Чл. 47к. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Доколкото суми, свързани с плащане, разходи или загуби на данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели и на друга юрисдикция, водят до намаление на данъчния финансов резултат и в другата юрисдикция, същите не се признават за данъчни цели, доколкото законодателството на другата юрисдикция позволява приспадането им срещу доход, който не е двойно включен доход.

(2) В случаите по ал. 1, когато другата юрисдикция е държава - членка на Европейския съюз, сумите по плащането, разходите или загубите не се признават за данъчни цели, в случай че данъчно задълженото лице е местно за другата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.