Чл. 240. Доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

Чл. 241. (1) Лицата с мярка за неотклонение задържане под стража се настаняват в ареста, в района на който се осъществява досъдебното производство или се разглежда делото.

(2) В арестите се настаняват и:

1. осъдените на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в действия по разследването и други процесуални действия или осъдените с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления;

2. задържаните лица, обявени за национално издирване;

3. задържаните от прокурора по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) В арестите могат да бъдат настанени и етапно конвоирани лица, когато в съответното поделение на Министерството на вътрешните работи няма условия за това.

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Когато лицата с мярка за неотклонение задържане под стража не могат да бъдат настанени по реда на ал. 1, по мотивирано предложение на началника на областната служба "Изпълнение на наказанията" или на началника на арестите в съответната териториална служба могат да бъдат настанени с разпореждане на съответния съд в друг арест, който е най-близко до района на досъдебното производство или делото, съобразно съществуващите възможности.

Чл. 248. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) В затворите обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато:

1. са обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор;

2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) В случаите по ал. 1 настаняването се извършва с писмена заповед на началника на затвора. Копие от заповедта се изпраща на прокурора, упражняващ надзор за законност.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и в арестите. Заповедта по ал. 2 се издава от началника на ареста.

(4) Заповедите по ал. 2 и 3 подлежат на обжалване пред районния съд по местонахождението на затвора или ареста при условията и по реда на чл. 111.

Чл. 250. (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг извън случаите по чл. 241, ал. 4 само по разпореждане на наблюдаващия прокурор или по разпореждане на съответния съд само за извършването на действия по разследване и други процесуални действия.

(2) Когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването по ал. 1 може да се извърши със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по предложение на началника на затвора или на ареста, за което се уведомява съответният прокурор или съд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в лечебни заведения с разпореждане на съответния прокурор или съд по предложение на началника на затвора, началника на областната служба "Изпълнение на наказанията" или началника на арестите в съответната териториална служба.

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налагат се консултативни прегледи, специализирани изследвания или лечение на инфекциозни заболявания, обвиняемите и подсъдимите се изпращат по реда на ал. 3 в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода.

(5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Необходимостта от изпращане на обвиняем или подсъдим в лечебно заведение се мотивира от директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода, от директора на медицинския център или от медицинския специалист към ареста.

(6) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Транспортирането и охраната на обвиняемите и подсъдимите до и в лечебните заведения се организира със заповед на началника на затвора, началника на областната служба "Изпълнение на наказанията" или на началника на арестите в съответната териториална служба.

(7) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2022 г.) Обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража се конвоират на територията на страната, когато при изключителни причини от личен и семеен характер това е постановено от орган на съдебната власт.

(8) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2022 г.) В случаите на ал. 7 конвоирането се извършва от служители на Главна дирекция "Охрана", като при необходимост може да се поиска съдействие от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 253. (1) Право на достъп до обвиняемите и подсъдимите имат прокурорът, разследващият орган, съдиите, експертите, адвокатите, защитниците и поверениците по делото.

(2) Достъп до обвиняемите и подсъдимите и до местата, в които се настаняват, имат международните експерти, които могат да ги посещават по силата на международни договори, ратифицирани от Република България. В тези случаи се спазват изискванията на съответния договор.

(3) Съответният прокурор или съдът могат да разрешат срещи с представители на правозащитни, религиозни и други организации и общности, регистрирани в страната, както и със служители от оперативно-издирвателните служби.

(4) Срещи на обвиняеми и подсъдими с представители на средствата за масово осведомяване се допускат след писмено разрешение на съответния прокурор или съд. Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат интервюирани и фотографирани само ако изразят изрично писмено съгласие за това.

(5) Достъпът на лицата по ал. 1 - 4 се осигурява в рамките на работното време след представяне на съответните документи. По изключение този достъп може да бъде удължен за не повече от два часа.

(6) На прокурорите, които упражняват надзор за законност в местата за лишаване от свобода, се осигурява достъп по всяко време на денонощието.

Чл. 258а. (Нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените, обвиняемите и подсъдимите, настанени в арестите, могат да държат при себе си и да ползват.

Чл. 259. Обвиняемите и подсъдимите се освобождават, когато мярката за неотклонение бъде отменена или заменена с друга, след получаване на определението на съда или постановлението на прокурора, освен ако се задържат на друго основание.

Чл. 276. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 01.05.2017 г.) (1) Всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска:

1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3;

2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3.

(2) Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.

Чл. 283. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 01.05.2017 г.) За неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 284. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

(2) В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

(3) Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

(4) Съдът може служебно да призове длъжностни лица от мястото за лишаване от свобода и всяко друго лице, чиито показания биха могли да спомогнат за изясняване на фактите по делото.

(5) В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Чл. 285. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.

(3) За исковете по тази част се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.

Чл. 286. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) (1) Делата по тази част се разглеждат със задължително участие на прокурор.

(2) Когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.

(3) Когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.