Чл. 220. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишен текст на чл. 220 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Актовете на директора на Агенция "Митници" подлежат на обжалване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обжалването на решението по чл. 19б не спира неговото изпълнение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Изпълнението на решение по чл. 19б може да бъде спряно по искане на заинтересованото лице от директора на Агенция "Митници" при обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато може да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато с решението по чл. 19б се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, неговото изпълнение може да бъде спряно от органа, който го е издал, ако в срока за обжалване на решението бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението може да бъде паричен депозит или поръчителство под формата на банкова гаранция. За срока на спирането се дължи законна лихва.
(4) Решението, с което се отказва спиране на изпълнението, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Обжалването спира изпълнението на решение, с което се установяват задължения, произтичащи от прилагането на международна конвенция, към която Република България се е присъединила, и длъжници са гарантиращите организации, определени с акт на Министерския съвет. След влизане в сила на решението то се изпраща в тридневен срок на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение.