Чл. 19. (1) Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава петдесета "Установяване на факти" от Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)

(6) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)