ЗАКОН ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Препратки към всички разпоредби
Показват се само разпоредби, към които има препратки.

Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Законът урежда обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в Република България.

Чл. 2. Законът има за цел да:

1. насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания;

2. създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания;

3. способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания;

4. предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства.

Чл. 3. Законът гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия живот, като се прилагат индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите.

Чл. 4. Основните принципи на закона са:

1. личен избор и независимост на хората с увреждания и техните семейства;

2. равнопоставеност и недискриминация;

3. социално приобщаване и пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот;

4. достъпност.

Чл. 5. (1) Областите на подкрепа за хората с увреждания са:

1. здравеопазване;

2. образование;

3. заетост;

4. жилищно осигуряване;

5. достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради;

6. транспорт;

7. култура;

8. спорт;

9. личен живот;

10. обществен и политически живот;

11. правосъдие;

12. други области.

(2) Средствата за оказване на подкрепа за хората с увреждания с цел социално приобщаване включват:

1. медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация;

2. образование и професионално обучение;

3. услуги, подпомагащи трудовата реализация;

4. достъпност и разумни улеснения;

5. социални услуги;

6. финансова подкрепа;

7. достъпна информация;

8. достъп до правосъдие и правна защита;

9. осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост;

10. лична помощ;

11. универсален дизайн;

12. други средства.

Чл. 6. Чужденци с увреждания, които имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденци с увреждания, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с увреждания, ползващи се от временна закрила, и лица, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, се ползват със същите права, както българските граждани с увреждания, при условие че степента на трайно намалена работоспособност или видът и степента на увреждане са определени по реда на действащото законодателство в Република България.

Глава трета. ИНДИВИДУАЛНА ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ

Чл. 20. (1) Хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна.

(2) Оценката по ал. 1 изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.

Чл. 21. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане.

(2) Индивидуална оценка на потребностите се изготвя по искане на:

1. човека с увреждане или упълномощено от него лице;

2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на човек с увреждане;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) лице, на което са възложени грижи за дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) ръководителя на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, която ползва дете с увреждане;

5. директора на дирекция "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане при самосезиране.

(3) За изготвяне на оценката по ал. 1 се подават:

1. заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;

2. формуляр за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;

3. медицински документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(4) Документите по ал. 3 се подават в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на човека с увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Документите може да се приемат и в дома на човека с увреждане при доказана с медицински документ необходимост.

Чл. 22. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за:

1. самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях;

2. увреждането/здравословното състояние;

3. вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане;

4. степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане;

5. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане;

6. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома;

7. други обстоятелства.

(2) За изготвянето на индивидуалната оценка Агенцията за социално подпомагане чрез своите органи има право на безвъзмезден достъп до данни, обработвани и администрирани от други публични органи или структури, съгласно изискванията за защита на личните данни.

(3) Индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, се изготвя по Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

(4) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) При обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България при заявена, но не навременно установена потребност на човека с увреждане, лицето има право на вида подкрепа от датата на подаване на документите по чл. 21, ал. 3, въз основа на заключенията от изготвената индивидуална оценка на потребностите по чл. 20.

Чл. 23. (1) Индивидуалната оценка на потребностите включва три компонента:

1. информация за човека с увреждане;

2. констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане въз основа на събраната информация по чл. 22, ал. 1;

3. заключения, свързани с конкретни подкрепящи мерки.

(2) Заключенията в индивидуалната оценка на потребностите се основават на самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и констатираните обстоятелства за наличните функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности съобразно представените документи по чл. 21, ал. 3.

(3) В заключенията се определят видовете подкрепа по тази глава и потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 24. (1) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.)

(2) Хората с трайни увреждания съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 имат право на:

1. финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство;

2. финансова подкрепа за приспособяване на жилище;

3. финансова подкрепа за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги;

4. финансова подкрепа наем на общинско жилище;

5. месечна финансова подкрепа.

