Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на трансфера счетоводният финансов резултат се увеличава с превишението на пазарната цена на услугата към момента на трансфера над себестойността ѝ, съответно се намалява с превишението на себестойността на услугата над пазарната ѝ цена към момента на трансфера, в случаите, когато в резултат на трансфера не е отчетен счетоводен приход по пазарна стойност и:

1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена в страната, и насочени към трети лица, или

2. обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена в страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или

3. услугата е предназначена за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.

(2) Когато в резултат на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, който не попада в случаите по ал. 1, т. 1 - 3, е отписан актив, с данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели).

(3) В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена извън страната, към друга част на предприятието, разположена в страната, когато е налице разлика между пазарната цена на услугата към момента на трансфера и отчетения разход или този, който ще бъде отчетен във връзка с услугата, с тази разлика се:

1. намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е положителна величина;

2. увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е отрицателна величина.

(4) Алинея 3 се прилага в случаите, когато:

1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, и насочени към трети лица, или

2. обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или

3. услугата е предназначена за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.

(5) При трансфер на услуга от част на предприятието, разположена извън страната, към друга част на предприятието, разположена в страната, извън случаите, посочени в ал. 4, когато е налице разлика между сумата на отчетения разход или този, който ще бъде отчетен във връзка с услугата, и себестойността на услугата, с тази разлика се:

1. увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е положителна величина;

2. намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е отрицателна величина.

(6) Когато трансферираната услуга по ал. 3 и 5 е капитализирана в стойността на данъчен амортизируем актив, преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на ал. 3 и 5 се извършва при определяне на данъчния финансов резултат за годината на трансфера.

(7) Алинеи 1 - 6 се прилагат и в случаите на други трансфери, извършени между части на едно предприятие, разположени в страната и съответно извън страната, които не са трансфери на активи/дейност по чл. 155 или трансфери на услуги.