Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област.

(2) Целта на този закон е да осигури защита на следните основни права на потребителите:

1. право на информация за стоките и услугите;

2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;

3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия;

4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;

5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;

6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;

7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;

8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.

Чл. 2. При провеждане на държавната политика в отделните отрасли и сектори на икономиката органите на изпълнителната власт вземат предвид и интересите на потребителите.

Чл. 3. (1) Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата им, е недействителна.

(2) Отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Всяка клауза в договор, която посочва за приложим закона на друга държава, която не е член на Европейския съюз, и която клауза изключва прилагането на разпоредбите на този закон или на закона на държава - членка на Европейския съюз, е нищожна.

(4) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна.

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

(2) Неравноправна е клаузата, която:

1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;

2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;

3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;

4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;

5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;

6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;

7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;

8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;

9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;

10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;

11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;

12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;

13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;

14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;

15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;

16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;

17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;

18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;

19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;

20. поставя други подобни условия.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 7 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина едностранно и без предизвестие да прекрати договор, сключен за неопределен срок, при условие че доставчикът на финансовите услуги се е задължил да извести незабавно другата страна/страни по договора за неговото прекратяване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 11 не се прилага за клаузи, при които:

1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;

2. търговецът или доставчикът на финансовите услуги си запазва правото да промени едностранно условията на безсрочен договор, при условие че се е задължил в тридневен срок да информира потребителя за промените и потребителят има правото да прекрати договора.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 не се прилагат по отношение на:

1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;

2. договорите за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 13 не се прилага при клаузи за индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.

Чл. 145. (1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

(2) Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.

Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

(2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

(3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.

(4) Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.

(5) Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.

(2) При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за исковете по чл. 186, ал. 1.

Чл. 147а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.

(2) Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис.

(3) Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя.

(4) Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.

(5) Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.

Чл. 147б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Търговецът е длъжен да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения договор в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство на посочен от него телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция.

(2) Когато не е съгласен с измененията в общите условия, потребителят може да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Потребителят упражнява правото си по ал. 2, като изпраща до търговеца писмено уведомление в едномесечен срок от получаването на съобщението по ал. 1. Алинея 2 не се прилага в случаите, когато изменението в общите условия е вследствие на разпореждане или указание на компетентен орган на власт.

(4) Измененията в общите условия обвързват потребителя по договора, когато потребителят е уведомен за тях при условията на ал. 1 и не е упражнил правото си по ал. 2 и 3.

(5) Търговецът е длъжен да установи факта на уведомяване на потребителя за изменение в общите условия.

Чл. 148. (1) (Предишен текст на чл. 148 - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на потребителите:

1. изготвя насоки или препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договори с общи условия или в договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност;

2. препоръчва използването на определени клаузи в договорите, използвани в определени специфични отрасли или сектори на дейност;

3. води преговори с представители на сдружения на търговците относно изготвянето на примерни договори, приложими за определени отрасли или сектори на дейност;

4. (нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) сезира компетентния съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им за нищожни по реда на глава тридесет и трета "а" от Гражданския процесуален кодекс в случаите, когато предприетите мерки по т. 1 или ал. 4 са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато в нормативен акт е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители и последващите изменения в тях, те се изпращат на Комисията за защита на потребителите за становище за наличието на неравноправни клаузи. Държавният орган одобрява общите условия на договорите с потребители само ако Комисията за защита на потребителите одобри предоставените ѝ общи условия и след като прецени, че те не съдържат неравноправни клаузи по смисъла на тази глава.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за одобрение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато Комисията за защита на потребителите прецени, че общите условия съдържат неравноправни клаузи по смисъла на тази глава, тя предоставя на търговеца 14-дневен срок от уведомяването му да ги отстрани.

Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.)

Чл. 190б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат по отношение на нарушения на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 345/1 от 27 декември 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/2394".

Чл. 190в. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди техните интереси.

