Чл. 2. (1) Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети.

(2) Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие, които се прилагат при използването на техническите средства по ал. 2.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г. [*]) Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления по глава първа, глава първа "а", глава втора, раздели I, II, IV, V,VIII и IX,глава трета, раздел III, глава пета, раздели I - VII, глава шеста, раздели II - IV, глава осма, глава осма "а", глава девета "а", глава единадесета, раздели I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 193, ал. 4, чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2,чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 320, ал. 2, чл. 321, чл. 321а, чл. 325а, чл. 325б, ал. 2, 3 и 4, чл. 356к и чл. 393 от особената част на Наказателния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности.

(2) В случаите по ал. 1 специалните разузнавателни средства се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства при условията и по реда, предвидени в закона.

Чл. 5. При наблюдението - зрително и чрез технически средства, се разкриват и документират различни страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение, пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка.

Чл. 6. При подслушването - чрез използване на технически средства, слухово или по друг начин се усвоява устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани лица.

Чл. 7. При проследяването - зрително и чрез използване на технически средства, се установява, разкрива и документира движението на контролирани лица.

Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Доверителната сделка се използва от служителя под прикритие и се изразява в сключването на привидна продажба или друг вид сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в сделката.

Чл. 10в. (1) (Нов - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., предишен текст на чл. 10в, изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Служителят под прикритие е служител от компетентните служби по този закон, по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за военното разузнаване или от Държавна агенция "Разузнаване", оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Служителите на Министерството на вътрешните работи по ал. 1 се използват за прилагане на специални разузнавателни средства и по искания на структурите на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 11. При прилагането на оперативните способи се извършва документиране чрез фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране върху материални носители.

Чл. 12. (1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1;

2. лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лица по т. 1, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност;

3. лица и обекти, свързани с националната сигурност;

4. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) обекти за установяване самоличността на лицата по т. 1 или 2.

(2) Специалните разузнавателни средства могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел по наказателно производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност на други лица по чл. 114а - 114и, чл. 114л - 114п, чл. 143 - 143а, чл. 159а - 159г, чл. 301 - 305 и чл. 321 от Наказателния кодекс.

Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция", дирекция "Вътрешна сигурност", областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, специализираните дирекции (с изключение на дирекция "Технически операции"), териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция "Национална сигурност";

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) службите "Военно разузнаване" и "Военна полиция" към министъра на отбраната;

3. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) Държавна агенция "Разузнаване";

4. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

6. (нова - ДВ, бр. 17 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) окръжните прокуратури - за тежки умишлени престъпления по глава трета, раздел III от Наказателния кодекс;

7. (нова - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) специализирана дирекция "Противодействие на корупцията" в Комисията за противодействие на корупцията.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Наблюдаващият прокурор подава писмено мотивирано искане до съда за използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство. По дела от компетентност на Европейската прокуратура съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.) писменото мотивирано искане до съда се подава от европейския прокурор или от европейски делегиран прокурор.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Искането за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от съдия, прокурор или следовател, включително и в случаите по ал. 4, се подава от административния ръководител на Софийската апелативна прокуратура, на военно-апелативната прокуратура или от оправомощен от тях заместник. Искането за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и негов заместник се подава от заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура. Искания по предходните изречения могат да правят и министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него главен секретар на МВР, и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощеният от него заместник-председател и председателят на Комисията за противодействие на корупцията или писмено оправомощеният от него заместник-председател.

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) Искането за използване на специални разузнавателни средства за предотвратяване на престъпления по чл. 114а - 114и, чл. 114л - 114п, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс се подава от главния прокурор на Република България, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", председателя на Държавна агенция "Разузнаване", директора на Служба "Военно разузнаване" или оправомощени техни заместници и от главния секретар на МВР.

(5) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 2015 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 103 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 и по ал. 2 изречение първо, преди подаване на искането прокурорът уведомява административния ръководител на съответната прокуратура.

(6) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Други органи, освен посочените в ал. 1 - 4, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) За използване на специални разузнавателни средства се изготвя мотивирано писмено искане от съответния административен ръководител на органите по чл. 13, ал. 1 или от наблюдаващия прокурор, европейския прокурор или от европейския делегиран прокурор съответно от органа по чл. 13, ал. 3, а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 - от нейния директор, съдържащо:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1, включително и в случаите на чл. 4, които налагат използването им;

2. пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването;

3. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват;

4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) срока, за който се иска ползването, и мотиви, които да обосновават продължителността му;

5. оперативните способи, които следва да се приложат;

6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) оправомощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати;

7. (нова - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) мотиви за невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин или описание на изключителните трудности, с които е свързано събирането им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) В случаите по чл. 12, ал. 2 или 3 към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) В случаите по чл. 13, ал. 4 искането за използване на специални разузнавателни средства съдържа информация относно:

1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление по чл. 114а - 114и, чл. 114л - 114п, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс;

2. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват - когато тези данни са налични;

3. срока, за който се иска ползването;

4. оперативните способи, които следва да се приложат;

5. оправомощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 или наблюдаващият прокурор, европейският прокурор или европейският делегиран прокурор, а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 - директорът на специализирана дирекция "Противодействие на корупцията" в Комисията за противодействие на корупцията, предоставят искането до председателите на Софийския градски съд, съответните окръжни или военни съдилища или до оправомощен от тях заместник-председател, които в срок до 48 часа дават писмено разрешение за използването на специални разузнавателни средства или отказват използването им, като мотивират актовете си.

