Чл. 139. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) Искът по чл. 138 може да се предяви не по-късно от три години от момента, в който отправилата искането държава членка е узнала местонахождението на движимата културна ценност, и самоличността на нейния владелец или държател.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) Във всички случаи съдебно производство по чл. 138 не се образува, а образуваното се прекратява, ако са изминали повече от 30 години от незаконния износ на движимата културна ценност от територията на отправилата искане държава членка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) За предмети, съставляващи част от обществена колекция по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2, и за предмети, включени в колекции на църковни или други регистрирани вероизповедания, производство за връщане може да се образува в срок до 75 години, освен ако в двустранни споразумения между държави членки е предвиден срок, надвишаващ 75 години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) Не се образува съдебно производство, а образуваното се прекратява, ако износът на движимата културна ценност от територията на отправилата искане държава членка вече не е незаконен към момента на предявяване на иска.