Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на електронни съобщения.

(2) Електронните съобщения се осъществяват чрез пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.

(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2025 г.) Този закон урежда надзора над дейността на доставчиците на посреднически услуги за спазването на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2022/2065", и взаимодействието между компетентните органи при осъществяването му.

Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.) Този закон не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните електронни съобщения, доколкото друго не е предвидено в него.

Чл. 3. Този закон не се прилага при осъществяване на електронни съобщения:

1. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) от Министерството на отбраната, от Министерството на вътрешните работи, от Държавна агенция "Национална сигурност", от Националната служба за охрана, от Държавна агенция "Разузнаване" и от Държавна агенция "Технически операции", както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки;

2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) от държавните органи и техните администрации във връзка с националната сигурност;

3. (нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) от държавните органи и органите на местно самоуправление и техните администрации, държавните предприятия, центровете за спешна медицинска помощ, държавните и общинските лечебни заведения, стратегическите обекти от значение за националната сигурност и доброволните формирования по Закона за защита при бедствия в случаите, когато са включени към Националната система за осигуряване на единна комуникационна среда за взаимодействие между държавните структури на Република България при опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и защита на населението при бедствия и аварии.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Целите на този закон са:

1. да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при предоставяне на електронни съобщителни мрежи и прилежащи съоръжения, включително ефективната конкуренция по отношение на инфраструктурата, както и при предоставяне на електронни съобщителни услуги и прилежащи услуги;

2. да се създават необходимите условия за развитие на свързаността и достъпа до мрежи с много голям капацитет, включително фиксирани, мобилни и безжични мрежи, както и тяхното използване от страна на всички граждани и стопански субекти;

3. да се подпомага развитието на вътрешния пазар, като се:

а) отстраняват оставащите пречки и улесняват съгласуваните условия за инвестиции и предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, прилежащи съоръжения и прилежащи услуги;

б) създават общи правила и предвидими регулаторни подходи;

в) насърчават ефективното, ефикасното и координираното използване на радиочестотния спектър, отворените иновации, изграждането и развитието на общоевропейски мрежи, предоставянето, достъпността и оперативната съвместимост на общоевропейски услуги и свързаността от край до край и се осигуряват свързаност, широка достъпност и използване на мрежи с много голям капацитет;

4. да се защитават интересите на гражданите, като се:

а) осигурява свързаност, достъпност и използване на мрежи с много голям капацитет, включително фиксирани, мобилни и безжични мрежи, както и на електронни съобщителни услуги;

б) осигурява възможност за максимални ползи по отношение на избора, цената и качеството въз основа на ефективна конкуренция;

в) гарантира поддържането на сигурността на мрежите и услугите;

г) осигурява високо и общо ниво на защита на крайните ползватели чрез необходимите правила, включително условия за предоставянето на ясна информация, чрез поставяне на изисквания за прозрачност на тарифите и на условията за ползване на обществените електронни съобщителни услуги и използване на приложения и услуги по техен избор;

д) вземат предвид нуждите на специфични социални групи, по-конкретно на хората с увреждания, на възрастните хора и лицата със специфични социални потребности, както и изборът и равният достъп за хората с увреждания.

(2) Органите по управление и регулиране на електронните съобщения предприемат всички обосновани мерки за постигане на целите по ал. 1 в обем и в срокове, пропорционални на съответната цел, като:

1. отчитат в максималната възможна степен необходимостта от технологична неутралност;

2. насърчават регулаторната предвидимост чрез:

а) осигуряване на последователен регулаторен подход с подходящи срокове за преразглеждане, и

б) сътрудничество между държавите - членки на Европейския съюз, Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър и Европейската комисия;

3. прилагат политики, насочени към насърчаване на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, културното и езиковото многообразие, както и на медийния плурализъм;

4. гарантират, че при наличие на сходни обстоятелства няма дискриминация в третирането на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги;

5. насърчават ефикасните инвестиции и иновации в нова и подобрена инфраструктура, включително като гарантират, че всяко задължение за предоставяне на достъп отчита по подходящ начин риска, поет от инвестиращите предприятия, и като позволяват различните споразумения за сътрудничество между инвеститорите и страните, търсещи достъп, да диверсифицират инвестиционния риск, като същевременно се гарантира запазване на конкуренцията на пазара и зачитане на принципа за недопускане на дискриминация;

6. отчитат надлежно разнообразието от условия, свързани с инфраструктурата, конкуренцията, обстоятелствата на крайните ползватели и по-специално на потребителите в различните географски райони, включително местната инфраструктура, управлявана от физически лица с нестопанска цел;

7. налагат предварителни регулаторни задължения само до степента, необходима за осигуряване на ефективна и устойчива конкуренция в интерес на крайните ползватели, и облекчават или отменят тези задължения веднага щом това условие е изпълнено.

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При изпълнение на дейностите, свързани със стратегическо планиране и координиране на политиката в областта на радиочестотния спектър, държавните органи:

1. сътрудничат със съответните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия при стратегическото планиране, координиране и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в съответствие с политиките на Европейския съюз за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора на електронните съобщения, като се отчитат също и икономическите аспекти, аспектите, свързани с безопасността, здравето, обществения интерес, свободата на изразяване, културните, научните, социалните и техническите аспекти на политиките на Европейския съюз, както и разнородните интереси на групите от ползватели на радиочестотния спектър с оглед на оптимизиране на използването на радиочестотния спектър и избягването на вредните смущения;

2. насърчават координацията на подходите в Европейския съюз, свързани с политиката за радиочестотния спектър, и ако е необходимо, хармонизираните условия във връзка с разполагаемостта и ефикасното използване на радиочестотния спектър, необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора на електронните съобщения;

3. сътрудничат със съответните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската комисията в рамките на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър и в случай на необходимост - с Европейския парламент и със Съвета на Европейския съюз, с оглед на подкрепата за стратегическото планиране и координирането на подхода на политиката в областта на радиочестотния спектър, като:

а) разработват добри практики по въпроси, свързани с радиочестотния спектър;

б) улесняват координацията с другите държави - членки на Европейския съюз, с оглед на прилагането на разпоредби на правото на Европейския съюз и допринасят за развитието на вътрешния пазар;

в) координират подходите за предоставянето на радиочестотен спектър, разрешават неговото ползване и публикуват доклади или становища по въпроси, свързани с радиочестотния спектър.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При прилагане на този закон държавните органи спазват принципите на законоустановеност, безпристрастност, обективност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, неутралност по отношение на мрежите и услугите и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото.

Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Държавните органи при упражняване на своите правомощия не следва да ограничават достъпа на крайните ползватели до или използването от тях на услуги и приложения посредством електронни съобщителни мрежи по начини, които водят до ограничаване на упражняването на правата или свободите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципите на правото на Европейския съюз.

(2) Изключения от принципа, посочен в ал. 1, са допустими при спазване на следните изисквания:

1. ограниченията се налагат само ако това е предвидено в закон и се зачитат правата или свободите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително правото на ефективни правни средства за защита и справедлив процес;

2. при налагане на тези ограничения се спазват принципът за презумпцията за невиновност и правото на неприкосновеност на личния живот и се гарантира предварителна, справедлива и безпристрастна процедура, включително правото на изслушване на засегнатото лице или лица, при зачитане на необходимостта от подходящи условия и процедурни правила в надлежно обосновани спешни случаи в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз.

Чл. 124. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Управлението и ефективното без вредни смущения ползване на радиочестотния спектър се провежда в съответствие с държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър, Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, Регулаторната политика за управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди и в съответствие с международни споразумения, по които Република България е страна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При разпределението на радиочестотния спектър и определянето на условията за неговото използване се:

1. гарантира ефективното управление на радиочестотния спектър в съответствие с чл. 4 и 4а;

2. прилагат обективни, прозрачни, насърчаващи конкуренцията, недискриминационни и пропорционални критерии.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При управлението на радиочестотния спектър се спазват международните споразумения, включително Правилникът за радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения и други споразумения, приети в рамките на тази организация, които са приложими за радиочестотния спектър, и се вземат предвид съображения, свързани с обществената политика.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Хармонизираното използване на радиочестотния спектър от електронни съобщителни мрежи и услуги в Европейския съюз се насърчава в съответствие с необходимостта да се гарантира ефективното и ефикасното му използване и да се създават ползи за потребителите, като конкуренция, икономии от мащаба и оперативна съвместимост на мрежите и услугите, както и с цел:

1. постигане на безжично широколентово покритие на територията на страната и населението с връзка с високо качество и скорост, както и покритие на основните транспортни трасета на национално и на европейско равнище, включително трансевропейската транспортна мрежа, както е посочена в Регламент (ЕС) № 1315/2013;

2. улесняване на бързото развитие в Европейския съюз на нови безжични съобщителни технологии и приложения, включително, ако е необходимо, чрез междусекторен подход в управлението на радиочестотния спектър;

3. гарантиране на предвидимост и последователност при предоставянето, удължаването на срока, изменението, ограничаването и отнемането на права за ползване на радиочестотен спектър, за да се насърчават дългосрочните инвестиции;

4. предотвратяване на трансграничните или националните вредни смущения и предприемане на целесъобразните превантивни и корективни мерки;

5. насърчаване на споделеното ползване на радиочестотен спектър между сходно или различно използване на радиочестотния спектър в съответствие с правото в областта на конкуренцията;

6. прилагане на възможно най-целесъобразната и най-облекчената система за разрешаване, за да се увеличат максимално гъвкавостта, споделянето и ефикасността при използването на радиочестотния спектър;

7. прилагане на правила за предоставяне, прехвърляне, удължаване на срока, изменение и отнемане на права за ползване на радиочестотен спектър, които са ясно и прозрачно установени, за да се осигури регулаторна сигурност, последователност и предвидимост;

8. последователност и предвидимост в Европейския съюз по отношение на начина на разрешаване на използването на радиочестотния спектър, като се опазва общественото здраве предвид изискванията относно ограничаването на излагането на населението на електромагнитни полета.