(3) Хората с увреждания имат право да ползват социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа съгласно потребностите, определени в индивидуалната им оценка по чл. 20, при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 25. (1) Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за:

1. отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, и/или

2. отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2.

(2) Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.

(3) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 се съобщават писмено на лицето, подало заявление-декларация, в 7-дневен срок от издаването ѝ заедно с индивидуалната оценка на потребностите.

(4) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 се мотивират.

(5) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят.

Чл. 26. (1) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)

(2) Индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане.

(3) Лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.

(4) Срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по ал. 3, е 5 години от датата на издаването ѝ.

(5) Нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при:

1. издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение;

2. промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При промяна на обстоятелствата, въз основа на които е предоставена подкрепа по чл. 25, ал. 2, директорът на дирекция "Социално подпомагане" служебно изготвя нова индивидуална оценка на потребностите.

(7) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.)Когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и е налице забавяне в медицинската експертиза по смисъла на разпоредбите на Закона за здравето, срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите продължава до издаване на новите експертни решения на ТЕЛК или НЕЛК без прекъсване.

Чл. 27. (1) При писмен сигнал или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" за недобросъвестно получена месечна финансова подкрепа и/или целева помощ, както и за неизползвана по предназначение целева помощ, се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията.

(2) За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекция "Социално подпомагане".

(3) В случай на установена недобросъвестност при получаване на месечна финансова подкрепа и/или целева помощ и/или неизползвана по предназначение целева помощ директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената месечна финансова подкрепа и/или целева помощ заедно със законната лихва.

(4) Лицата, неизползвали по предназначение целева помощ, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми.

(5) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на получаването ѝ. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение.

(6) Принудителното изпълнение на заповедта по ал. 3 се допуска по искане на дирекция "Социално подпомагане" по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Глава пета. КРИТЕРИИ ЗА НАЦИОНАЛНА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ

Чл. 92. (1) Организациите на и за хората с увреждания, които искат да бъдат признати за национално представителни, трябва да отговарят на следните общи критерии за национална представителност:

1. да са вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност;

2. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания;

3. да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната.

(2) Освен на общите критерии по ал. 1 кандидатите за национално представителни организации трябва да отговарят и на следните специфични критерии:

1. организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 70 на сто да са хора с трайни увреждания, и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност; организациите на сляпо-глухите хора трябва да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, а организациите на малките хора - не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие;

2. организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания и подкрепящ персонал съгласно чл. 48, ал. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) организациите за хора с увреждания, предоставящи специализирани социални услуги за хора с увреждания, да осигуряват услуги на не по-малко от 4 500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 служители, специализирани в предоставянето на подкрепа за хора с увреждания;

4. родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации.

(3) Когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, с изключение на организациите по ал. 2, т. 1, изречение второ, т. 2 и 4 и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване наличието на критериите за представителност по ал. 2 това лице не се отчита при установяване на числения състав на нито една организация.

(4) Организациите на и за хората с увреждания, които не отговарят поотделно на критериите за национална представителност по ал. 1 и 2, могат да се сдружават и да участват в Националния съвет за хората с увреждания като асоциации с обща представителност.

(5) Условията и редът за признаване на национална представителност, както и контролът за спазването на критериите, се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Глава седма. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 97. (1) На работодател, който не е изпълнил задължението по чл. 38, ал. 6, се налага глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е от 4000 до 10 000 лв.

Чл. 98. (1) Работодател, съответно орган по назначаването, който не изпълни задължение по чл. 44, ал. 3, или длъжностно лице, което не изпълни задължение по закона, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е от 2000 до 4000 лв.

Чл. 99. (1) (Предишен текст на чл. 99, доп - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) На лице, което осъществява дейност по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания в нарушение на разпоредбите на закона и на наредбата по чл. 89, ал. 8, когато не е сключило договор за заплащането им с Националната здравноосигурителна каса по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1000 лв. за всеки отделен случай.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.04.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) Когато лицето по ал. 1 е сключило договор за заплащане с Националната здравноосигурителна каса по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване, глобата, съответно имуществената санкция се налага съгласно този договор.

