Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.

Чл. 2. (1) Целта на закона е да се подобрят условията за достъп до висше образование.

(2) Законът се основава на следните принципи:

1. участие на студентите и докторантите във финансирането на обучението;

2. насърчаване на конкуренцията между висшите училища за предоставяне на по-качествено висше образование;

3. гарантиране на равен достъп до висше образование на лица независимо от социалния им статус;

4. сътрудничество между държавата и банките по повод кредитирането на студентите и докторантите.

Чл. 3. (1) Право да кандидатстват за получаване на кредит по този закон имат студенти и докторанти - български граждани, граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава от Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, които към момента на подаване на искането за сключване на договор за кредит отговарят едновременно на следните изисквания:

1. не са навършили 35 години;

2. се обучават в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" (бакалавър или професионален бакалавър) или "магистър", или на образователна и научна степен "доктор" в създадено и функциониращо по законоустановения ред държавно или частно висше училище или научна организация по чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование;

3. нямат придобита същата образователно-квалификационна или образователна и научна степен;

4. не са отстранени и не са прекъснали обучението си, освен в случаите, предвидени в този закон.

(2) Когато студентът се обучава едновременно за придобиване на повече от една специалност на една и съща образователно-квалификационна степен, студентът може да получи по свой избор кредит по този закон само за една от тях.

(3) Качеството студент или докторант се придобива съгласно Закона за висшето образование.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа.

(2) Покана за сключване на договор по ал. 1 се обнародва ежегодно не по-късно от 30 април в "Държавен вестник". В случаите по чл. 7, ал. 3 се обнародва и измененият типов договор.

(3) Предложението за сключване на договор може бъде прието в двумесечен срок от обнародването на поканата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Всяка банка може да прекрати едностранно договора с писмено изявление до министъра на образованието и науката в срок до 30 април на съответната година. Прекратяването има действие от 30 юни на същата година. Банката запазва правата и задълженията по договори за кредит, сключени преди прекратяването.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Банките, подписали договор с министъра на образованието и науката, се включват в публичен електронен регистър, достъпен от електронната страница на Министерството на образованието и науката.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Типовият договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Типовият договор определя:

1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон;

2. задължителните реквизити на договора между банката и студента или докторанта;

3. реда за гарантиране на кредитите;

4. реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите към банката;

5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за изплащането ѝ от държавата;

6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор.

(3) Типовият договор се изменя по реда на ал. 1 не по-късно от обнародването на поканата. В този случай не по-късно от един месец след обнародването всяка банка може едностранно да прекрати договора с писмено изявление, като за сключените договори се прилага чл. 6, ал. 4.

Чл. 12. (1) Държавата предоставя финансова подкрепа на студентите и докторантите, като се задължава спрямо банките, отпуснали кредити, във формите, при условията и по реда, предвидени в закона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се предвиждат средствата за държавна финансова подкрепа по чл. 4, т. 2 и 3 по бюджета на Министерството на образованието и науката и се определя максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през съответната година по чл. 4, т. 1.

Чл. 16. (1) Студентите и докторантите могат да подадат искане за отпускане на кредит и сключване на договор с всяка банка, подписала типов договор по чл. 7.

(2) Банки, които не са сключили типов договор по чл. 7, не могат да отпускат кредити по реда на този закон и да рекламират или да указват по какъвто и да е начин, че извършват кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.

(3) В случай че договор за кредит при условията на този закон е сключен с банка, която не е подписала типов договор по чл. 7, кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.

(4) Студентите и докторантите могат да сключат договор за кредит по този закон само с една банка, освен в случаите по ал. 5.

(5) Студентите и докторантите могат по всяко време да сменят обслужващата ги банка, като сключат нов договор за кредит за оставащия период на обучението си. Договорът за кредит с предходната банка се запазва, като се смята за сключен в размера на усвоената част от кредита до момента на промяната.

Чл. 17. (1) Отношенията между банката и студента или докторанта се уреждат с писмен договор.

(2) С договора за кредит банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора.

(3) Договорът за кредит се изготвя на ясен и разбираем език.

(4) Кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор.

(5) За договора за кредит по този закон се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

(6) Когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3, както и изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7, договорът за кредит е недействителен.

(7) В случай на недействителност на договора за кредит кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.

Чл. 19. (1) Банките нямат право да изискват или да получават каквото и да е обезпечение от кредитополучателите или от трети лица.

(2) Кредитополучателите не дължат заплащането на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита.

(3) Уговорки в нарушение на ал. 1 и 2 са нищожни.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2026 г.) Лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля три процентни пункта.

(2) Уговорката за по-висока лихва е нищожна.

Чл. 21. (1) Максималният размер на кредитите за заплащане на таксите за обучение се формира въз основа на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квалификационна или образователна и научна степен.

(2) Усвояването на отпуснатия кредит се осъществява чрез преводи по банковата сметка на висшето училище или научната организация в срок, определен в договора за кредит, но не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър, с изключение на случаите по ал. 4.

(3) Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение.

(4) Средствата за таксата, дължима за първия семестър на първата година от обучението за придобиване на съответната образователно-квалификационна или образователна и научна степен, се възстановяват по сметка на кредитополучателя в тридневен срок след представяне на документ, удостоверяващ, че е платена таксата за обучение.

(5) Всеки семестър в сроковете, предвидени в договора за кредит, кредитополучателят предоставя на банката документ от висшето училище по чл. 10, ал. 3. При непредоставяне на документа в срок банката не извършва плащане по кредита през съответния семестър.

(6) При непредоставяне на документ по чл. 10, ал. 3 за два поредни семестъра вземането на банката от кредитополучателя става изискуемо.

(7) Алинея 6 не се прилага в случаите на прекъсване на обучението, продължило не повече от две години, поради болест, майчинство по смисъла на Кодекса за социално осигуряване или за обучение в друго висше училище или научна организация. Кредитополучателят представя на банката доказателства за настъпилите обстоятелства.

(8) В случай че кредитополучателят не желае да ползва средства по кредита през съответния семестър, той трябва да уведоми банката не по-късно от 7 дни преди датата, на която съгласно договора за кредит банката трябва да извърши плащането, както и да представи документа по чл. 10, ал. 3.

Чл. 24. (1) Общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва:

1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка;

2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.

(2) Изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните.

(3) Кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период.

Чл. 27. (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Държавата заплаща непогасената част от общия размер на задължението (главница и лихви) по договора за кредит при:

1. смърт на кредитополучателя;

2. настъпване на трайна неработоспособност 70 или над 70 на сто за срок, по-дълъг от три години от датата на инвалидизиране;

3. раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2026 г.)

(3) В случаите по ал. 1 кредитополучателят или неговите наследници уведомяват банката кредитор за настъпилите обстоятелства, като представят съответните доказателства за това.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) В тридневен срок от получаване на уведомлението банката кредитор прави искане до министъра на образованието и науката за погасяване на неизпълнената част от задължението на кредитополучателя със средства от държавната гаранция.

(5) В случаите по ал. 1 - 4 кредитополучателят или неговите наследници не дължат връщане на сумата, която държавата е платила на банката.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) В едномесечен срок от искането на банката, адресирано до министъра на образованието и науката, на банката се изплащат сумите по неизпълнената част от задължението на кредитополучателя.