Чл. 124а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Когато на национално или регионално ниво липсва пазарно търсене за използването на радиочестотна лента в хармонизирания радиочестотен спектър, комисията може да разреши алтернативно използване на цялата радиочестотна лента или част от нея, включително съществуващо използване, при условие че:

1. заключението за липса на пазарно търсене за използването на такава лента е основано на обществени консултации, проведени по реда на чл. 37, включително на прогнозна оценка на пазарното търсене;

2. алтернативното използване не възпрепятства, нито затруднява наличността или използването на такава лента в други държави - членки на Европейския съюз, и

3. са взети предвид дългосрочната наличност или използване на такава лента в Европейския съюз и икономиите от мащаба за оборудването в резултат на използването на хармонизирания радиочестотен спектър в Европейския съюз.

(2) Комисията преразглежда всяко прието решение за разрешаване на алтернативно използване по изключение най-малко на всеки 2 години. При обосновано искане на заинтересовано лице до комисията за използване на радиочестотната лента в съответствие с техническите мерки за изпълнение, приети съгласно чл. 4 от Решение № 676/2002/ЕО, комисията преразглежда решението си в най-кратки срокове.

(3) Комисията информира Европейската комисия и другите държави - членки на Европейския съюз, за приетото решение по ал. 1 и неговата обосновка, както и за резултата от преразглеждането по ал. 2.

Чл. 124б. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) При координирането на използването на хармонизиран радиочестотен спектър за електронни съобщителни мрежи и услуги в рамките на Европейския съюз, като се вземат предвид условията на националния пазар, може да бъде определена обща дата, до която трябва да се разреши използването на конкретен хармонизиран радиочестотен спектър.

(2) Когато са установени хармонизирани условия чрез технически мерки за изпълнение в съответствие с Решение № 676/2002/ЕО, използването на радиочестотния спектър за безжични широколентови мрежи и услуги се разрешава не по-късно от 30 месеца след приемането на техническата мярка за изпълнение или във възможно най-кратък срок след отмяната на решение за разрешаване на алтернативно използване по чл. 124а, ал. 1.

(3) Срокът по ал. 2 може да бъде отложен за конкретна радиочестотна лента при следните обстоятелства:

1. ограничение на използването на тази радиочестотна лента въз основа на цел от общ интерес по чл. 130, ал. 3, т. 1 или 4;

2. нерешени проблеми с трансграничната координация, водещи до вредни смущения с трети държави, при условие че е поискана подкрепа от Европейския съюз по чл. 131а, ал. 6;

3. защитни мерки за националната сигурност и отбрана, или

4. непреодолима сила.

(4) Отлагането на срока по ал. 3 се преразглежда най-малко веднъж на всеки две години.

(5) Крайният срок по ал. 2 може да бъде отложен за конкретна радиочестотна лента за срок до 30 месеца в случай на:

1. нерешени проблеми с трансграничната координация, водещи до вредни смущения с други държави - членки на Европейския съюз, при условие че са предприети своевременно всички необходими мерки по чл. 131а, ал. 4 и 5;

2. необходимост да се осигури, както и сложност на осигуряването на техническата миграция на съществуващите ползватели на тази радиочестотна лента.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2023 г.) Комисията съгласувано с Министерството на транспорта и съобщенията уведомява за отлагането на срока по ал. 3 или 5 другите държави - членки на Европейския съюз и Европейската комисия, като представя съответните мотиви.

Чл. 124в. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Комисията може да определя общи аспекти на процедура по издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър съвместно с регулаторен или друг компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, включително да провежда съвместно с този орган процедура на конкурс или търг, като отчита интересите, изразени от участниците на пазара.

(2) При подготовката на процедурата по ал. 1 се разглеждат следните критерии:

1. започване и изпълняване на индивидуалните национални процедури съгласно съвместно договорен график;

2. общи условия и процедури за избора и предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър;

3. общи или сравними условия за индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър, които дават възможност на ползвателите да се предоставят сходни блокове от радиочестотния спектър;

4. възможност за присъединяване на регулаторни или други компетентни органи на други държави - членки на Европейския съюз, по всяко време, докато тече процедурата.

(3) Когато, въпреки интереса, изразен от участници на пазара, комисията и регулаторен или друг компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, не действат съвместно, тя информира съответните участници на пазара за причините за своето решение.

Чл. 125. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Когато използването на радиочестотния спектър е хармонизирано, условията и процедурите са съгласувани и предприятията, на които се предоставя радиочестотният спектър, са избрани в съответствие с международни споразумения и правото на Европейския съюз, комисията издава разрешение за ползване на този радиочестотен спектър.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Ако всички национални условия, отнасящи се до правото за ползване на съответния радиочестотен спектър, са изпълнени в случай на обща процедура за избор, комисията не трябва да налага други условия, допълнителни критерии или процедури, които биха ограничили, променили или забавили правилното прилагане на общото предоставяне на радиочестотния спектър.

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Радиочестотният спектър се разпределя на радиочестоти и радиочестотни ленти, радиослужби и ползватели.

Чл. 127. (1) (Предишен текст на чл. 127, изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър се определят с международни споразумения.

(2) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Във връзка с упражняването на правомощията си по чл. 32, ал. 1, т. 5 комисията приема правила за взаимодействие със заинтересованите предприятия при осъществяването на заявяване, международно координиране и регистриране в международни организации по електронни съобщения на позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър и на радиочестотния спектър, използван от негеостационарна спътникова система, и за реда на заплащане на такси, определени с международен акт. Правилата се приемат от комисията след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36 и се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Управлението на радиочестотния спектър и ползването на позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър се осъществяват с цел ефективното и без вредни смущения използване на радиочестотния спектър при съобразяване с интересите на националната сигурност и при спазване принципите на предвидимост, равнопоставеност и обективност.

Чл. 129. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията предоставя за ползване позициите на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, радиочестотите и радиочестотните ленти, разпределени за граждански нужди.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията предоставя индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър след национално координиране и съгласуване с всички заинтересовани държавни органи, ведомства и служби с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването и защита на националната сигурност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Ако правото за ползване на радиочестотен спектър бъде отнето в резултат на промени в законодателството, възникнали при изпълнение на международно задължение на Република България, трябва да се предвиди компенсация от държавния бюджет, като размерът ѝ се определя по мотивирано предложение на комисията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Правото за ползване на радиочестотен спектър може да бъде ограничено или отнето поради причини, произтичащи от необходимостта да се гарантира ефективното и ефикасното използване на радиочестотния спектър или прилагането на технически мерки за изпълнение, приети съгласно чл. 4 от Решение № 676/2002/ЕО, при спазване на принципите на пропорционалност и равнопоставеност и след провеждане на обществена консултация по реда на чл. 37 в срок, не по-кратък от 30 дни. В тези случаи може да се предвиди компенсация от държавния бюджет, като размерът ѝ се определя по мотивирано предложение на комисията, което подлежи на обществената консултация по изречение първо.

Чл. 130. (1) (Предишен текст на чл. 130 - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Правото за ползване на радиочестотен спектър не е свързано с ограничения по отношение на вида на предоставяните услуги или използваните технологии.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Ограничения на правата за ползване на радиочестотен спектър по отношение на използваните технологии се допускат само в случаите, когато това е необходимо за:

1. избягване на вредни смущения;

2. защита на общественото здраве от въздействието на електромагнитните полета;

3. гарантиране техническото качество на услугата;

4. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) гарантиране на максимално споделено ползване на радиочестотен спектър;

5. (доп. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) защита на ефикасното използване на радиочестотния спектър; или

6. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) гарантиране изпълнението на цели от общ интерес в съответствие с ал. 3.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Ограничения на правата за ползване на радиочестотен спектър по отношение на предоставяните услуги се допускат само с оглед постигане на цели от общ интерес, преди всичко отнасящи се до:

1. безопасността на живота;

2. насърчаване на социално, регионално или териториално сближаване;

3. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) избягване на неефикасно използване на радиочестотния спектър;

4. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) насърчаване на културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм, включително предоставянето на услуги за разпространение на радио- и телевизионни програми.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Забрана за предоставяне на други електронни съобщителни услуги в специфична радиочестотна лента може да бъде наложена само при необходимост от защита на работата на радиослужбите, свързани с безопасността на живота. В изключителни случаи обхватът на такава забрана може да бъде разширен с оглед на постигане на други цели от общ интерес, определени в съответствие с правото на Европейския съюз.