Чл. 190г. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Компетентни органи по смисъла на чл. 3, т. 6 от Регламент (ЕС) 2017/2394 са:

1. Комисията за защита на потребителите - по отношение прилагане разпоредбите на:

а) глава втора, раздели I и IV; глава четвърта, раздели I, II и III; глава пета, раздели II и ІІІ; глави шеста и седма и чл. 181н;

б) Закона за електронната търговия;

в) Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние;

г) глава седма, раздел II от Закона за туризма;

д) член 29а от Закона за дейностите по предоставяне на услуги;

е) Закона за потребителския кредит;

ж) глави втора, трета, шеста, седма, осма, девета, единадесета и дванадесета от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители;

з) членове 3, 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт;

и) членове 5, 9 - 11, 14 и 15 от Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);

к) членове 7 - 9 и 12 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1177/2010";

л) член 14 от Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.);

м) Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар (ОВ, L 168/1 от 30 юни 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/1128";

н) Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 60/1 от 2 март 2018 г.);

о) (нова - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;

2. Изпълнителната агенция по лекарствата - по отношение прилагане разпоредбите на глава единадесета от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;

3. Комисията за регулиране на съобщенията - по отношение прилагане на чл. 261 от Закона за електронните съобщения;

4. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на:

а) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91;

б) Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт;

в) членове 22 - 24 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.);

5. Комисията за защита на конкуренцията - по отношение прилагане разпоредбите на чл. 32 - 34 от Закона за защита на конкуренцията;

6. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.);

7. Съвета за електронни медии - по отношение прилагане разпоредбите на глава четвърта от Закона за радиото и телевизията;

8. Изпълнителна агенция "Морска администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1177/2010;

9. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);

10. Българската народна банка - по отношение прилагане на чл. 13 - 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и чл. 102 - 120 от Закона за платежните услуги и платежните системи;

11. Министерството на туризма - по отношение прилагане разпоредбите на глава седма, раздел III от Закона за туризма.

Чл. 190д. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Комисията за защита на потребителите е Единна служба за връзка по смисъла на чл. 3, т. 7 от Регламент (ЕС) 2017/2394.

(2) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 - 11 обменят информация и сътрудничат помежду си във връзка с упражняваните от тях правомощия за разследване и за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/2394, при условията и по реда на същия регламент.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 - 11 обменят информация и сътрудничат помежду си и с компетентните органи на държавите членки и с Европейската комисия за предприемане на координирани действия за преустановяване на широко разпространени нарушения и на широко разпространени нарушения със съюзно измерение при условията и по реда на глава IV от Регламент (ЕС) 2017/2394.

Чл. 190е. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Компетентните органи по чл. 190г упражняват пряко правомощията за разследване на нарушения на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394.

(2) Държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите оказват съдействие и сътрудничат на компетентните органи по чл. 190г във връзка с изпълнение на предоставените им правомощия по разследване и прилагане на законодателството за защита на потребителите по Регламент (ЕС) 2017/2394.

Чл. 190ж. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на компетентен орган по чл. 190г, т. 1, упражнява пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2394, като правомощията ѝ по чл. 9, параграф 4, буква "ж" от същия регламент се осъществяват чрез издаване разпореждане на:

1. търговец да премахне съдържание или да ограничи достъпа до онлайн интерфейс, или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс;

2. доставчик на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейс, или

3. регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейн, когато е необходимо, и след като бъде преустановено нарушението, да разрешат отново да бъде регистриран домейнът.

(2) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 - 11 упражняват пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви "а" - "е" и "з" от Регламент (ЕС) 2017/2394.

(3) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 - 11 отправят писмено искане до Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки по ал. 1, когато предприетите от тях действия за прилагане на законодателството, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви "а" - "е" и "з" от Регламент (ЕС) 2017/2394, не са довели до преустановяване или забрана на нарушението с цел предотвратяване на риска от сериозни вреди на колективните интереси на потребителите. Искането трябва да бъде мотивирано.

(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите въз основа на отправено писмено искане по ал. 3 издава заповед, с която разпорежда на търговеца, отговорен за нарушение, да премахне съдържание от онлайн интерфейс или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а търговецът незабавно се уведомява по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Търговецът е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.

(5) При неизпълнение на заповедта по ал. 4 председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на доставчиците на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейса на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите в деня на нейното издаване. Доставчиците на хостинг услуги се уведомяват незабавно от комисията по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, а предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се смятат за уведомени за заповедта от деня на нейното публикуване. Доставчиците на хостинг услуги и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да изпълнят заповедта в срок до три дни от уведомяването им.

