общинска собственост.

(6) Не се допуска промяна на предназначението на горски територии за ски писти и стълбове за лифтове и влекове, когато изграждането им не е предвидено в приетите областни планове за развитие на горските територии.

(7) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За срок до 30 години не се допуска промяна на функционалното предназначение на обекти, изградени върху поземлени имоти, чието предназначение е променено по реда на ал. 1, т. 4, буква "а".

(8) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Не се допуска промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А" по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.