(5) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Изменение на използването на радиочестотния спектър по ал. 2 - 4 не може да бъде единствено основание за отнемане на индивидуално право за ползване на радиочестотен спектър.

Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията редовно, най-малко веднъж на всеки две години, преразглежда необходимостта от ограниченията, посочени в чл. 130, ал. 2 - 4, и публикува резултатите от това преразглеждане на страницата си в интернет.

Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

Чл. 131а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2023 г.) Министерството на транспорта и съобщенията съгласувано с комисията предприема необходимите мерки за използването на радиочестотния спектър по начин, който не създава пречки за други държави - членки на Европейския съюз, да разрешат използването на територията си на хармонизиран радиочестотен спектър в съответствие с правото на Европейския съюз, включително трансгранични вредни смущения между Република България и други държави - членки на Европейския съюз.

(2) Мерките по ал. 1 се приемат в съответствие със задълженията, произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, включително Правилника за радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения и регионалните споразумения за радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2023 г.) Министерството на транспорта и съобщенията съгласувано с комисията осъществява сътрудничество с компетентните органи на други държави - членки на Европейския съюз, включително в рамките на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, при трансграничната координация на използването на радиочестотния спектър, за:

1. предприемане и изпълнение на мерките по ал. 1;

2. разрешаване на проблеми или спорове във връзка с трансграничната координация или трансграничните вредни смущения между държавите - членки на Европейския съюз, както и с трети държави, които възпрепятстват използването на хармонизирания радиочестотен спектър на територията на Република България или друга държава - членка на Европейския съюз.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2023 г.) Министерството на транспорта и съобщенията съгласувано с комисията може да поиска съдействие от Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър за разрешаването на проблем или спор във връзка с трансграничната координация или трансграничните вредни смущения.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2023 г.) Когато действията по ал. 3 или 4 не са довели до решаване на проблем или спор, Министерството на транспорта и съобщенията съгласувано с комисията може да поиска Европейската комисия да приеме решение за разрешаването на спор във връзка с проблем с трансгранични вредни смущения между Република България и друга държава - членка на Европейския съюз, които затрудняват използването на хармонизирания радиочестотен спектър.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2023 г.) Министерството на транспорта и съобщенията съгласувано с комисията може да поиска Европейският съюз да осигури правна, политическа и техническа подкрепа за решаване на въпроси, свързани с координирането на радиочестотния спектър със съседни на Европейския съюз държави, включително държави кандидатки и присъединяващите се държави, така че Република България да може да изпълни задълженията си съгласно правото на Европейския съюз.

Чл. 139. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.

(2) Административните такси по ал. 1 са:

1. годишна такса за контрол;

2. (отм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)

3. (доп. - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г., отм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)

4. еднократна такса за административни услуги.

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) При предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс лицата заплащат еднократна такса за издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс.

(2) При провеждане на търг за издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс окончателната тръжна цена включва таксата по ал. 1.

(3) При изменение и допълнение на разрешение за ползване на радиочестотен спектър се дължи еднократна такса.

(4) При удължаване срока на действие на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги, се заплаща еднократна такса.

(5) Таксите за ползване на ограничен ресурс при индивидуални права за ползване са:

1. годишна такса за ползване на ограничен ресурс;

2. такса за временно ползване на ограничен ресурс.

Чл. 141. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Размерът на административната годишна такса за контрол е до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В брутните приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги се включват и всички приходи, произтичащи от ползването на ограничения ресурс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Таксата по ал. 1 се заплаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година и се изчислява на база на приходите и разходите по ал. 1, информацията за които е предоставена от предприятията по реда на чл. 40.

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Еднократната такса за административни услуги включва разходите за труд и материали.

(2) Еднократните такси по чл. 140 за индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър включват разходите за честотно планиране и национална координация.

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Лицата, осъществяващи електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на номерационни ресурси, радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Размерите на таксите по чл. 140 и 143 се определят при отчитане на икономическото и технологичното състояние на пазара.

(2) Комисията определя размерите на приложимите такси за индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър по начин, който осигурява ефикасно предоставяне и използване на радиочестотния спектър, включително чрез:

1. определяне на минимални еднократни такси по чл. 140, ал. 1, 3 и 4, като се отчита стойността съгласно тарифата по чл. 147 на правата за ползване на радиочестотен спектър при възможно алтернативно ползване;

2. отчитане на разходите, които са породени от условията, с които са обвързани правата по т. 1, и

3. прилагане на условия за заплащане, свързани с действителната наличност за ползване на радиочестотния спектър.

(3) При определянето на размера на приложимите такси за индивидуалните права за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги се отчитат изискванията по чл. 71а.

(4) Решение за удължаване на срока на разрешение за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър по реда на чл. 114б може да доведе до преразглеждане на размерите на приложимите такси и на други условия, свързани с тях, за индивидуалните права за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър в съответната радиочестотна лента, в съответствие с резултатите от извършения анализ по чл. 53, ал. 2.

(5) Размерът на таксата по чл. 140, ал. 1 за индивидуалните права за ползване на номерационни ресурси се определя по начин, който осигурява ефикасно използване на номерационните ресурси.

(6) Размерите на таксите по чл. 140 и 143 за индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър се определят въз основа на един или повече от следните критерии:

1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от електронната съобщителна мрежа, за която е предоставено индивидуално право за ползване на радиочестотен спектър;

2. териториален обхват;

3. ефективно излъчена мощност или мощност на изхода на предавателя;

4. заемана честотна лента;

5. брой на използваните радиостанции;

6. брой на използваните радиочестотни канали;

7. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) - симплексен/дуплексен;

8. вид на електронната съобщителна мрежа;

9. брой на използваните електронни съобщителни мрежи;

10. предназначение на радиостанциите и електронните съобщителни мрежи;

11. срок на ползване на радиочестотния спектър.

(7) Размерът на таксата за ползване на номерационни ресурси по чл. 143 се определя въз основа на степента на ограниченост на номерационните ресурси, като се отчита и икономическата им стойност, определена на базата на критерии, които комисията предварително определя и публикува на страницата си в интернет.

Чл. 144. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

Чл. 145. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Таксите по чл. 143 се плащат на 4 равни вноски до края на тримесечието, за което се дължат.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Предприятието може да плати таксите по чл. 143 до края на първото тримесечие на текущата година. В този случай таксата се плаща с отстъпка в размер 5 на сто.

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При издаване на временно разрешение за ползване на радиочестотен спектър лицата заплащат следните такси:

1. еднократна такса за издаване на разрешение;

2. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) такса за временно ползване на радиочестотен спектър.

(2) Таксата по ал. 1, т. 2 е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.

Чл. 147. (1) Размерът на таксите по тази глава, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, които се събират от комисията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Таксите се определят с оглед на постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите на обективност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност, като допълнителните административни разходи и съпътстващите такси се свеждат до минимум.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Лицата, получили индивидуално право за ползване на един и същ ограничен ресурс, заплащат едни и същи годишни такси.

(5) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) В тарифата по ал. 1 се определят случаите на освобождаване от една или повече административни такси по чл. 139, ал. 2 на предприятия, чийто оборот е под определен праг или чиито дейности не надвишават определен пазарен дял или ограничен териториален обхват.

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Таксите по тарифата постъпват и се отчитат по бюджета на комисията, която е администратор на тези приходи.

Чл. 149. (1) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)

(2) Не се дължат такси по реда на тази глава от:

1. държавни органи, които осъществяват електронни съобщения за собствени нужди, свързани с техните функции;

2. дипломатически представителства и други организации със статут на дипломатически мисии, когато осъществяват електронни съобщения за собствени нужди на основата на реципрочност;

3. (нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) научни организации, които осъществяват електронни съобщения за собствени нужди, за реализиране на краткосрочни проекти или експериментално използване.

Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията определя, анализира и оценява съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги относно наличието на ефективна конкуренция в съответствие с общите принципи на конкурентното право и специфичните национални условия, определя предприятия със значително въздействие върху пазара и след преценка на необходимостта от това налага, продължава, изменя и/или отменя специфични задължения на предприятията, предоставящи на съответните пазари обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за постигане целите на този закон.

(2) Условията и редът за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара се определят с методика.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Методиката по ал. 2 се изготвя от комисията съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията в съответствие с общите принципи на конкурентното право и съобразно правото на Европейския съюз, като отчита в максимална степен приложимите препоръки относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения и насоки за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила на Европейската комисия. Методиката се приема от комисията след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36 и се обнародва в "Държавен вестник".