Чл. 100. (1) За извършени нарушения по чл. 53 при изработването на проектите, съгласуването, одобряването и издаването на строителните книжа, изпълнението на строежите в съответствие с издадените строителни книжа и неизпълнение на разпорежданията на компетентните органи при проектирането и строителството се прилагат административнонаказателните разпоредби и се издават актове за съставяне на нарушения по реда на Закона за устройство на територията.

(2) Актовете за установяване на административните нарушения по ал. 1 и наказателните постановления се съставят и издават по реда на Закона за устройство на територията.

Чл. 101. (1) Актовете, с които се установяват административните нарушения по закона, се издават от длъжностни лица от:

1. Агенцията за държавна финансова инспекция - за финансовите нарушения;

2. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - за нарушения на задълженията, свързани с трудовата заетост;

3. регионалните управления на образованието - за нарушения в областта на образованието;

4. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съответно от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" - за нарушения в областта на достъпния транспорт;

5. Агенцията за социално подпомагане - за нарушения в областта на целевите помощи по чл. 72;

6. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) Изпълнителната агенция по лекарствата - в случаите по чл. 99.

(2) Наказателните постановления се издават от:

1. директора на Агенцията за държавна финансова инспекция или оправомощено от него длъжностно лице;

2. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице;

3. началника на съответното регионално управление на образованието;

4. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице;

5. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице;

6. изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или оправомощено от него длъжностно лице;

7. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Влезлите в сила наказателни постановления подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Органите по ал. 1 предоставят ежегодно до 31 декември в Агенцията за хората с увреждания информация за направените проверки и за наложените санкции.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на закона:

1. "Хора с увреждания" са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот.

2. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) "Хора с трайни увреждания" са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

3. "Комуникация" включва всякакви езици, зрително представяне на текст, Брайлова азбука, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, дикторски, допълващи и алтернативни способи, опростен език, включително достъпни информационни и съобщителни технологии.

4. "Език" включва говоримите и знакови езици, както и всякакви други форми на неговорим език.

5. "Разумни улеснения" са всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, които не водят до непропорционално или неоправдано обременяване на околните, когато такива са необходими, за да се осигури на човека с увреждане признаването или упражняването на правата и основните му свободи наравно с всички останали хора по смисъла на Конвенцията за правата на хората с увреждания.

6. "Универсален дизайн" е дизайн на изделия, жизнена среда, програми и услуги, които да се ползват в максимална степен от всички хора, без да се налага тяхното адаптиране или специализиран дизайн. Понятието "универсален дизайн" не изключва наличието на спомагателни уреди и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага.

7. "Рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост.

8. "Профилактика" са действията, предприети за предотвратяване на физически, интелектуални, психически или сензорни увреждания или за предотвратяване на увреждания вследствие на продължителна дисфункция или увреждане, както и адаптиране на средата.

9. "Помощни средства, приспособления и съоръжения" са пособия, предназначени от производителя да компенсират загубена или увредена функция на човешки орган с цел увеличаване на възможностите за самообслужване, за извършване на трудова и друга дейност на хората с увреждания.

10. "Трудово-лечебни бази" са звена, откривани в специализирани институции за социални услуги, за осъществяване на трудова терапия и рехабилитация на хора с увреждания.

11. "Организации на хора с увреждания" са организации, в които повече от половината членове са хора с увреждания и се ръководят от хора с увреждания.

12. "Организации за хора с увреждания" са организации, създадени да предоставят услуги на и за хора с увреждания и които поемат застъпническа роля от името на хора с увреждания.

13. "Обичайна работна среда" е работна среда във всяко предприятие от националната икономика.

14. "Специализирана работна среда" е работната среда в специализираните предприятия, приспособена за хората с увреждания.

