ЗАКОН ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Препратки към всички разпоредби
Показват се само разпоредби, към които има препратки.

Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 2. Законът има за цел да:

1. насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания;

2. създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания;

3. способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания;

4. предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства.

Чл. 4. Основните принципи на закона са:

1. личен избор и независимост на хората с увреждания и техните семейства;

2. равнопоставеност и недискриминация;

3. социално приобщаване и пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот;

4. достъпност.

Чл. 5. (1) Областите на подкрепа за хората с увреждания са:

1. здравеопазване;

2. образование;

3. заетост;

4. жилищно осигуряване;

5. достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради;

6. транспорт;

7. култура;

8. спорт;

9. личен живот;

10. обществен и политически живот;

11. правосъдие;

12. други области.

(2) Средствата за оказване на подкрепа за хората с увреждания с цел социално приобщаване включват:

1. медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация;

2. образование и професионално обучение;

3. услуги, подпомагащи трудовата реализация;

4. достъпност и разумни улеснения;

5. социални услуги;

6. финансова подкрепа;

7. достъпна информация;

8. достъп до правосъдие и правна защита;

9. осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост;

10. лична помощ;

11. универсален дизайн;

12. други средства.

Глава трета. ИНДИВИДУАЛНА ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ

Чл. 20. (1) Хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна.

(2) Оценката по ал. 1 изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.

Чл. 21. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане.

(2) Индивидуална оценка на потребностите се изготвя по искане на:

1. човека с увреждане или упълномощено от него лице;

2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на човек с увреждане;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) лице, на което са възложени грижи за дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) ръководителя на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, която ползва дете с увреждане;

5. директора на дирекция "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане при самосезиране.

(3) За изготвяне на оценката по ал. 1 се подават:

1. заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;

2. формуляр за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;

3. медицински документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(4) Документите по ал. 3 се подават в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на човека с увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Документите може да се приемат и в дома на човека с увреждане при доказана с медицински документ необходимост.

Глава пета. КРИТЕРИИ ЗА НАЦИОНАЛНА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ

Чл. 92. (1) Организациите на и за хората с увреждания, които искат да бъдат признати за национално представителни, трябва да отговарят на следните общи критерии за национална представителност:

1. да са вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност;

2. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания;

3. да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната.

(2) Освен на общите критерии по ал. 1 кандидатите за национално представителни организации трябва да отговарят и на следните специфични критерии:

1. организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 70 на сто да са хора с трайни увреждания, и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност; организациите на сляпо-глухите хора трябва да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, а организациите на малките хора - не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие;

2. организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания и подкрепящ персонал съгласно чл. 48, ал. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) организациите за хора с увреждания, предоставящи специализирани социални услуги за хора с увреждания, да осигуряват услуги на не по-малко от 4 500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 служители, специализирани в предоставянето на подкрепа за хора с увреждания;

4. родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации.

(3) Когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, с изключение на организациите по ал. 2, т. 1, изречение второ, т. 2 и 4 и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване наличието на критериите за представителност по ал. 2 това лице не се отчита при установяване на числения състав на нито една организация.

(4) Организациите на и за хората с увреждания, които не отговарят поотделно на критериите за национална представителност по ал. 1 и 2, могат да се сдружават и да участват в Националния съвет за хората с увреждания като асоциации с обща представителност.

(5) Условията и редът за признаване на национална представителност, както и контролът за спазването на критериите, се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Глава седма. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 99. (1) (Предишен текст на чл. 99, доп - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) На лице, което осъществява дейност по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания в нарушение на разпоредбите на закона и на наредбата по чл. 89, ал. 8, когато не е сключило договор за заплащането им с Националната здравноосигурителна каса по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1000 лв. за всеки отделен случай.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.04.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) Когато лицето по ал. 1 е сключило договор за заплащане с Националната здравноосигурителна каса по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване, глобата, съответно имуществената санкция се налага съгласно този договор.

Допълнителни разпоредби

§ 7. (1) От 1 януари 2019 г. социалните пенсии за инвалидност, изплащани съгласно § 22т от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, се прекратяват служебно от Националния осигурителен институт на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и на лицата, които са получавали тези пенсии, от 1 януари 2019 г. Агенцията за социално подпомагане изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя.

(2) Влезлите в сила до 31 декември 2018 г. включително индивидуални административни актове за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за обучение, за диетично хранене и лекарствени продукти и за достъпна информация се преобразуват служебно от Агенцията за социално подпомагане в месечна финансова подкрепа и на лицата от 1 януари 2019 г. агенцията изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя.

(3) В случай че определената месечна финансова подкрепа по ал. 1 и 2 е в по-малък размер от изплащаната до влизането в сила на закона, се отпуска по-благоприятната за лицето.

(4) За целите на ал. 1 приетите със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. трансфери по чл. 4, ал. 1 и разходите по чл. 4, ал. 2, т. 1.1.2 от същия закон се намаляват в размер до 133 000 хил. лв.

(5) Министерският съвет одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2019 г. до размера по ал. 4 за целите на изпълнението по ал. 1.

(6) (В сила от 18.12.2018 г.) В едномесечен срок от обнародването на закона Националният осигурителен институт предоставя на Агенцията за социално подпомагане информация за лицата, чиито социални пенсии за инвалидност се прекратяват по ал. 1 по ред, определен със споразумение между двете институции.