(4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Документите и информацията, които предприятията предоставят на комисията за извършване на анализа по чл. 151, ал. 1, се определят в методиката по ал. 2.

Чл. 151. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията периодично анализира, определя и оценява пазарите на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и установява наличието или липсата на ефективна конкуренция.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Проектът на решение на комисията, с което се определят съответният пазар, анализът и оценката дали е налице ефективна конкуренция, включително определянето на предприятие или предприятия със значително въздействие върху съответния пазар и специфичните задължения, които трябва да им бъдат наложени, продължени, изменени или отменени, се предоставя при необходимост на Комисията за защита на конкуренцията за становище и се публикува за обществено обсъждане на страницата на комисията в интернет за срок не по-кратък от 30 дни. Комисията за защита на конкуренцията се произнася в 30-дневен срок от получаване на проекта.

(3) В срок до 30 дни след изтичане на срока по ал. 2 комисията разглежда постъпилите становища и предложения и ги публикува на страницата си в интернет, с изключение на частите, представляващи търговска тайна, приетите предложения и тяхното отразяване в проекта, както и мотивите за неприетите предложения.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) След приключване на процедурата по ал. 2 и 3 комисията съгласува проекта на решение по реда на чл. 42.

Чл. 152. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията определя съответните пазари в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и националните условия, като отчита в максимална степен приложимите насоки на Европейската комисия за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила. Комисията следва процедурите, посочени в чл. 36, 42 и 42а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията определя продуктовия и географския обхват на съответните пазари съгласно методиката по чл. 150, ал. 2. При определянето на географския обхват се вземат предвид също и степента на инфраструктурна конкуренция, както и, когато е приложимо, резултатите от географското проучване по чл. 181а.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При определяне на съответен пазар, различен от посочените в приложимата препоръка на Европейската комисия относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, комисията се ръководи от принципите на конкурентното право и изследва дали посочените в т. 1, 2 и 3 критерии са изпълнени кумулативно:

1. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) наличие на високи и непреходни структурни, правни или регулаторни бариери за навлизане на пазара, и

2. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) структурата на пазара не предполага постигане на ефективна конкуренция в рамките на съответен времеви хоризонт, като се отчита състоянието на конкуренцията по отношение на инфраструктурата и други източници на конкуренция отвъд бариерите за навлизане, и;

3. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) недостатъчна ефективност на конкурентното право за преодоляване на установените проблеми на пазара.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията може да не извършва анализ на съответен пазар, посочен в приложимата препоръка на Европейската комисия относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, когато установи, че поне един от критериите по ал. 5 не е изпълнен.

Чл. 153. (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)

Чл. 154. (1) Комисията анализира ефективността на конкуренцията на съответния пазар в съответствие с методите и принципите на конкурентното право.

(2) Ефективна конкуренция на съответния пазар е налице, когато нито едно предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги самостоятелно или съвместно с други предприятия, няма значително въздействие върху този пазар.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При анализа по чл. 151 комисията разглежда развитието на съответния пазар в перспектива при липса на наложена регулация и взема предвид всяко от следните обстоятелства:

1. тенденциите в развитието на пазара, които биха повлияли върху вероятността съответният пазар да клони към ефективна конкуренция;

2. всички конкурентни ограничения на ниво на едро и на дребно, независимо дали тези ограничения произтичат от електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги или други видове услуги или приложения, които са сравними от гледна точка на крайния ползвател, и независимо дали тези ограничения са част от съответния пазар;

3. други видове наложени задължения, засягащи съответния пазар или свързания пазар на дребно през разглеждания период, включително задълженията, наложени съгласно чл. 158, 160, 160а и 160б, както и съгласно чл. 28 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура;

4. наложени задължения на други съответни пазари на основание чл. 152, ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2025 г.) За изпълнение на задълженията си по ал. 3, т. 2 комисията може да изисква информация от доставчици на услуги на информационното общество, които следва писмено да посочат коя част от предоставената информация представлява търговска тайна.

Чл. 155. (1) В случаите, когато въз основа на анализ на съответния пазар се установи, че е налице ефективна конкуренция, комисията не налага специфични задължения на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на съответния пазар.

(2) В случай че са били наложени специфични задължения, комисията отменя тези задължения спрямо предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на съответния пазар.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) В случай че са били наложени специфични задължения на предприятия, предоставящи условен достъп до цифрови радио- и телевизионни програми, те могат да бъдат изменени или отменени, когато въз основа на пазарен анализ се установи, че е налице ефективна конкуренция само доколкото:

1. достъпът на крайните ползватели до радио- и телевизионните предавания, канали и услуги, определени като задължителни за разпространение, няма да бъде неблагоприятно повлиян от отмяната или изменението на задълженията;

2. няма да бъдат неблагоприятно повлияни перспективите за ефективна конкуренция на пазарите на:

а) цифрови телевизионни и радиоразпръсквателни услуги на дребно;

б) системи за условен достъп и други свързани с тях програмни или технически средства.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Засегнатите страни от изменението или отмяната на задължения по ал. 2 и 3 получават предизвестие с достатъчен срок за предстоящото изменение или отмяна на задълженията. Срокът се определя въз основа на баланс между нуждата да се осигури устойчив преход за лицата, които са придобили права от налагането на тези задължения, и за крайните ползватели, избора на крайните ползватели и това, че регулирането не продължава по-дълго от необходимото. Когато се определя срокът на предизвестието, комисията може да определя специални условия и срокове за предизвестия във връзка със съществуващите споразумения за достъп.

Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) В случаите, когато въз основа на анализ на съответния пазар се установи, че не е налице ефективна конкуренция, комисията определя предприятия, които самостоятелно или съвместно имат значително въздействие върху съответен пазар, и налага на това предприятие или предприятия специфични задължения, предвидени в чл. 166, или запазва, или изменя такива задължения, когато те вече съществуват, ако счете, че изборът за крайните ползватели би бил ограничен при липсата на такива задължения, без да се засягат:

1. разпоредбите на чл. 155, ал. 3, чл. 160 - 160в и чл. 178;

2. разпоредбите на чл. 28 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, чл. 63, чл. 106, ал. 2, т. 7, чл. 134, 138в и 230б във връзка със задълженията на предприятия, различни от тези, определени като предприятия със значително въздействие на съответен пазар;

3. спазването на международни ангажименти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., отм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията може да определи, че две или повече предприятия имат съвместно значително въздействие върху пазара, не само когато между тях съществуват структурни или други връзки, но и когато структурата на съответния пазар води до координирани резултати, насърчавайки паралелно или съгласувано антиконкурентно поведение на пазара.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) В случай че предприятие има значително въздействие върху един пазар, то може да бъде определено за предприятие със значително въздействие и върху друг, тясно свързан съответен пазар, когато въз основа на пазарен анализ се установи, че връзките между двата пазара позволяват пазарното въздействие на предприятието върху единия пазар да бъде пренесено и върху другия пазар, засилвайки неговото пазарно въздействие.

(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) В случаите по ал. 6 комисията може да наложи на предприятието специфични задължения съгласно чл. 166, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 и на втория пазар, целящи предотвратяване пренасяне на пазарното му въздействие върху този пазар.

(8) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При изключителни обстоятелства, когато възнамерява да наложи на предприятията със значително въздействие на съответен пазар задължения за достъп или взаимно свързване, различни от тези, предвидени в чл. 166, ал. 2, т. 1 - 6 и ал. 3, т. 3 и 4, комисията отправя искане за разрешение до Европейската комисия.

(9) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Задълженията по ал. 8 се налагат след разрешение от Европейската комисия.

Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., отм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Специфичните задължения, които комисията може да наложи, продължи, измени или отмени, трябва да са:

1. пропорционални, като се отчитат разходите и ползите, когато е възможно;

2. обосновани от гледна точка на целите, посочени в чл. 4;

3. наложени след провеждане на процедурите в съответствие с чл. 36 и 42;

4. основани на характера на проблема, идентифициран от комисията в пазарния анализ, като, ако е целесъобразно, се взема предвид определянето на трансгранично търсене съгласно чл. 157в.

Чл. 157а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията определя, анализира и оценява съответните пазари и налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху съответните пазари и изпраща уведомление относно съответния проект на решение съгласно чл. 42 в срок до:

1. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) пет години от определяне на специфични задължения на предприятието или предприятията със значително въздействие върху същия пазар; по изключение този петгодишен период може да се удължи най-много с една година, когато комисията е уведомила Европейската комисия, като ѝ е представила мотивирано предложение за удължаване не по-късно от четири месеца преди изтичане на петгодишния период и Европейската комисия в рамките на един месец не е възразила срещу него;

2. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) три години от изменение на приложимата препоръка на Европейската комисия относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, с която се определят съответни пазари, които до момента не са били определени от Европейската комисия като подлежащи на ex ante регулиране.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) В случай че комисията не приключи анализа на съответния пазар в сроковете по ал. 1, тя може да отправи искане за съдействие от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за приключване анализа на съответния пазар и за определяне на специфичните задължения, които следва да бъдат наложени. В този случай комисията предоставя на Европейската комисия проекта на решение в срок до 6 месеца след изтичане на сроковете по ал. 1 при спазване на процедурата по чл. 42.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията следи развитието на съответния пазар, като взема предвид въздействието на новопоявили се фактори, които влияят на конкурентната динамика, например търговски споразумения, включително споразумения за съвместни инвестиции.

