Чл. 1. (1) Този закон урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия.

(2) Електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на информационното общество.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Услуги на информационното общество са такива услуги, включително предоставяне на търговски съобщения, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Услуги на информационното общество са и посредническите онлайн услуги по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ, L 186/57 от 11 юли 2019 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2019/1150".

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) Разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при предоставяне на услуги на информационното общество, свързани със:

1. установяването и събирането на публичните вземания;

2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) защитата на личните данни, включително в областта на електронните съобщения;

3. споразуменията, решенията и съгласуваните практики по смисъла на чл. 9 от Закона за защита на конкуренцията;

4. нотариалната дейност и други професионални дейности, свързани с осъществяване на публични функции;

5. процесуалното представителство;

6. хазартните игри.

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Доставчикът на услуги на информационното общество съхранява информация или получава достъп до информация, съхранена в крайното устройство на получателя на услугата, при условие че:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) на получателя на услуга на информационното общество е предоставена ясна и изчерпателна информация по чл. 13 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.);

2. на получателя на услуга на информационното общество е предоставена възможност да откаже съхраняването или достъпа до информацията.

(2) В случаите по ал. 1 доставчиците на услуги на информационното общество осигуряват на получателя на услугата възможност по всяко време да получи информация за съхраняваните в крайното устройство данни.

(3) При последващо съхраняване на информация или получаване на достъп до информация от един и същ доставчик изискванията на ал. 1 не са задължителни, в случай че получателят на услугата не е възразил.

(4) Изискванията на ал. 1 не се прилагат по отношение на съхраняването на информация и предоставянето на достъп до нея, когато те са необходими за:

1. предаването на съобщения по електронна съобщителна мрежа;

2. предоставяне на услуга на информационното общество, изрично поискана от получателя на услуги на информационното общество.

Чл. 5. (1)по смисъла на този закон са рекламни или други съобщения, представящи пряко или косвено стоките, услугите или репутацията на лицето, извършващо търговска или занаятчийска дейност или упражняващо регулирана професия.

(2) Не представляват търговски съобщения по смисъла на ал. 1 самостоятелното използване на:

1. информация, осигуряваща директен достъп до дейността на лицето, като наименованието на неговия домейн или адрес на електронна поща;

2. съобщения за стоките, услугите или репутацията на лицето, информацията за които е събрана по независим начин, без за това да е заплатено.

(3) Търговските съобщения, които са част от услуга или представляват услуга на информационното общество, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да бъдат лесно разпознавани като търговски;

2. да позволяват ясна индентификация на физическите или юридическите лица, от името на които са направени;

3. да определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционни предложения, като отстъпки, премии и подаръци, ако включват такива;

4. да осигуряват лесен достъп до ясни и недвусмислени условия за участие в състезания и игри с обявени награди, ако съдържат такава информация;

5. да съдържат и информацията, предвидена в други нормативни актове.

Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) Комисията за защита на потребителите води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.

(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.)

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.)

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.)

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.)

Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) (1) Публични органи, организации и сдружения, които имат законен интерес да представляват бизнес ползватели и ползватели на корпоративни уебсайтове, могат да предявяват искове за преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на действия и търговски практики, които са в нарушение на Регламент (ЕС) 2019/1150.

(2) Предявяването на искове по ал. 1 се извършва по реда на глава тридесет и трета от Гражданския процесуален кодекс.

(3) Публичните органи, организациите и сдруженията разполагат с правото по ал. 1, ако отговарят на изискванията на чл. 14, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2019/1150, което се проверява от съда.

(4) Когато органите, организациите и сдруженията по ал. 3 са включени в списъка по чл. 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1150, съдът приема за доказана тяхната правоспособност, без това да засяга правомощието на съда да проверява дали целта на ищеца оправдава предявяването на иск в конкретно производство.

Чл. 22д. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2020 г.) (1) Доставчиците на посреднически онлайн услуги посочват в общите си условия двама или повече медиатори за извънсъдебно уреждане на спорове, възникнали във връзка с предоставянето на съответните посреднически онлайн услуги, при условията на чл. 12 от Регламент (ЕС) 2019/1150.

(2) Извънсъдебното уреждане на спорове чрез медиация се осъществява по реда на чл. 2 от Закона за медиацията, освен ако страните не са избрали друго приложимо право, различно от българското законодателство.

(3) Започването на процедура по медиация по ал. 2 не е пречка всяка от страните да отнесе спора до съда или да подаде искане пред Комисията за защита на конкуренцията за нарушение по Закона за защита на конкуренцията по всяко време преди, по време на или след приключване на процедурата по медиация.