(ОБН. - ДВ, БР. 39 ОТ 2024 Г.)§ 10. Министърът на регионалното развитие и благоустройството привежда наредбата по чл. 53, ал. 3 от Закона за хората с увреждания в съответствие с разпоредбите на този закон в 8-месечен срок от влизането му в сила

§ 12. (В сила от 01.07.2022 г.) (1) Агенцията за хората с увреждания се преобразува в държавна агенция.

(2) Държавната агенция за хората с увреждания е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерския съвет със седалище в София.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Държавната агенция по ал. 2 координира осъществяването на политиката за правата на хората с увреждания.

(4) Държавната агенция за хората с увреждания е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Агенцията за хората с увреждания.

(5) Трудовите и служебните правоотношения на служителите в Агенцията за хората с увреждания се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител.

(6) Движимото и недвижимото имущество на Агенцията за хората с увреждания, използвано за осъществяване на дейността ѝ, се предоставя на Държавната агенция за хората с увреждания със заповед на министъра на труда и социалната политика.

§ 19. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г. и бр. 15 и 98 от 2018 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 13, ал. 1, т. 15 думите "Закона за интеграция на хората с увреждания" се заменят със "Закона за хората с увреждания".

2. В чл. 22, ал. 1, т. 1, буква "з" думите "чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания" се заменят с "чл. 83 от Закона за хората с увреждания".

§ 25а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Получаваните до влизането в сила на закона помощи и средства по отменения Закон за интеграция на хората с увреждания не се смятат за доход при определяне на средномесечния доход на член от семейството по чл. 4 и чл. 4а от Закона за семейни помощи за деца.

§ 28. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:

1. член 73, ал. 3 и § 16 и 18, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.;

2. параграф 7, ал. 6, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник";

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) параграфи 12 и 13, които влизат в сила от 1 юли 2022 г.

-------------------------

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 5 декември 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. - ДВ, БР. 24 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2020 Г., ИЗМ. ОТНОСНО ВЛИЗАНЕТО В СИЛА - ДВ, БР. 101 ОТ 2019 Г.)§ 41. (1) Разпоредбите на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за правната помощ, Закона за местните данъци и такси, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за българските лични документи, Закона за гражданската регистрация и Закона за опазване на околната среда, приложими за социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа, за техните ръководители и за лицата, които ги ползват, се прилагат съответно за домовете за деца, лишени от родителска грижа, за техните директори и за лицата, настанени в тях, до закриването на тези домове.

(2) Разпоредбите на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за правната помощ, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за опазване на околната среда, Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, Закона за хората с увреждания и Закона за местните данъци и такси, приложими за социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа и за лицата, които ги ползват, се прилагат съответно за домовете за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домовете за пълнолетни лица с психични разстройства, домовете за пълнолетни лица с физически увреждания, домовете за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домовете за пълнолетни лица с деменция и за лицата, настанени в тях, до закриването на тези домове.

(3) До закриването на домовете за медико-социални грижи за деца чл. 124, ал. 2 от Закона за здравето се прилага за децата, настанени в тези домове.

(4) До закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца чл. 8д, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца, чл. 22в, ал. 2, т. 3 и чл. 22г, ал. 2, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилагат при настаняване на деца в тези домове.

(5) Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане, приложими при дарения в полза на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, се прилагат съответно при дарения за домовете за деца, лишени от родителска грижа, домовете за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домовете за пълнолетни лица с психични разстройства, домовете за пълнолетни лица с физически увреждания, домовете за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домовете за пълнолетни лица с деменция до тяхното закриване.

§ 42. До закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца:

1. член 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс се прилагат и когато децата са настанени в домове за деца, лишени от родителска грижа, и в домове за медико-социални грижи за деца;

2. ръководителите на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца може да участват като членове на Съвета по осиновяване по чл. 94 от Семейния кодекс, ако детето е настанено в такъв дом;

3. дирекция "Социално подпомагане" има задължението по чл. 153, ал. 3 от Семейния кодекс и когато детето е настанено в дом за деца, лишени от родителска грижа, или в дом за медико-социални грижи за деца;

4. член 173, ал. 1 от Семейния кодекс се прилага и по отношение на ръководителите на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца;

5. искане по чл. 21, ал. 2, т. 4 от Закона за хората с увреждания може да правят и ръководителите на домове за деца, лишени от родителска грижа, и на домове за медико-социални грижи за деца

§ 45. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключение на:

1. параграф 6, т. 5, буква "а", § 7, т. 2, букви "а" и "б", т. 3, т. 6, буква "а", т. 9 и 10, § 18, т. 2 в частта относно "домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения" и § 20, т. 2 в частта относно заличаването на думите "и домовете за медико-социални грижи за деца", и т. 5, буква "в", които влизат в сила от 1 януари 2021 г.;

2. параграф 3, т. 4, букви "е", "ж" и "з" и § 28, т. 1, буква "а", т. 2 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.

3. член 22, ал. 4, чл. 40, чл. 109, ал. 1, чл. 124, чл. 161, ал. 2, § 3, т. 6, § 30, 36, 37 и 43, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Мерки по въвеждане
Зареждане ...