(6) Когато предприетите от Комисията за защита на потребителите мерки по ал. 4 и 5 не са постигнали преустановяване на нарушението, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейна на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а регистраторът на домейн се уведомява незабавно по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, когато името на домейна на търговеца попада в областта ".bg". Регистраторът на домейн е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.

(7) Председателят на Комисията за защита на потребителите създава условия за извършване на автоматизирана проверка от страна на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за издадените заповеди по ал. 5.

(8) Регистраторите на домейни са длъжни да поискат съгласие от Комисията за защита на потребителите при постъпване на искане за регистриране на домейн на търговец, за който има издадена заповед по ал. 6.

(9) Заповедите по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.

(10) Комисията за защита на потребителите уведомява компетентния орган, отправил искането по ал. 3, за резултатите от предприетите от нея действия.

Чл. 190з. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Компетентните органи по чл. 190г могат да започнат по собствена инициатива разследване или процедура за преустановяване или за налагане на забрана на нарушения на законодателството, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394.

(2) Компетентните органи по чл. 190г могат да публикуват всяко окончателно решение, всеки поет от търговеца ангажимент или всяка заповед, приети или издадени във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2017/2394, включително да публикуват самоличността на търговеца, отговорен за нарушение на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на същия регламент.

Чл. 190и. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Министърът на икономиката и индустрията предоставя на Европейската комисия информация относно:

1. списъка на компетентните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, данните за контакт с тях, правомощия и отговорности;

2. Единната служба за връзка - данните за контакт, правомощия и отговорности.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) При промяна в информацията по ал. 1 министърът на икономиката и индустрията уведомява незабавно Европейската комисия за настъпилите промени.

Чл. 190к. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Европейският потребителски център, представителните сдружения на потребителите и когато е необходимо, сдружения на търговците, могат да подават сигнали до компетентните органи по чл. 190г и до Европейската комисия за предполагаеми нарушения на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, като предоставят информацията, посочена в чл. 26, параграф 3 от същия регламент, с която разполагат. Информацията, която се предоставя, трябва да бъде вярна, актуална и точна и при необходимост да бъде коригирана или оттегляна.

(2) Компетентните органи по чл. 190г не са длъжни да откриват процедура или да предприемат действия във връзка с отправен до тях сигнал от органите и организациите по ал. 1.

(3) Председателят на Комисията за защита на потребителите предоставя на Европейската комисия списък на органите и организациите по ал. 1, имащи право да подават сигнали за предполагаеми нарушения на Регламент (ЕС) 2017/2394, данните за контакт с тях и информация за органите и организациите.

Чл. 190л. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При осъществяване на своята дейност по прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394 компетентните органи по чл. 190г могат да използват като доказателство всеки документ, информация, констатация, декларация, заверени с оригинала копия на документи, предоставени от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, събрани по надлежния ѝ законов ред, независимо от носителя, на който се съхраняват.

Чл. 190м. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Информацията, която се събира от компетентните органи по чл. 190г и която им се предоставя във връзка с изпълнение на техните правомощия, се използва единствено за целите на Регламент (ЕС) 2017/2394 и може да бъде разкривана само при условията на чл. 33 от същия регламент.

Чл. 191. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Контролът по глава пета, раздел I се осъществява от органите по чл. 79, ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Контролът по глава втора, глава четвърта, раздел II и глава пета, раздели II и III се осъществява и от звената за защита на потребителите в общинските администрации.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) 2020/740 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1369 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009 (ОВ, L 177/1 от 5 юни 2020 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2020/740".

(5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на потребителите е орган по надзор на пазара по чл. 18 от Регламент (ЕC) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета и на директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 272/1 от 18 октомври 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕC) № 1007/2011", и осъществява контрол за спазване изискванията на посочения регламент.

(6) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013.

(7) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2019 г., в сила от 07.06.2019 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/302 в случаите, когато клиентът е потребител.

(8) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1128.

Чл. 192. Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право:

1. на свободен достъп в производствените и търговските обекти;

2. да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол;

3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;

4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;

5. да съставят актове за установяване на нарушения.

Чл. 192а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите имат право и:

1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, независимо от формата на документа;

2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;

3. да извършват проверки на място.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да:

1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;

2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;

3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение на този закон и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.

