Чл. 12. (1) Геодезическата система за територията на Република България, наричана по-нататък "Българска геодезическа система", се определя на основата на европейската геодезическа референтна система. Българската геодезическа система включва:

1. фундаментални геодезически параметри;

2. геодезическа координатна система;

3. височинна система;

4. система от равнинни координати, основана на приетите геодезическа координатна система и картографска проекция, която се използва за граждански приложения;

5. система за разграфка и номенклатура на картните листове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Дефиницията, реализацията и поддръжката на Българската геодезическа система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на отбраната.

(3) Определянето на Българската геодезическа система се извършва чрез:

1. изграждане и поддържане на равномерно разпределени върху цялата територия на Република България геодезически точки, които съставляват единната геодезическа основа;

2. използване на спътникови, геодезични, гравиметрични, астрономични и геомагнитни измервания с висока точност въз основа на резултатите, от които се определят геодезическите координати, надморските височини, ускорението на силата на тежестта и магнитната деклинация на точките;

3. определяне на трансформационните параметри между Българската геодезическа система и други референтни системи, прилагани в страната;

4. определяне на параметрите на земното гравитационно поле за територията на страната;

5. използване на данни от постоянно действащи станции за определяне на положение за нуждите на геодезическите и топографските измервания и за навигацията.