Предмет на регулиране

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия.

(2) Електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на информационното общество.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Услуги на информационното общество са такива услуги, включително предоставяне на търговски съобщения, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Услуги на информационното общество са и посредническите онлайн услуги по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ, L 186/57 от 11 юли 2019 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2019/1150".

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при предоставяне на услуги на информационното общество, свързани със:

1. установяването и събирането на публичните вземания;

2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) защитата на личните данни, включително в областта на електронните съобщения;

3. споразуменията, решенията и съгласуваните практики по смисъла на чл. 9 от Закона за защита на конкуренцията;

4. нотариалната дейност и други професионални дейности, свързани с осъществяване на публични функции;

5. процесуалното представителство;

6. хазартните игри.

Свобода за предоставяне на услуги на информационното общество

Чл. 2. Услугите на информационното общество се предоставят свободно, освен ако в закон е предвидено друго.

Доставчик и получател на услуги на информационното общество

Чл. 3. (1) Доставчик на услуги е физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество.

(2) Получател на услуги е физическо или юридическо лице, което ползва услуги на информационното общество с професионална или друга цел, включително за нуждите на търсене на информация или предоставяне на достъп до нея.

Обща информация

Чл. 4. (1) Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:

1. името или наименованието си;

2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;

3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2;

4. данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;

5. данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;

6. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато тази дейност подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим;

7. когато осъществява регулирана професия - информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която доставчикът членува или е регистриран, професионалното звание и държавата, в която то е предоставено, както и препратка към приложимите разпоредби относно правото на упражняване на занаята или професията и указания за достъпа до тях;

8. съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;

9. друга информация, предвидена в нормативен акт.

(2) Когато при предоставянето на услуги на информационното общество се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин. Доставчикът на услуги е длъжен да указва дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена.

Съхраняване на информация в крайното устройство на потребителя и достъп до нея

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Доставчикът на услуги на информационното общество съхранява информация или получава достъп до информация, съхранена в крайното устройство на получателя на услугата, при условие че:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) на получателя на услуга на информационното общество е предоставена ясна и изчерпателна информация по чл. 13 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.);

2. на получателя на услуга на информационното общество е предоставена възможност да откаже съхраняването или достъпа до информацията.

(2) В случаите по ал. 1 доставчиците на услуги на информационното общество осигуряват на получателя на услугата възможност по всяко време да получи информация за съхраняваните в крайното устройство данни.

(3) При последващо съхраняване на информация или получаване на достъп до информация от един и същ доставчик изискванията на ал. 1 не са задължителни, в случай че получателят на услугата не е възразил.

(4) Изискванията на ал. 1 не се прилагат по отношение на съхраняването на информация и предоставянето на достъп до нея, когато те са необходими за:

1. предаването на съобщения по електронна съобщителна мрежа;

2. предоставяне на услуга на информационното общество, изрично поискана от получателя на услуги на информационното общество.

Търговски съобщения

Чл. 5. (1) Търговски съобщения по смисъла на този закон са рекламни или други съобщения, представящи пряко или косвено стоките, услугите или репутацията на лицето, извършващо търговска или занаятчийска дейност или упражняващо регулирана професия.

(2) Не представляват търговски съобщения по смисъла на ал. 1 самостоятелното използване на:

1. информация, осигуряваща директен достъп до дейността на лицето, като наименованието на неговия домейн или адрес на електронна поща;

2. съобщения за стоките, услугите или репутацията на лицето, информацията за които е събрана по независим начин, без за това да е заплатено.

(3) Търговските съобщения, които са част от услуга или представляват услуга на информационното общество, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да бъдат лесно разпознавани като търговски;

2. да позволяват ясна индентификация на физическите или юридическите лица, от името на които са направени;

3. да определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционни предложения, като отстъпки, премии и подаръци, ако включват такива;

4. да осигуряват лесен достъп до ясни и недвусмислени условия за участие в състезания и игри с обявени награди, ако съдържат такава информация;

5. да съдържат и информацията, предвидена в други нормативни актове.

Непоискани търговски съобщения

Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) Комисията за защита на потребителите води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.

(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.

Търговски съобщения за лица с регулирани професии

Чл. 7. (1) Лицата, упражняващи регулирани професии, могат да използват търговски съобщения като част от услуга или представляващи услуга на информационното общество.

(2) Търговските съобщения по ал. 1 трябва да отговарят на професионалните правила и етичните кодекси за поведение на лицата с регулирани професии, по-специално на правилата за независимостта, достойнството и честта на професията, професионалната тайна и честното отношение към клиентите и другите членове на професията.

Отговорност при предоставяне на услуги по достъп и пренос

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.)

Отговорност при предоставяне на услуги за автоматизирано търсене на информация

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.)

Отговорност при междинни запаметявания (кеширане)

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.)

Отговорност за съхраняване на чужда информация (хостинг) и за електронни препратки към чужда информация (линкинг)

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.)

Липса на общо задължение за наблюдение на информацията

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.)

Безплатно предоставяни услуги

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.)

Искове за защита на потребителите

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Комисията за защита на потребителите и останалите квалифицирани организации може да предявяват искове по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите по реда на глава тридесет и трета "а" от Гражданския процесуален кодекс.

Отговорност при нарушение наРегламент (ЕС) 2019/1150

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Отговорността на доставчиците на посреднически онлайн услуги и доставчиците на онлайн търсачки за нарушения на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1150 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Гражданския процесуален кодекс.

Искове за нарушение

Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) (1) Бизнес ползвателите и ползвателите на корпоративни уебсайтове могат да предявяват искове за установяване и за преустановяване на нарушения на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1150, както и искове за обезщетения за вреди от нарушенията.

(2) Предявяването на исковете по ал. 1 се извършва по реда на глава тринадесета от Гражданския процесуален кодекс.

Предявяване на искове по инициатива на публични органи или организации и сдружения

Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) (1) Публични органи, организации и сдружения, които имат законен интерес да представляват бизнес ползватели и ползватели на корпоративни уебсайтове, могат да предявяват искове за преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на действия и търговски практики, които са в нарушение на Регламент (ЕС) 2019/1150.

(2) Предявяването на искове по ал. 1 се извършва по реда на глава тридесет и трета от Гражданския процесуален кодекс.

(3) Публичните органи, организациите и сдруженията разполагат с правото по ал. 1, ако отговарят на изискванията на чл. 14, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2019/1150, което се проверява от съда.

(4) Когато органите, организациите и сдруженията по ал. 3 са включени в списъка по чл. 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1150, съдът приема за доказана тяхната правоспособност, без това да засяга правомощието на съда да проверява дали целта на ищеца оправдава предявяването на иск в конкретно производство.

Определяне на обезщетение

Чл. 22г. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

(2) При определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.

Извънсъдебно уреждане на спорове

Чл. 22д. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) (1) Доставчиците на посреднически онлайн услуги посочват в общите си условия двама или повече медиатори за извънсъдебно уреждане на спорове, възникнали във връзка с предоставянето на съответните посреднически онлайн услуги, при условията на чл. 12 от Регламент (ЕС) 2019/1150.

(2) Извънсъдебното уреждане на спорове чрез медиация се осъществява по реда на чл. 2 от Закона за медиацията, освен ако страните не са избрали друго приложимо право, различно от българското законодателство.

(3) Започването на процедура по медиация по ал. 2 не е пречка всяка от страните да отнесе спора до съда или да подаде искане пред Комисията за защита на конкуренцията за нарушение по Закона за защита на конкуренцията по всяко време преди, по време на или след приключване на процедурата по медиация.