(4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Когато пазарното развитие по ал. 3 не е достатъчно значимо, за да се наложи извършването на нов пазарен анализ по чл. 151, комисията незабавно преценява дали е необходимо да се преразгледат задълженията, наложени на предприятията със значително въздействие на съответния пазар, като може да измени всяко свое предходно решение, включително чрез отмяна на задължения или налагане на нови задължения, за да се гарантира, че тези задължения продължават да отговарят на условията, определени в чл. 157. Тези изменения се налагат само след провеждане на процедурите съгласно чл. 36 и 42.

Чл. 157б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)(1) Комисията съвместно с един или повече национални регулаторни органи на други държави - членки на Европейския съюз, може да отправи мотивирано искане, включително доказателства, до Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения да извърши анализ на потенциален трансграничен пазар. Трансграничните пазари се определят с решение на Европейската комисия.

(2) В случай на трансгранични пазари по ал. 1 комисията и съответните национални регулаторни органи на други държави - членки на Европейския съюз, извършват съвместно пазарния анализ, отчитайки приложимите насоки на Европейската комисия за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила, и вземат съгласувано решение относно налагането, продължаването, изменението или отмяната на специфични задължения по чл. 156, ал. 1. Комисията и съответните национални регулаторни органи на други държави - членки на Европейския съюз, съвместно уведомяват Европейската комисия за мерките, които ще бъдат приети във връзка с пазарния анализ и регулаторните задължения съгласно чл. 42, 42а и 42б.

(3) Комисията и съответните национални регулаторни органи на други държави - членки на Европейския съюз, могат съвместно да уведомят Европейската комисия за мерките, които планират във връзка с пазарния анализ и регулаторните задължения при липса на трансгранични пазари, когато те считат, че пазарните условия в съответните държави - членки на Европейския съюз, са достатъчно еднородни.

Чл. 157в. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Комисията съвместно с един или повече национални регулаторни органи на други държави - членки на Европейския съюз, може да отправи мотивирано искане до Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за извършване на анализ на трансграничното търсене от страна на крайните ползватели на продукти и услуги, които се предоставят в Европейския съюз на един или повече пазари, посочени в приложимата препоръка на Европейската комисия относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения. Искането трябва да бъде подкрепено със съответните доказателства за наличието на сериозен проблем във връзка с търсенето.

(2) Комисията отчита в максимална степен насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за общите подходи за идентифицираното трансгранично търсене, включително, ако е необходимо, когато се налагат специфични задължения по чл. 166.

Чл. 209. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

Чл. 210. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

Чл. 211. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

Чл. 213. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.)

Чл. 214. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.)

Чл. 215. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.)

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят цени съобразно търсенето и предлагането при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, категориите крайни ползватели, обема на трафика и други условия, свързани със свободата на договаряне.

(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да предлагат ценови пакети за услуги, като се осигурява право на потребителя за ползване на услуги, необвързани в пакет по цени, извън ценовия пакет.

(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да предлагат отстъпки за ползвани услуги при публично известни условия, когато се ползват от всеки, който отговаря на предварително оповестените условия за тяхното предоставяне.

(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, представят цените на дребно за сведение в комисията в тридневен срок преди влизането им в сила.

(5) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, публикуват цените на страниците си в интернет или на достъпно място за потребителите.

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Комисията може да регулира цени на електронни съобщителни услуги, когато с решение, прието по реда на този закон, е наложено задължение за предприятие със значително въздействие на съответен пазар за ценови ограничения и/или разходоориентираност.

(2) В случай че в този закон е предвидено че предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят цени при спазване принципа на разходоориентираност или покриващи разходите и ако тези предприятия не определят помежду си цените, те се определят от комисията. Предприятията представят в комисията предложенията с определените от тях цени заедно с документите по тяхното ценообразуване. В случай че представените от предприятията цени не отговарят на изискванията на този закон, комисията връща цените за преработване в едномесечен срок. В случай че в срока по предходното изречение предприятията не преработят цените или не докажат тяхното съответствие с изискванията на закона, комисията налага ценови ограничения по един от следните методи:

1. ограничаване нарастването на цените до предварително определен ценови праг;

2. сравнителен анализ между определените от предприятията цени и цените за аналогична услуга, прилагана в държавите - членки на Европейския съюз.

Чл. 218. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, на които е наложено специфично задължение за разходоориентираност и система за определяне на разходите, представят в комисията подробна информация за разходите по съответните услуги ежегодно в срок до 4 месеца след приключване на финансовата година.

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Предприятията по чл. 217, ал. 1, представят цените на регулираните електронни съобщителни услуги в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите за тяхното ценообразуване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Предприятията по чл. 217, ал. 1 представят цените на временни промоционални пакети, включващи регулирани електронни съобщителни услуги, в комисията две седмици преди публикуването им заедно с документите за тяхното ценообразуване.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) В случай че цените не отговарят на наложените специфични задължения, комисията ги връща на предприятията по ал. 1 за преработване в едномесечен срок.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията може да поиска веднъж на 6 месеца от предприятията по чл. 218 да докажат разходоориентираността на цените, като даде за това едномесечен срок на съответното предприятие.

(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) В случай че в едномесечния срок по ал. 3 или 4 предприятията по ал. 1 не преработят цените или съответно не докажат разходоориентираността им, комисията може да определи ценови ограничения съобразно наложените специфични задължения или предвиденото в закона за срок до 6 месеца.

(6) (Отм., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Предприятията по чл. 217, ал. 1 определят цени на услугите, които отговарят на следните условия:

1. да не съдържат елементи на ценообразуване, основаващи се единствено на значителното въздействие на предприятието върху съответния пазар;

2. да не съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция от страна на други предприятия, предоставящи съответната електронна съобщителна услуга;

3. да не създават предимства за отделни потребители на същата или сходна електронна съобщителна услуга;

4. да не са под нивото на разходите за предоставянето им;

5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) да не създават ценова преса.

Чл. 220. (1) Комисията може да налага ценови ограничения и изисквания за разходоориентираност по отношение на цените за достъп и взаимно свързване на предприятия със значително въздействие на съответния пазар на едро.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) При налагане на ценови ограничения по ал. 1 комисията може да използва методи, като:

1. ограничаване нарастването на цените на услугите до предварително определен ценови праг;

2. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) сравнителен анализ между определените от предприятието цени и цените за същите услуги на сравними конкурентни пазари на други държави - членки на Европейския съюз;

3. определяне на план за постепенно намаляване на цените за определен период от време, след което нивото на цените трябва да достигне до предварително определено ниво;

4. (нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) определяне на цени на едро въз основа на цените на услуги, предоставяни на вертикално свързан пазар на дребно, намалени с разходите, присъщи за реализиране на услугите на пазара на дребно.

(3) Разходоориентираните цени се определят от предприятията в съответствие със система за определяне на разходите, когато това е предвидено по реда на този закон и е наложено с решение на комисията.

Чл. 220а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Комисията контролира прилагането на цените за терминиране на гласови повиквания от страна на доставчиците на услуги за терминиране на гласови повиквания.

(2) Комисията може по всяко време да изиска от доставчик на услуги за терминиране на гласови повиквания да измени цената, която той налага на други предприятия, ако тя не отговаря на изискванията на приложимия делегиран регламент на Европейската комисия за определяне на единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания в мобилни мрежи и единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания във фиксирани мрежи.

(3) Комисията информира ежегодно Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения относно прилагането на ал. 1 и 2.

(4) Комисията може да извърши анализ на пазарите за терминиране на гласови повиквания в съответствие с чл. 151, за да прецени дали е необходимо налагането на регулаторни задължения, когато Европейската комисия реши да не налага максимална цена за терминиране на гласови повиквания в мобилни мрежи или максимална цена за терминиране на гласови повиквания във фиксирани мрежи, или нито една от двете.