15. "Кучета - водачи на слепи" или "Кучета - асистенти на хора с увреждания" са кучета, обучени в специализирани училища, което се доказва със сертификат за преминато обучение, отличителна служебна екипировка и знаци.

16. "Лица със затруднения в придвижването" са лица, които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта.

17. "Линия на бедност" е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото, определен с постановление на Министерския съвет.

18. "Индивидуални потребности" е индивидуализирана нужда от подкрепа, която допълва възможностите на лицето и/или дава насока за конкретни дейности за подкрепа съобразно отчетените проблемни области.

19. "Доход" са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по закона и по Закона за закрила на детето и Закона за социално подпомагане.

20. "Доходи за отпускане на целеви помощи" са всички приходи, произхождащи от:

а) трудова дейност;

б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;

в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество;

г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност;

д) наем, рента и аренда;

е) авторски и лицензионни възнаграждения;

ж) дивиденти и доходи от дялово участие;

з) премии и награди от спортни състезания;

и) обезщетения и помощи;

к) пенсии;

л) стипендии;

м) месечни добавки и целеви помощи за деца;

н) присъдени издръжки;

о) други.

21. Не се смятат за доходи при отпускане на целевите помощи:

а) финансовата подкрепа;

б) добавката към пенсиите за чужда помощ на инвалидите с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;

в) еднократната помощ при раждане по чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца;

г) хуманитарните помощи;

д) еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии;

е) добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации;

ж) допълнителната месечна компенсация към пенсиите на навършилите 75- или 80-годишна възраст;

з) помощите, определени с акт на Министерския съвет;

и) сумите, които настанените в специализирани институции за предоставяне на социални услуги получават като възнаграждение за участие в трудовотерапевтичен процес;

к) финансовите средства и помощи, отпускани по реда на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.; изм., бр. 24 от 2004 г., бр. 31 от 2005 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 57 от 2009 г., бр. 68 от 2012 г., бр. 89 от 2016 г. и бр. 34 и 79 от 2017 г.).

22. "Подкрепящ персонал" са работещите лица по трудово правоотношение в специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази, които подпомагат хората с увреждания в трудовия им процес и извършват работа, непосилна по обем и тежест да бъде изпълнявана от тях.

23. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) "Защитена заетост" е форма на заетост за хора с множество трайни увреждания, с психични разстройства и/или интелектуални затруднения в центрове за защитена заетост, съпроводена с пакет от подкрепящи услуги.

24. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

§ 2. Законът за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33, 37, 63, 95, 97 и 108 от 2006 г., бр. 31, 46 и 108 от 2007 г., бр. 41 и 74 от 2009 г., бр. 24, 62 и 98 от 2010 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 27, 40 и 98 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 13 и 98 от 2016 г., бр. 85 и 91 от 2017 г. и бр. 60 от 2018 г.) се отменя.

§ 3. До 31 март 2019 г. включително Министерският съвет:

1. приема правилник за прилагането на този закон;

2. приема методиката по чл. 22, ал. 3;

3. привежда устройствения правилник на Агенцията за хората с увреждания и устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане в съответствие със закона.

§ 4. Националният съвет за хората с увреждания е правоприемник на архива на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

§ 5. До 31 март 2019 г. включително изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане:

1. сформира специализирани отдели за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите;

2. организира и провежда обученията на експертите от специализираните отдели по т. 1;

3. привежда Интегрираната информационна система в съответствие със закона.

§ 6. (1) До 31 март 2019 г. включително хората с увреждания имат право на целева помощ по чл. 72, т. 1 въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, като индивидуална оценка на потребностите не се изготвя.

(2) До 31 март 2019 г. включително хората с трайни увреждания имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 70 и/или целеви помощи по чл. 72, т. 2 - 5, въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, като индивидуална оценка на потребностите не се изготвя.

