Чл. 10. (1) Централният орган за управление по чл. 4, ал. 2 или органът за управление по чл. 4, ал. 5 или 6 уведомява представителите по чл. 5, ал. 1, а ако няма избрани такива представители - ръководствата на синдикалните организации в предприятието и представителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, както и органите за управление на другите предприятия, за създаването на европейски работнически съвет. В уведомлението се посочва и срокът, в който трябва да бъдат избрани представителите на работниците и служителите в този съвет.

(2) Европейският работнически съвет по ал. 1 се състои от представители на работници и служители от многонационално предприятие или група предприятия, избрани или определени в съответствие с националното законодателство и/или с установената национална практика на държавата членка, където се провежда изборът.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 05.06.2011 г.) Членовете на европейския работнически съвет се избират или определят пропорционално на броя на работниците и служителите, наети във всяка държава членка от многонационално предприятие или от група предприятия, като за всяка държава членка се полага по едно място за част от работниците и служителите, наети в същата държава членка, представляваща 10 на сто или част от 10 на сто от броя на работниците и служителите, наети във всички държави членки, взети заедно. Съветът приема правилник за работата си.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 05.06.2011 г.) Европейският работнически съвет може да избере от своите членове постоянен комитет в състав до петима души с оглед ефективното му функциониране. На постоянния комитет се осигуряват подходящи условия, необходими за изпълнение на задълженията му.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 05.06.2011 г.) Централният орган за управление по чл. 4, ал. 2 или органът за управление по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на членовете на европейския работнически съвет, така че всяка държава членка, в която многонационалното предприятие има един или повече клонове или групата предприятия има контролиращо предприятие или едно или повече контролирани предприятия, да има поне по един представител.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 05.06.2011 г.) Централният орган за управление по чл. 4, ал. 2 или органът за управление по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на допълнителните членове в специалния орган за преговори според съотношението на броя на работниците и служителите в многонационалното предприятие и неговите клонове или предприятия от група предприятия, осъществяващи стопанска дейност на територията на Република България, към броя на работниците и служителите в тези предприятия и клонове във всички държави членки, като за 25 на сто от общия брой се полага едно място.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 05.06.2011 г.) Европейският работнически съвет информира централния орган за управление по чл. 4, ал. 2 или органа за управление по чл. 4, ал. 5 или 6 за своя състав.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 05.06.2011 г.) До 4 години след създаването си европейският работнически съвет решава дали да започне преговори за сключване на споразумение по чл. 8, или да продължи да прилага стандартните правила. В този случай той изпълнява функциите на специалния орган за преговори.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 05.06.2011 г.) Европейски работнически съвет не се създава в европейско търговско дружество или в европейско кооперативно дружество със седалище в Република България, когато то е многонационално или контролиращо предприятие, освен ако специалният орган за преговори на съответното дружество реши да не започва преговори или да прекрати започнати преговори и да създаде такъв съвет.

(10) (Предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 05.06.2011 г.) Правилата за създаване на европейски работнически съвет не отменят установеното в Кодекса на труда право на работниците и служителите да бъдат информирани и с тях да се провеждат консултации по реда на чл. 130, 130а и 130б от Кодекса на труда.