Чл. 11. (1) Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на:

1. други банки, когато са направени от тяхно име и за тяхна сметка;

2. финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции;

3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) застрахователи и презастрахователи по чл. 12 от Кодекса за застраховането;

4. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г.) пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания;

5. инвестиционни посредници;

6. колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове, алтернативни инвестиционни фондове и дружества със специална инвестиционна цел;

7. бюджетни организации по § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси;

8. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Фонда за компенсиране на инвеститорите, Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2025 г.) Не се предоставя гаранция по влогове, възникнали или свързани със сделки или действия, представляващи изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, установени с влязла в сила присъда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2018 г.) Не се изплащат влогове, чийто титуляр не е бил идентифициран съгласно глава втора, раздел V от Закона за мерките срещу изпирането на пари към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1.

(4) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 и 2, се установяват към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1.