(2) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Органите по чл. 13, ал. 4 предоставят искането до председателя на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател, който в срок до 24 часа от постъпването му дава писмено разрешение или отказва използването на специални разузнавателни средства, като мотивира акта си.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Заявителят е длъжен да предостави на органа по ал. 1 всички материали, на които се основава искането.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) По реда на ал. 1 и 3, включително и в случаите по чл. 13, ал. 4 разрешение за използването на специални разузнавателни средства се дава по отношение на всички участници, включително и за лица и свидетели по чл. 12, ал. 2 и 3, за престъпления, осъществени от:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) съдии, прокурори и следователи - от председателя на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд; в останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военно-апелативния съд или от оправомощен негов заместник;

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и негов заместник - от заместник-председателя на Върховния касационен съд, ръководещ Наказателната колегия.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., предишен текст на чл. 16 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) След получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Държавна агенция "Технически операции" или писмено оправомощеният от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Когато специалните разузнавателни средства се прилагат от специализирана дирекция "Технически операции" на Държавна агенция "Национална сигурност", след получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощен от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Когато специални разузнавателни средства се прилагат от Министерството на вътрешните работи (МВР), след получаване на писменото разрешение по чл. 15 главният секретар на МВР или писмено оправомощеният от него заместник главен секретар на МВР дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Председателят на Държавна агенция "Технически операции" или писмено оправомощеният от него заместник-председател, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощеният от него заместник-председател или главният секретар на МВР или писмено оправомощеният от него заместник главен секретар на МВР може преди изтичане на срока да прекрати прилагането на специални разузнавателни средства в случаите по чл. 22, ал. 3, за което писмено се уведомяват органите по чл. 13 и 15.

Чл. 32. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона.

Чл. 33. Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват.

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, наричано по-нататък "Националното бюро", е независим държавен орган, който осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.

(2) Националното бюро е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.

(3) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е първостепенен разпоредител с бюджет.

(4) Националното бюро е постоянно действащ орган, който се подпомага от администрация.

(5) Информацията, която е станала известна на членовете и на служителите на Националното бюро при или по повод изпълнението на задълженията им и не е държавна тайна, е служебна тайна.

(6) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 5 подписват декларация, че няма да разгласяват информацията по време на заемане на длъжността и след освобождаването им.

(7) Националното бюро ежегодно до 31 май внася в Народното събрание доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.

(8) Националното бюро изготвя правилник за своята дейност и дейността на администрацията си. Правилникът се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 34е. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г., нов - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) За изпълнение на задачата по чл. 34б, ал. 1 Националното бюро извършва дейности по:

1. изискване в рамките на своята компетентност на информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20;

2. проверка на редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;

3. даване на задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация.

(2) За изпълнение на дейността по ал. 1, т. 2 Националното бюро разработва:

1. образци на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона;

2. правила за воденето на регистрите по т. 1;

3. правила за съхраняването на искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства.

(3) Образците на регистрите и правилата се утвърждават от председателя на Националното бюро след съгласуване с ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 3, председателя на Държавна агенция "Технически операции" и Висшия съдебен съвет.

(4) За изпълнение на дейностите по ал. 1 членовете на Националното бюро, както и служителите му, с оглед компетентността им, имат право на достъп до:

1. всички документи във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства;

2. всички документи във връзка със съхраняването и унищожаването на информацията, придобита чрез специални разузнавателни средства;

3. всяко помещение, в което се съхраняват документи по т. 1 и 2.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) При наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, Националното бюро сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13 и 20.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) При наличие на данни за неправомерно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства от орган по чл. 15 Националното бюро сезира прокуратурата и уведомява Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието.

Чл. 34ж. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) Националното бюро уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства.

(2) Гражданите не се уведомяват, когато това ще създаде опасност:

1. за постигане на целите по чл. 3 или чл. 4;

2. от разкриване на оперативните способи или техническите средства;

3. за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи.

Чл. 34з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Народното събрание чрез постоянна комисия осъществява парламентарен контрол върху процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, както и върху съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация.

(2) Длъжностните лица, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред комисията по ал. 1 и да предоставят исканата информация.

Чл. 34и. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) Специалните разузнавателни средства освен в случаите по чл. 3, ал. 1 могат да се използват и когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.

(2) В случаите по ал. 1 специални разузнавателни средства могат да се използват за предотвратяване и разследване на престъпления, които изрично са посочени в международния договор, по силата на който се допуска тяхното използване.

Чл. 34м. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства по реда на тази глава, могат да бъдат използвани за целите на международната правна помощ, както и за целите на вътрешното разследване съобразно условията на националното законодателство.