(3) Заявлението-декларация се подава в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на човека с увреждане, към което се прилагат медицински документи или експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК.

(4) Към заявлението-декларация за отпускане на целева помощ по чл. 72, т. 5 и 6 се прилагат съответните документи по чл. 76 и 77.

(5) Заповедта за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70 и/или отпускане на целеви помощи по чл. 72, т. 2 - 5 се издава в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по ал. 1 - 4.

(6) Заповедта за отпускане на целева помощ по чл. 72, т. 1 се издава в срок до 10 дни от подаване на документите по ал. 1 - 4. Целевата помощ се предоставя по досегашния ред.

(7) Заповедите по ал. 5 и 6 се съобщават писмено на лицето, подало заявлението-декларация, в 7-дневен срок от издаването им.

(8) Отказът за отпускане на финансова подкрепа се мотивира.

(9) Заповедите по ал. 5 и 6 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) Вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят.

(11) Заповедта за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70 се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. Срокът на действие на заповедта, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по чл. 26, ал. 3, е 5 години от датата на издаването ѝ.

§ 7. (1) От 1 януари 2019 г. социалните пенсии за инвалидност, изплащани съгласно § 22т от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, се прекратяват служебно от Националния осигурителен институт на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и на лицата, които са получавали тези пенсии, от 1 януари 2019 г. Агенцията за социално подпомагане изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя.

(2) Влезлите в сила до 31 декември 2018 г. включително индивидуални административни актове за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за обучение, за диетично хранене и лекарствени продукти и за достъпна информация се преобразуват служебно от Агенцията за социално подпомагане в месечна финансова подкрепа и на лицата от 1 януари 2019 г. агенцията изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя.

(3) В случай че определената месечна финансова подкрепа по ал. 1 и 2 е в по-малък размер от изплащаната до влизането в сила на закона, се отпуска по-благоприятната за лицето.

(4) За целите на ал. 1 приетите със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. трансфери по чл. 4, ал. 1 и разходите по чл. 4, ал. 2, т. 1.1.2 от същия закон се намаляват в размер до 133 000 хил. лв.

(5) Министерският съвет одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2019 г. до размера по ал. 4 за целите на изпълнението по ал. 1.

(6) (В сила от 18.12.2018 г.) В едномесечен срок от обнародването на закона Националният осигурителен институт предоставя на Агенцията за социално подпомагане информация за лицата, чиито социални пенсии за инвалидност се прекратяват по ал. 1 по ред, определен със споразумение между двете институции.

§ 8. До 31 декември 2019 г. включително максималните размери на целевите помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия се определят и актуализират със заповед на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите и министъра на здравеопазването.

§ 9. До 30 септември 2019 г. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса съвместно изработват и утвърждават механизма и стандартите по чл. 73, ал. 3.

(ОБН. - ДВ, БР. 39 ОТ 2024 Г.)§ 10. Министърът на регионалното развитие и благоустройството привежда наредбата по чл. 53, ал. 3 от Закона за хората с увреждания в съответствие с разпоредбите на този закон в 8-месечен срок от влизането му в сила

§ 11. Организациите, признати за национално представителни до влизането в сила на закона, запазват представителността си до изтичането на срока, за който са признати.

§ 12. (В сила от 01.07.2022 г.) (1) Агенцията за хората с увреждания се преобразува в държавна агенция.

(2) Държавната агенция за хората с увреждания е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерския съвет със седалище в София.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Държавната агенция по ал. 2 координира осъществяването на политиката за правата на хората с увреждания.

(4) Държавната агенция за хората с увреждания е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Агенцията за хората с увреждания.

(5) Трудовите и служебните правоотношения на служителите в Агенцията за хората с увреждания се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител.

(6) Движимото и недвижимото имущество на Агенцията за хората с увреждания, използвано за осъществяване на дейността ѝ, се предоставя на Държавната агенция за хората с увреждания със заповед на министъра на труда и социалната политика.

§ 13. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 8 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2022 Г.)§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г.