(5) В случай че в резултат от анализа по ал. 4 и в съответствие с процедурите, посочени в чл. 36, 42 и 42б, комисията наложи задължения за разходоориентирани цени за терминиране на съответния пазар, тя спазва следните принципи, критерии и параметри:

1. цените се основават на възстановяването на разходите, направени от ефективен оператор; оценката на ефективните разходи се основава на текущите стойности на разходите; методологията за изчисляване на ефективните разходи се основава на подход за моделиране "отдолу нагоре" при използване на дългосрочните допълнителни свързани с трафика разходи за услугата за терминиране на гласови повиквания, предоставяна на едро на трети страни;

2. съответните допълнителни разходи по услугата на едро за терминиране на гласови повиквания представляват разликата между общите дългосрочни разходи на един оператор, предоставящ своята пълна гама от услуги, и общите дългосрочни разходи на този оператор, когато не предоставя на едро на трети страни услугата за терминиране на гласови повиквания;

3. на съответната добавка за терминиране следва да се разпределят само тези свързани с трафика разходи, които биха били избегнати в отсъствие на услугата на едро за терминиране на гласови повиквания;

4. разходите за допълнителен мрежови капацитет се включват само ако са направени с оглед на потребността от увеличаване на капацитета за целите на преноса на допълнителен трафик във връзка с терминирането на гласови повиквания на едро;

5. таксите за използване на радиочестотен спектър не се включват в добавката за терминиране на гласови повиквания в мобилна мрежа;

6. включват се само разходите за търговия на едро, пряко свързани с услугата за терминиране на гласови повиквания, предоставяна на едро на трети страни;

7. счита се, че всички оператори на фиксирани мрежи предоставят услуги за терминиране на гласови повиквания при същите разходи за труд за единица продукция като ефективния оператор, независимо от техния размер;

8. за операторите на мобилни мрежи минималният ефективен мащаб се определя на най-малко 20 на сто пазарен дял;

9. подходът, който следва да се използва при изчисляването на амортизацията на активите, е икономическата амортизация, и

10. изборът на технология за моделираните мрежи следва да бъде ориентиран към бъдещото развитие на основата на мрежи, базирани на интернет протокол, като се отчитат различните технологии, които е вероятно да се използват през периода на валидност на максималната цена; по отношение на фиксираните мрежи се приема, че повикванията се осъществяват изключително с комутация на пакети.

Чл. 221. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията може да регулира цени на пазар на дребно на електронни съобщителни услуги, предлагани от предприятия със значително въздействие върху съответен пазар на дребно, при условията и по реда на този закон, когато прецени, че налагането на специфични задължения по глава десета няма да доведе до постигане на целите по чл. 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., отм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията с цел защита на крайните ползватели и стимулиране на ефективна конкуренция може да наложи на предприятията по ал. 1 едно или някои от следните задължения:

1. ограничаване нарастването на цените на пазари на дребно до предварително определен ценови праг;

2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) контрол на индивидуални тарифи;

3. определяне на цени на пазари на дребно, ориентирани към разходите;

4. определяне на цени, ориентирани към цени за едни и същи или сходни услуги на сравними съответни пазари на държавите - членки на Европейския съюз.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Задълженията, наложени по ал. 3, са пропорционални, обосновани и се основават на характера на установения проблем, и могат да включват изисквания към предприятията по ал. 1:

1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) да не налагат необосновано високи цени; или

2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) да не налагат цени, които препятстват конкуренцията или навлизането на други предприятия на съответния пазар; или

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) да не въвеждат предпочитания към определени крайни ползватели; или

4. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) да не прилагат необосновано обвързване на услуги.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

(6) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

(7) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2024 г.) При изпълнението на наложените по ал. 3 задължения предприятията със значително въздействие на съответния пазар прилагат необходимите системи за отчитане на разходите. Комисията може да определя формата и счетоводната методология, които трябва да се използват. Спазването на изискванията спрямо системата за отчитане на разходите се проверява от регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта или от комисията, в случай че разполага с необходимия квалифициран персонал. Резултатите от проверката се публикуват ежегодно.

(8) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Без да се засягат разпоредбите на глава единадесета, раздел IV, комисията не прилага механизмите за контрол върху пазара на дребно съгласно ал. 1 към географски пазари или пазари на дребно, ако е установила, че на тях съществува ефективна конкуренция.

Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията може да изисква от предприятията по чл. 217, ал. 1 да разработят и приложат система за определяне на разходите, когато това е необходимо за постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите по чл. 5.

(2) Предприятията по ал. 1 в 6-месечен срок от налагане на задължението по ал. 1 представят на комисията проект на система за определяне на разходите. Комисията след консултации с предприятията може да изисква принципите и основните категории, по които са групирани разходите, и основните правила за тяхното разпределение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) След консултации с предприятията по ал. 1 комисията може да изиска изменения и допълнения в проекта на системата за определяне на разходите, които не застрашават финансовата жизнеспособност на предприятието по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Комисията одобрява системата за определяне на разходите в тримесечен срок след представянето ѝ по ал. 2, като може да даде задължителни указания на предприятията по ал. 1 да изменят системата за определяне на разходите.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Предприятията по ал. 1 осигуряват публична достъпност на принципите и основните категории, по които са групирани разходите, и основните правила за тяхното разпределение и предоставят информацията безвъзмездно при поискване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Предприятията по ал. 1 публикуват годишен доклад с анализ за изпълнение на задължението за разходоориентираност на обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Предприятията по ал. 1 и/или комисията могат мотивирано да инициират промяна в системата за определяне на разходите по реда на този член.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2024 г.) Комисията възлага проверка на прилагането на системата за определяне на разходите на регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта. В случай че разполага с необходимия квалифициран персонал, комисията може самостоятелно да осъществи проверката на прилагането на системата за определяне на разходите. Резултатите от проверката се публикуват ежегодно.

(9) (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.)

(10) (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.)

Чл. 223. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)

Чл. 224. Цените на електронните съобщителни услуги по глава единадесета се определят от предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, в съответствие с методиката по чл. 195, ал. 1.

Чл. 224а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., отм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)

Чл. 300. (1) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Условията и редът за осигуряване на електронни съобщения при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на електронното управление съгласувано със съответните компетентни органи.

Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват възможност за осъществяване на електронни съобщения при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия и при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) За осигуряване на националната сигурност предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случай на необходимост осигуряват на компетентните органи достъп до мрежата и/или предоставяните услуги, както и възможност за безвъзмездно ползване на електронни съобщения чрез мрежата в случай на непосредствена опасност от заплаха за националната сигурност.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) За осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 и чл. 89, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 42, ал. 1, т. 5 и 6 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по чл. 5 и 7 от Закона за военната полиция и по чл. 20 - 22 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 56, т. 10 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и при непосредствена заплаха за националната сигурност, компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция "Национална сигурност", на Националната служба за охрана, на Служба "Военна полиция" и на останалите структури от въоръжените сили по чл. 50 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България може да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги.

Чл. 302. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България комисията по решение на компетентен орган спира временно действието на издадени разрешения за ползване на радиочестотен спектър.

(2) Комисията забранява ползването на радиосъоръжения и радиочестотен спектър за граждански нужди при решение на компетентния орган в случаите по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Разпределението на радиочестотния спектър при положение на война, военно положение или извънредно положение се осъществява от компетентен орган, определен по реда на чл. 114 и 122 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 303. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) При осъществяването на правомощията си по чл. 17 министърът на електронното управление използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на електронни съобщения при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, при въвеждане на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и при обявяване на извънредно положение по смисъла на Закона за противодействие на тероризма, съобщителните обекти със специално предназначение - елемент от Интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили, и инсталираните мощности за военно време.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и имащи военновременни задачи, използват и поддържат в готовност електронните съобщителни мрежи за осигуряване на електронни съобщения при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, при въвеждане на военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и при обявяване на извънредно положение по смисъла на Закона за противодействие на тероризма.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Съобщителните обекти по ал. 1 и земята, върху която са построени, могат да се отчуждават, да се отдават под наем или да се обременяват с вещни права с решение на Министерския съвет.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Съобщителните обекти, инсталираните мощности и електронната съобщителна мрежа по чл. 17 могат да се използват и развиват за нуждите на държавното управление по ред, определен от Министерския съвет.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на инфраструктурата по ал. 4 се осигуряват от държавния бюджет и от други източници по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 311. (1) Контролът върху осъществяването на електронните съобщения се извършва от комисията.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Контролът за пускане в действие и използване на радиосъоръжения по чл. 267 се осъществява от комисията.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.)

(4) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2023 г.) При осъществяване на контрола по ал. 1 и 2 комисията взаимодейства с Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството - Дирекцията за национален строителен контрол, в съответствие със съвместно издадена инструкция, предложена от комисията.

(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.)

Чл. 312. (1) За осъществяване на контрола върху електронните съобщения председателят на комисията оправомощава със заповед служители от администрацията.

(2) Комисията задължително застрахова служителите по ал. 1 срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения, със средства от бюджета на комисията.

