Чл. 2. (1) Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред.
(2) Кадастърът обхваща и:
1. данни за правото на собственост върху недвижимите имоти;
2. данни за другите вещни права върху недвижимите имоти;
3. данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение;
4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) данни за зони на ограничения върху поземлените имоти.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Данните по ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 4 се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Картата, върху която са отразени и специализирани данни по чл. 32, ал. 1, е специализирана карта.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г.) Данните по ал. 1 и по ал. 2, т. 3 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 2.