§ 15. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Съветът за наблюдение приема правилник за своята дейност.

§ 16. (В сила от 01.01.2020 г.) В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88 и 98 от 2018 г.) в чл. 9 ал. 6 се изменя така:

"(6) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране, за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за Фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет."

§ 17. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм., бр. 45 и 120 от 2002 г., бр. 18, 30 и 105 от 2006 г., бр. 52 и 59 от 2007 г., бр. 58 от 2008 г., бр. 14, 41 и 74 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г., бр. 9 и 51 от 2011 г., бр. 32 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 8 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г. и бр. 7, 17, 77 и 91 от 2018 г.) в чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 11:

"11. усъвършенства критериите и индикаторите за извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания;".

2. Създават се т. 12 - 15:

"12. организира дейността по извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания;

13. предоставя анализ и обобщени данни от всички оценки и резултатите от тях на министъра на труда и социалната политика за определен период, в определен регион или за страната;

14. публикува на официалната си интернет страница информация за насоките и достъпа за реализиране на правата за хората с увреждания;

15. участва и задължително дава становища при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания;".

3. Досегашната т. 11 става т. 16.

§ 18. (В сила от 01.01.2020 г.) В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г., бр. 1, 18, 35, 53, 54 и 107 от 2014 г., бр. 12, 48, 54, 61, 72, 79, 98 и 102 от 2015 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2016 г. - бр. 20 от 2016 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., бр. 85, 101 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 17, 30, 40, 77 и 92 от 2018 г.) в чл. 40, ал. 3, т. 9 думите "със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ" се заменят със "с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или с трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ".

§ 19. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г. и бр. 15 и 98 от 2018 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 13, ал. 1, т. 15 думите "Закона за интеграция на хората с увреждания" се заменят със "Закона за хората с увреждания".

2. В чл. 22, ал. 1, т. 1, буква "з" думите "чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания" се заменят с "чл. 83 от Закона за хората с увреждания".

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2021 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 8 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2022 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 18 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.04.2022 Г.)§ 20. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се привеждат в съответствие с него в тримесечен срок от влизането му в сила.

(2) До привеждането на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 се прилагат действащите подзаконови нормативни актове.

§ 21. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) До 30 юни 2022 г. министърът на здравеопазването издава наредбата по чл. 89, ал. 8.

(ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2022 Г.)§ 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г. с изключение на:

1. параграфи 6 и 20, които влизат в сила от 1 април 2022 г.;

2. параграф 10, който влиза в сила от учебната 2022 - 2023 година;

3. параграфи 11, 12, 14, 15, 17, 18 и 19, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

§ 23. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) До 30 юни 2022 г. Агенцията за социално подпомагане предава на Националната здравноосигурителна каса информацията, свързана с предоставените целеви помощи по чл. 72, т. 1.

§ 24. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) Започналите и неприключили до 30 юни 2022 г. производства за предоставяне на целеви помощи по чл. 72, т. 1, включително плащанията, се довършват при досегашните условия и ред

§ 25. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 и 110 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 15 и 24 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 54 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 57, 79 и 96 от 2015 г., бр. 98 от 2016 г., бр. 99 от 2017 г. и бр. 30, 77 и 88 от 2018 г.) в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби думите "Закона за интеграция на хората с увреждания" се заменят със "Закона за хората с увреждания".

§ 25а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Получаваните до влизането в сила на закона помощи и средства по отменения Закон за интеграция на хората с увреждания не се смятат за доход при определяне на средномесечния доход на член от семейството по чл. 4 и чл. 4а от Закона за семейни помощи за деца.

§ 26. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на § 1, 2, 7, 9, 10, 13 - 17 и 25, които влизат в сила от 1 юли 2022 г.

§ 27. Изпълнението на закона се възлага на министъра на труда и социалната политика.

§ 28. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:

1. член 73, ал. 3 и § 16 и 18, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.;

2. параграф 7, ал. 6, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник";

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) параграфи 12 и 13, които влизат в сила от 1 юли 2022 г.

-------------------------

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 5 декември 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. - ДВ, БР. 24 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2020 Г., ИЗМ. ОТНОСНО ВЛИЗАНЕТО В СИЛА - ДВ, БР. 101 ОТ 2019 Г.)§ 41. (1) Разпоредбите на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за правната помощ, Закона за местните данъци и такси, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за българските лични документи, Закона за гражданската регистрация и Закона за опазване на околната среда, приложими за социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа, за техните ръководители и за лицата, които ги ползват, се прилагат съответно за домовете за деца, лишени от родителска грижа, за техните директори и за лицата, настанени в тях, до закриването на тези домове.

(2) Разпоредбите на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за правната помощ, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за опазване на околната среда, Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, Закона за хората с увреждания и Закона за местните данъци и такси, приложими за социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа и за лицата, които ги ползват, се прилагат съответно за домовете за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домовете за пълнолетни лица с психични разстройства, домовете за пълнолетни лица с физически увреждания, домовете за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домовете за пълнолетни лица с деменция и за лицата, настанени в тях, до закриването на тези домове.

(3) До закриването на домовете за медико-социални грижи за деца чл. 124, ал. 2 от Закона за здравето се прилага за децата, настанени в тези домове.

(4) До закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца чл. 8д, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца, чл. 22в, ал. 2, т. 3 и чл. 22г, ал. 2, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилагат при настаняване на деца в тези домове.

(5) Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане, приложими при дарения в полза на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, се прилагат съответно при дарения за домовете за деца, лишени от родителска грижа, домовете за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домовете за пълнолетни лица с психични разстройства, домовете за пълнолетни лица с физически увреждания, домовете за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домовете за пълнолетни лица с деменция до тяхното закриване.

§ 42. До закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца:

1. член 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от Семейния кодекс се прилагат и когато децата са настанени в домове за деца, лишени от родителска грижа, и в домове за медико-социални грижи за деца;

2. ръководителите на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца може да участват като членове на Съвета по осиновяване по чл. 94 от Семейния кодекс, ако детето е настанено в такъв дом;

3. дирекция "Социално подпомагане" има задължението по чл. 153, ал. 3 от Семейния кодекс и когато детето е настанено в дом за деца, лишени от родителска грижа, или в дом за медико-социални грижи за деца;

4. член 173, ал. 1 от Семейния кодекс се прилага и по отношение на ръководителите на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца;

5. искане по чл. 21, ал. 2, т. 4 от Закона за хората с увреждания може да правят и ръководителите на домове за деца, лишени от родителска грижа, и на домове за медико-социални грижи за деца

(ОБН. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.)§ 44. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

§ 45. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключение на:

1. параграф 6, т. 5, буква "а", § 7, т. 2, букви "а" и "б", т. 3, т. 6, буква "а", т. 9 и 10, § 18, т. 2 в частта относно "домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения" и § 20, т. 2 в частта относно заличаването на думите "и домовете за медико-социални грижи за деца", и т. 5, буква "в", които влизат в сила от 1 януари 2021 г.;

2. параграф 3, т. 4, букви "е", "ж" и "з" и § 28, т. 1, буква "а", т. 2 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.

3. член 22, ал. 4, чл. 40, чл. 109, ал. 1, чл. 124, чл. 161, ал. 2, § 3, т. 6, § 30, 36, 37 и 43, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 13.03.2020 Г., ИЗМ. И ДОП. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.)§ 52. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

(ОБН. - ДВ, БР. 67 ОТ 2020 Г.)§ 78. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон, Закона за здравното осигуряване, Закона за медицинските изделия и на Закона за хората с увреждания се приемат, съответно издават и привеждат в съответствие, в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.

(2) До приемането, съответно издаването, и привеждането в съответствие на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на съответния закон.

Мерки по въвеждане
Зареждане ...