Чл. 313. (1) В изпълнение на своите функции оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители на комисията имат право:

1. да извършват проверки и да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания при констатиране на нарушения;

2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти, в които се намират електронните съобщителни мрежи, съоръжения и технически средства;

3. да установяват наличието на документите, издавани от комисията, доказващи правоспособността на лицата в контролираните обекти;

4. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) да получават достъп до оригинални документи, данни, сведения, справки и други носители на информация, свързани с осъществяването на контрола, от проверяваните лица, както и да изземват заверени копия от документи във връзка с осъществяването на електронни съобщения и/или с установяването на административни нарушения по този закон;

5. да проверяват счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, както и други документи, свързани с осъществяването на електронни съобщения и/или с установяването на административни нарушения по този закон;

6. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за извършване на насрещни проверки във връзка с осъществяването на контрол по този закон и/или с установяването на административни нарушения по този закон;

7. да контролират параметрите за качество на електронните съобщителни услуги, като извършват документални и технически проверки;

8. да проверяват по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, помещения, използвани от лицата за осъществяване на електронни съобщения, както и помещения, в които се намират доказателства за извършване на административни нарушения;

9. да дават предписание на предприятията за отстраняване в определен от тях срок на несъответствия по този закон по отношение на отклонения на технически параметри на електронните съобщителни мрежи и съоръжения от зададени стойности във връзка с осъществяването на дейността им; неизпълнението на предписанията в предвидения срок е административно нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания;

10. (нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) да дават предписания да не се пускат в действие и използват радиосъоръжения, които не отговарят на изискванията по чл. 267; неизпълнението на предписанията е административно нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) В случаите на проверка в помещения по ал. 1, т. 8, служещи за жилище, проверките се извършват от оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 314. (1) При установяване на нарушения оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители изземват и задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по този закон.

(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което наказателното постановление е потвърдено.

(4) При отпадане на основанието за изземване на веществените доказателства по ал. 2 те се връщат на собствениците им след направено искане за това до председателя на комисията.

Чл. 315. (1) След изтичането на срока по чл. 314, ал. 3 отнетите вещи подлежат на:

1. безвъзмездно предоставяне изцяло или на части от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и действащите стандарти в страната, на органи на държавната власт и на местното самоуправление, на учебни заведения с учебна цел, на болници или други организации със социално предназначение;

2. унищожаване.

(2) Редът за предоставяне и унищожаване на отнетите в полза на държавата вещи се определя с наредба на Министерския съвет, предложена от комисията.

Чл. 316. При изпълнение на служебните си задължения оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители са длъжни да:

1. се легитимират чрез служебна карта;

2. не разгласяват обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 317. (1) Редът и начинът за използване и съхраняване на иззетите документи и материали по чл. 314, както и организацията на работа при осъществяване на контрола върху електронните съобщителни дейности се определят с решение на комисията.

(2) Председателят на комисията определя служителите от администрацията, които са отговорни за съхранението на иззетите документи и материали.

(3) Служителите по ал. 2 и по чл. 316 подписват декларация по образец във връзка със задълженията си, в която изрично се посочва и отговорността им при неизпълнение на тези задължения.

Чл. 318. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията може с решение да спира осъществяването на електронни съобщения в случаите по чл. 78а до отстраняване на нарушенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) С решението по ал. 1 може да се налага и принудителна административна мярка - запечатване на обекти и/или съоръжения, послужили при осъществяване на електронни съобщения до отстраняване на нарушенията.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията може с решение да спре или отложи предоставянето на услуга или пакет услуги, когато това би довело до съществено нарушение на конкуренцията, докато не бъде осигурено спазване на задълженията за достъп, наложени с влязло в сила решение след анализ на съответния пазар.

Чл. 319. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията ежегодно изготвя план за контрол на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за изпълнение на приложимите изисквания по чл. 73 и/или специфични задължения, или разрешенията за ползване на ограничен ресурс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията извършва проверки по писмени сигнали за нарушения на закона, подзаконовите нормативни актове, приложимите изисквания по чл. 73 и/или специфичните задължения или разрешенията за ползване на ограничен ресурс.

Чл. 320. Комисията в годишния си доклад по чл. 38, ал. 1 изготвя анализ на резултатите от извършвания контрол и предлага в съответствие с най-добрата европейска практика мерки за повишаване ефективността на контрола и превантивни мерки за намаляване на потенциалните нарушения при осъществяването на електронни съобщения.

Чл. 321. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Контролът по чл. 274, ал. 1 се осъществява от служителите на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 322. Служителите по чл. 321 имат право:

1. да извършват проверки и при установяване на нарушения да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;

2. на свободен достъп в обектите, в които се намират радиосъоръжения или устройства по чл. 274, ал. 1;

3. да изискват от проверяваните лица оригинали на документи, данни, справки и други носители на информация, свързани с осъществяването на контрола;

4. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за осъществяване на контрола.

Чл. 323. (1) При установяване на нарушение по чл. 335 служителите по чл. 321 могат да изземват и да задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението.

(2) Иззетите веществени доказателства се отнемат в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в специални помещения до влизането в сила на акта, с който е постановено отнемането, или на съдебното решение, с което той е потвърден.

(4) При отмяна на наказателното постановление, с което са иззети веществените доказателства, те се връщат на собствениците им.

(5) След влизането в сила на акта или на съдебното решение по ал. 3 отнетите вещи се:

1. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) ползват безвъзмездно от органите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Държавна агенция "Национална сигурност" по тяхно искане;

2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) унищожават въз основа на заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Надзорът за изпълнение на задълженията по чл. 251ж, чл. 261в и за изпълнение на инструкциите и препоръките по чл. 261г се осъществява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 323б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г.)

Чл. 324. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за осъществяването на които е необходимо издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след прекратяване на действието или отнемане на издаденото му разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 30 000 до 300 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за които е необходимо издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след прекратяване или отнемане на издаденото му разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за осъществяването на които е необходимо издаване на временно разрешение за ползване на радиочестотен спектър, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след прекратяване на действието на издаденото му временно разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 30 000 до 300 000 лв.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за осъществяването на които е необходимо издаване на временно разрешение за ползване на радиочестотен спектър, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след прекратяване на действието на издаденото му временно разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв.

(5) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който без регистрация осъществява електронни съобщения, за които е необходима регистрация, се наказва с глоба в размер от 3000 до 30 000 лв.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, без да е подал уведомление по чл. 66 до комисията, се наказва с глоба в размер от 3000 до 15 000 лв.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който осъществява взаимно свързване със или достъп до мрежата на предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги не по установения от закона ред, с цел предоставяне на електронни съобщения по търговски начин, се наказва с глоба в размер от 3000 до 15 000 лв.

(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) За нарушения по ал. 1 - 6, извършени повторно, административнонаказващият орган с наказателно постановление може да лиши нарушителя от правото да осъществява съответните електронни съобщения, за които е санкциониран, за срок до една година.

Чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на ограничен ресурс, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 100 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който осъществява електронни съобщения въз основа на регистрация и наруши приложимите правила по чл. 66а, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 326. Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги след подаване на уведомление по чл. 66, което наруши някое от общите изисквания по чл. 73 и/или специфични задължения, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.

Чл. 326а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което извърши нарушение по глава седма, раздел II, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 60 000 лв.

(2) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от комисията, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 60 000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2025 г.) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което извърши нарушение по глава четиринадесета се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 100 000 лв.

Чл. 327. (1) Който нарушава правилата относно опазването на конфиденциалността на съобщенията и свързаните с тях трафични данни, изпращани по обществени електронни съобщителни мрежи, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

(2) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълнява задължение за осигуряване на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължение по чл. 251б, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 25 000 лв.

(5) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължение по чл. 251д, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 12 000 лв.

(6) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължение по чл. 251е, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.

(7) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г.) Когато нарушението по ал. 6 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв.

Чл. 328. (1) Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица в обществена електронна съобщителна мрежа чрез ползване на електронни съобщителни съоръжения, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.

(2) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага използва без правно основание електронна съобщителна мрежа, като с това причини вреда на предприятието, стопанисващо електронната съобщителна мрежа, или на трето лице, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред.

Чл. 329. (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Който предава чрез обществена електронна съобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци и/или сигнали за помощ, бедствие, авария, злополука или тревога освен в случаите, когато повикванията са към единния европейски номер за спешни повиквания 112, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.

Чл. 330. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който пуска в действие или използва радиосъоръжение, за което е въведено ограничение по чл. 267 ал. 1, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 331. (1) Който при поискване от комисията не предостави информация, свързана с прилагането на този закон, или предостави невярна, непълна, неточна информация или не в срока, който може да бъде определен с искането, се наказва с глоба в размер от 500 до 2500 лв.

(2) Който препятства осъществяването на контрола по чл. 311 от комисията, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2015 г.) Който не изпълнява решение на комисията, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2015 г.) Който не изпълни решение на комисията по чл. 61, се наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не представи на комисията документи или не предостави информация, или представи невярна, непълна, неточна или не в срока информация, необходими при определяне на предприятие със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2015 г.) Предприятие със значително въздействие върху пазара, което не изпълнява решение на комисията, отнасящо се до специфичните му задължения като предприятие със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв.