Чл. 193. Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 са длъжни да:

1. установяват точно фактите при извършвания от тях контрол;

2. дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона;

3. дават заключения по възраженията във връзка с установените нарушения;

4. опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението ѝ;

5. уведомяват съответния специализиран орган за контрол в случаите, когато смятат, че е налице нарушение на друг нормативен акт.

Чл. 194. Специализираните органи за контрол, предвидени в други нормативни актове, чиито контролни функции са свързани пряко или косвено със защитата на потребителите, съдействат на Комисията за защита на потребителите, като:

1. я уведомяват за случаи, в които смятат, че е налице нарушение на този закон;

2. участват в извършването на съвместни проверки.

Чл. 194а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Комисията за защита на потребителите координира на национално ниво дейността на административните органи, имащи отношение към защитата на потребителите.

(2) Ръководителите и длъжностните лица на контролните органи, имащи отношение към правата на потребителите, са длъжни да сътрудничат и да оказват съдействие на Комисията за защита на потребителите при осъществяване на правомощията ѝ.

Чл. 195. (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Глобите и санкциите, събрани по този закон, се администрират по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията, с изключение на глобите и санкциите по наказателни постановления, издадени от кметове на общини или упълномощени от тях длъжностни лица, които постъпват по съответния общински бюджет.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) По бюджета на Министерството на икономиката и индустрията се предвиждат средства за следните дейности по този закон:

1. изготвяне на нормативни актове за защита на потребителите;

2. програми и участия в национални и международни прояви за защита на потребителите;

3. подпомагане дейността на сдруженията на потребителите по чл. 172;

4. осигуряване работата на Националния съвет за защита на потребителите;

5. информация и популяризиране на дейностите по защита на правата на потребителите;

6. квалификация и обучение на служителите на органите за защита на потребителите;

7. подпомагане на дейността на помирителните комисии по чл. 182;

8. изграждане, развитие и поддържане на материална база на контролните органи;

9. анализи и експертизи, свързани с контролната дейност по този закон;

10. застраховка на служителите на контролните органи по този закон;

11. възнаграждения на независими експерти, консултанти и извънщатни сътрудници и осигуряване на условия за тяхната работа;

12. командироване на служителите на контролните органи по този закон на територията на страната;

13. други разходи, свързани със защитата на потребителите.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

Чл. 197. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 4, 5, 6 и 8 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.

Чл. 198. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на изискванията за етикетиране на стоките по чл. 9, 10 и 11 и на наредбите по чл. 12 на виновните лица се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв.

Чл. 199. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на чл. 13 и 14 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 2000 лв.

Чл. 200. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.

Чл. 201. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 30 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.

Чл. 202. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., нов - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 147а и 147б на физическите лица се налага глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 203. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., нов - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) (1) При извършено широко разпространено нарушение или широко разпространено нарушение със съюзно измерение, установено от Комисията за защита на потребителите, при осъществяване на мерки за прилагане на законодателството за защита на потребителите в рамките на координирани действия, предприети от компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, съгласно чл. 21 на Регламент (ЕС) 2017/2394, председателят на Комисията за защита на потребителите налага на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в размер до 4 на сто от реализирания от тях оборот в страната през предходната финансова година за:

1. нарушение на разпоредбите на чл. 68в - 68з и чл. 68к относно прилагането на нелоялни търговски практики;

2. нарушение на разпоредбите на чл. 4, чл. 47, ал. 1 - 3, ал. 5 - 7, чл. 47а, 48, 49, чл. 52, ал. 4, чл. 54, ал. 1 и 2, чл. 55, ал. 3, чл. 58, ал. 1, чл. 62, ал. 1, чл. 62а, 62б, 62в, чл. 62г, ал. 2 и чл. 62д, както и за възпрепятстване правото на потребителя по чл. 50;

3. продължаващо прилагане от търговец на клауза, включена в договор с общи условия с потребители, която е обявена с влязло в сила решение на съда за неравноправна по смисъла на чл. 143 - 147.

(2) В случаите по ал. 1 за нарушение на разпоредбите на чл. 16, чл. 19, ал. 2, чл. 20, ал. 1, чл. 21, 23 и чл. 65 относно обозначаване цените на стоките председателят на Комисията за защита на потребителите налага на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.

