Чл. 24. (1) Притежателят на право върху марка може да разреши използването ѝ за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.

(2) Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях в писмена форма е уговорено друго.

(3) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.

(4) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено.

(5) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и за вида на лицензията, стоките или услугите, за които се отнася лицензията, срок на договора и е подписано от страните.или извлечение от него не се прилага, когато искането е подписано и от двете страни с изрично посочване на имената и качеството на лицата, които го подписват, и съдържа информацията по изречение първо.

(6) Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на марките.

(7) Притежателят на марка може да противопостави правата, предоставени от тази марка, срещу лицензополучател, който наруши разпоредба на лицензионния договор по отношение на:

1. срока;

2. вида, в който марката може да се използва съгласно регистрацията;

3. обхвата на стоките или услугите, за които е предоставена лицензията;

4. територията, на която марката може да се използва, или

5. качеството на произведените стоки или на услугите, предоставени от лицензополучателя.