(8) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Предприятие, което не изпълни ангажимент във връзка с условията за достъп и/или съвместните инвестиции по чл. 172и, ал. 1, на който комисията е придала обвързваща сила на основание чл. 172и, ал. 7 се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв.

(9) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2015 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни временно задължение, наложено с решение, се наказва с имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв.

(10) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила от 19.12.2017 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2023 г.) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което при поискване от комисията не предостави информация по чл. 17, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/612, или предостави невярна, непълна, неточна информация или не в срока, определен с искането, или предостави на комисията невярна информация по чл. 6, параграф 2 от регламента, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.

(11) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2019 г., предишна ал. 10, изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което при поискване от комисията не предостави информация по чл. 5, параграф 2 и чл. 5а, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2015/2120, или предостави невярна, непълна, неточна информация или не в срока, определен с искането, се наказва с имуществена санкция в размер от 4000 до 40 000 лв.

(12) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Предприятие или обществен орган, които предоставят невярна, непълна или неточна информация по чл. 181а или не я предоставят в срока, определен от комисията, се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

(13) (Нова- ДВ, бр. 58 от 2023 г.) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни решение на комисията по чл. 220а, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв.

Чл. 331а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2015 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2023 г.) За неизпълнение на решение по чл. 78, ал. 1 или на решение по чл. 220а, ал. 2 или на решение по чл. 17, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2022/612:

1. председателят налага санкцията за неизпълнение на съответното задължение, предвидена в тази глава, и/или

2. комисията налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. дневно.

(2) Имуществената санкция по ал. 1, т. 2 се налага до изпълнение на решението на комисията по реда на глава седемнадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Наложените имуществени санкции по ал. 1, т. 2 подлежат на обжалване по реда на глава седемнадесета, раздел VІ от Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Възстановяването на нарушено право и обезщетяването на вредите от изпълнението на административен акт, който е бил отменен, след като е започнало неговото изпълнение, става по реда на глава седемнадесета, раздел VІІ от Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 331б. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2023 г.) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2021/654 на Комисията от 18 декември 2020 г. за допълнение на Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания в мобилни мрежи в целия Съюз и единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания във фиксирани мрежи в целия Съюз (ОВ, L 137/1 от 22 април 2021 г.), се налага имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв.

Чл. 332. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г.)

Чл. 332а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) Длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 251б, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

Чл. 333. Лицата по чл. 312, ал. 1, които разгласяват, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, се наказват с глоба от 500 до 5000 лв. и се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от 6 месеца до една година.

Чл. 334. За нарушение по чл. 301, ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.

Чл. 334а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) (1) За нарушения по чл. 178, ал. 2 се налага глоба от 10 000 до 50 000 лв.

(2) Ако с деянието по ал. 1 са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е глоба от 500 000 до 1 000 000 лв.

Чл. 334б. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2023 г.) На предприятие, предоставящо услугата роуминг чрез обществени електронни съобщителни мрежи, което наруши изисквания на Регламент (ЕС) 2022/612, се налагат имуществени санкции, както следва:

1. за нарушение на чл. 3 от регламента - в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;

2. за нарушения на чл. 4, параграфи 1 и 2, чл. 5 от регламента във връзка с чл. 3, 4 или 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2286 на Комисията от 15 декември 2016 г. за определяне на подробни правила относно прилагането на политика за справедливо ползване и относно методиката за оценяване на устойчивостта на премахването на надценките на дребно за роуминг, както и относно заявлението, което се подава от доставчика на роуминг за целите на тази оценка (ОВ, L 344/46 от 17 декември 2016 г.) и чл. 8, параграф 1 от регламента - в размер от 50 000 до 2 000 000 лв.;

3. за нарушение на чл. 8, параграфи 2 - 5 от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.;

4. за нарушение на чл. 9 от регламента - в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;

5. за нарушение на чл. 10 от регламента - в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;

6. за нарушение на чл. 11 от регламента - в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;

7. за нарушение на чл. 12 от регламента - в размер от 400 000 до 2 000 000 лв.;

8. за нарушение на чл. 13 от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.;

9. за нарушение на чл. 14 от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.;

10. за нарушение на чл. 15 от регламента - в размер от 10 000 до 100 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в размер не по-малко от двойния размер на наложената по ал. 1 санкция за първото нарушение.

Чл. 334в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, което не изпълни задължение по чл. 261в, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в двоен размер на наложената по ал. 1 санкция.

Чл. 334г. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) За нарушение на чл. 3 от Регламент (ЕС) 2015/2120 се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 200 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) За нарушение на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2015/2120 се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2019 г.) За нарушение на чл. 5а от Регламент (ЕС) 2015/2120 се налагат имуществени санкции, както следва:

1. за нарушение на параграф 1 или параграф 3 - в размер от 20 000 до 400 000 лв.;

2. за нарушение на параграф 2 - в размер от 500 до 5000 лв.;

3. за нарушение на параграф 4 - в размер от 5000 до 50 000 лв.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 74 от 2019 г.) Когато нарушението по ал. 1 - 3 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в двоен размер на наложената санкция за първото нарушение.

Чл. 334д. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) За нарушение по чл. 33, ал. 7 се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

Чл. 334е. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) За нарушение по чл. 160г, ал. 4 се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

Чл. 334ж. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) За нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243 се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

Чл. 335. За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв.

Чл. 336. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) За нарушенията по чл. 324, ал. 1 - 7, чл. 325, чл. 327, ал. 1, чл. 328, 330, чл. 331, ал. 1 - 4, чл. 334а, 335, 340 и 343, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.

Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2019 г.) (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този закон не е установен друг ред.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Нарушенията по чл. 324 - 334б, 334г - 335, 339, 339а, 340 и 343 се установяват с актове, съставени от оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители.

Чл. 337а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2019 г.) (1) Когато нарушителят е едноличен търговец или юридическо лице, актът за установяване на административното нарушение се връчва срещу подпис на търговеца, на законния представител на юридическото лице или на упълномощено от него лице.

(2) Когато е съставен в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща:

1. на хартиен носител по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, или

2. като електронен образ на хартиения носител чрез електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, на електронен адрес, посочен в нормативно уреден регистър, в който е вписан адресатът, или на адрес в информационна система за сигурно връчване; изпращането на електронното съобщение се удостоверява чрез електронен времеви печат по глава III, раздел 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014 или възпроизвеждане на електронния образ на съобщението на хартиен носител, като идентичността му се удостоверява с подпис на служителя на всяка страница и се прилага към преписката.

(3) Актът, изпратен по пощата, се смята за връчен на датата, на която обратната разписка е подписана от търговеца, от законния представител на юридическото лице или от техен пълномощник или служител, определен да получава книжа и съобщения.

(4) Актът, изпратен с електронно съобщение, се смята за връчен, когато в 7-дневен срок от изпращане на електронното съобщение адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационна система за сигурно връчване.

(5) Когато актът е връчен с обратна разписка и с електронно съобщение, за дата на връчването се смята по-късната дата.

(6) Когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2 - 5, съобщение за съставянето му се поставя незабавно на таблото за обявления и на специална секция на интернет страницата на комисията, видима при първоначалното ѝ зареждане. В съобщението се посочва и датата на поставянето му.

(7) Когато в 14-дневен срок от поставянето на съобщението по ал. 6 адресатът не се яви в комисията за предявяване и подписване на акта, актосъставителят отбелязва това в акта, същият се прилага към преписката и се смята за редовно връчен в деня на отбелязването.

Чл. 337б. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2019 г.) (1) Въз основа на актовете по чл. 337, ал. 2 председателят на комисията или изрично оправомощено от него длъжностно лице - член на комисията, издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство.

(2) Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя.

(3) Когато наказателното постановление не може да бъде връчено на едноличния търговец или юридическото лице на посочения от него адрес или на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, се прилага съответно чл. 337а, ал. 6 и 7, включително при отказ да се получи препис от наказателното постановление, и отбелязването се извършва от наказващия орган.

Чл. 338. (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.)

Чл. 339. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, който не декларира писмено пред комисията наличието на съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или икономически свързани с него или с членове на семейството му лица имат при избора на даден кандидат за получаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, който бъде назначен в органи на управление на кандидат, спечелил конкурс или търг за получаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс до една година от издаването на разрешението, се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв.

(3) Член на експертната комисия по чл. 99, ал. 1, за когото се установи, че е представил неверни данни в декларацията по чл. 99, ал. 4, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) За нарушения по чл. 260 и 260а на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи, се налагат имуществени санкции в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 340. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) За нарушения по чл. 261, ал. 4 се налага глоба от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 341. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г.)

Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Който произведе или внесе радиосъоръжение или крайно устройство по чл. 274, ал. 1, без да го е регистрирал в Държавна агенция "Национална сигурност", се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

Чл. 343. Който не предостави информацията по чл. 272, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 344. (1) При установяване на нарушения по чл. 342 служителите по чл. 321 съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Въз основа на актовете по ал. 1 председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или изрично оправомощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.