(3) Когато в резултат на координирано действие, предприето съгласно чл. 21 на Регламент (ЕС) 2017/2394, компетентните органи на държавите членки вземат решение санкцията да бъде наложена от компетентен орган на една държава - членка на Европейския съюз, от името на всички държави - членки на Европейския съюз, участващи в координираното действие, председателят на Комисията за защита на потребителите налага на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в размер до 4 на сто от реализирания от тях оборот във всички държави - членки на Европейския съюз, засегнати от нарушението. Когато извършителят на нарушението по ал. 1 е част от обединение по смисъла на глава осемнадесета от Търговския закон при налагане на имуществената санкция се взема предвид реализираният общ оборот на обединението в държавите - членки на Европейския съюз, засегнати от нарушението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) В случаите по ал. 1 и 3, когато няма информация за оборота, реализиран от извършителя на нарушението през предходната финансова година в държавите - членки на Европейския съюз, засегнати от нарушението, се налага имуществена санкция в размер до 2 000 000 евро.

Чл. 204. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на потребител по чл. 47, ал. 1 - 3, 5 - 7, чл. 47а, 48 и 49 на физическите лица се налага глоба в размер от 300 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.

Чл. 205. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 на виновните лица се налага глоба в размер от 2000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 52, ал. 4, чл. 54, ал. 1, 2, 6 - 7, чл. 55, ал. 3, чл. 62в, чл. 62г, ал. 2 и чл. 62д на физическите лица се налага глоба в размер от 300 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.

Чл. 207. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., нов - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) На лице, което възпрепятства правото на потребител по чл. 50 да се откаже от сключения договор от разстояние или от договор извън търговския обект, се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)

Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За доставка на стоки, както и вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, в нарушение на чл. 62, ал. 1, на физическите лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 208а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 62а или на чл. 62б на виновните лица се налага глоба в размер на 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер на 5000 лв. за всеки отделен случай.

Чл. 209. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За нарушение на чл. 63, 64, чл. 65, ал. 1 и чл. 66 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.

Чл. 210. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)

Чл. 210а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.

Чл. 210б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За нарушение на чл. 68ж, т. 12, 14, 16 и 17 и на чл. 68к, т. 1, 2, 7 и 8 на виновните лица се налага глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 2000 до 70 000 лв.

Чл. 210в. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.

Чл. 211. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Който пуска или предоставя на пазара продукти в нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 5000 до 40 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 8000 до 50 000 лв.

Чл. 212. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Който пуска или предоставя на пазара продукт, без да е оценено и удостоверено съответствието му с нормативно установените изисквания за безопасност по чл. 6 - 8 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 8000 до 20 000 лв.

Чл. 213. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) (1) Който пуска на пазара продукт, за който не е извършен вътрешен анализ на риска и не е изготвена техническа документация съгласно изискванията на чл. 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988, и който не изпълни задълженията си по чл. 71, ал. 2 и 3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

(2) Който пуска на пазара продукт, който не е придружен от указания и информация на български език съгласно изискванията на чл. 72, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 214. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Който пуска на пазара продукт в нарушение на изискванията на чл. 11 от Регламент (ЕС) 2023/988 и който не изпълни свое задължение по чл. 11 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 215. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Икономически оператор, който не изпълни свое задължение по Регламент (ЕС) 2023/988, за което не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба в размер от 2000 до 7000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 216. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Доставчик на онлайн място за търговия, който не изпълни свое задължение по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 2000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 217. (Отм., нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 28, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 на виновното лице се налага глоба в размер от 1000 до 4000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 218. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.

Чл. 219. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Който откаже достъп до производствени или търговски помещения или складове или по какъвто и да е начин възпрепятства орган за надзор на пазара да изпълнява служебните си задължения по чл. 84, се наказва с глоба в размер от 1500 до 2500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв

Чл. 220. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.)

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)

Чл. 222. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) За неизпълнение разпоредбата на чл. 127 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.

Чл. 222а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не изпълни задълженията си по чл. 156 - 158, 160, 161б - 161д и 161и, се наказва с глоба в размер от 300 до 2500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.

Чл. 224. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който рекламира договор или група договори в нарушение на изискванията на чл. 159 и 161, се наказва с глоба в размер от 500 до 2500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.

(2) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 се налага и на лице, което излъчва или предоставя за излъчване за своя сметка реклама за сключване на договор, която не отговаря на изискванията на чл. 159 и 161.

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който в нарушение на чл. 161ж пряко или косвено начисли разходи на потребител, който упражнява правото си на отказ от сключения договор, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който в нарушение на чл. 161з изисква или приема авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всякаква друга насрещна престация от потребител, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.11.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) Доставчик по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/740, който не изпълнява задълженията си по чл. 4 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) Доставчик по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/740, който не изпълнява задълженията си по чл. 5 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) Дистрибутор по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/740, който не изпълнява задълженията си по чл. 6 от регламента, се наказва с глоба в размер 500 лв. или с имуществена санкция в размер 2000 лв.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) Доставчик на превозно средство или дистрибутор на превозно средство по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/740, който не изпълнява задълженията си по чл. 7 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(5) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) Доставчик на услуги на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия, който не изпълнява задълженията си по чл. 8 от Регламент (ЕС) 2020/740, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) На икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕC) № 1007/2011, който не изпълни задълженията си по чл. 15 от регламента, се налага глоба в размер от 500 до 1500 лв. или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 225в. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2015 г.) За неизпълнение на задължението за предоставяне на информация на потребител по чл. 181н на физическите лица се налага глоба от 200 до 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. за всеки отделен случай.

Чл. 225г. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2019 г., в сила от 07.06.2019 г.) (1) На търговец по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/302, който не спази изискванията на чл. 3, 4 и 5 от регламента в случаите, когато клиентът е потребител, се налага глоба от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 6000 лв., а имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 225д. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) На доставчик на услуга за онлайн съдържание, който не спази изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1128, се налага глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридически лица - имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 1000 до 6000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 226. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.)

Чл. 227. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.

Чл. 228. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушения на този закон, извън посочените в тази глава, виновните лица се наказват с глоба в размер от 100 до 500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 100 до 500 лв.

Чл. 229. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на наредбите и другите нормативни актове по прилагането на този закон, за които не са предвидени санкции по тази глава, на виновните лица се налага глоба в размер от 50 до 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 50 до 500 лв.

Чл. 230. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215, на виновните лица се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 230а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За възпрепятстване на длъжностни лица на компетентните органи по чл. 190г и неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия по чл. 190е и 190ж на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 230б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) На едноличен търговец или юридическо лице, които не изпълнят заповед по чл. 190ж, ал. 4, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 230в. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) За неизпълнение на задължението по чл. 190ж, ал. 5 на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съответно на доставчик на хостинг услуги, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 230г. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) На регистратор на домейн, който не изпълни задължението си по чл. 190ж, ал. 6 и 8, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 230д. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., предишен чл. 230а, изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 и 192а и за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 230е. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) При налагане на глоба или имуществена санкция председателят на Комисията за защита на потребителите, когато е приложимо, взема предвид:

1. естеството, тежестта, мащаба и продължителността на нарушението;

2. предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

3. предишните нарушения на търговеца, ако има такива;

4. получените финансови ползи или предотвратените загуби от търговеца, ако има информация за това;

5. санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава - членка на Европейския съюз, при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма за осъществяване на сътрудничество между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите съгласно Регламент (ЕС) 2017/2394;

6. други утежняващи или смекчаващи обстоятелства, приложими за конкретния случай.

Чл. 231. При повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен размер.

Чл. 232. (1) В случаите на санкционирано с влязло в сила наказателно постановление нарушение по този закон контролният орган предлага на органа, издал лиценза и/или разрешителното за упражняване на дейност, неговото отнемане.

(2) Органът, издал лиценза и/или разрешителното за упражняване на дейност, се произнася по предложението с мотивирано решение, за резултатите от което уведомява незабавно контролния орган по ал. 1, а в случай че отнема издадения лиценз или разрешение, посочва и датата и основанието за отнемането му.

Чл. 233. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган или от кмета на общината.

(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Актове за установяване на административните нарушения и наказателните постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуалните административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени.